Как се живее с... множествена личност?

<strong>Днес ще ви представим един частен случай от медицинската практика, който нагледно ще покаже проявите на това чисто психично заболяване.<br /> </strong><br /> <em>Ани Ноева от Созопол никога няма да се чувства самотна. В нейната глава &ldquo;живеят&rdquo; цели двадесет съвършено различни хора - от девойка-анорексичка до момче, пишещо на латински. Ани страда от това психично разстройство още от ученическа възраст. <br /> </em><br /> Когато нейната учителка в първи клас я помолила да стане и я попитала какво е направила, момичето погледнало с очи надолу, забелязало, че полата и блузката й са изцапани с черна боя и вдигнала рамене - не съм аз! Самата Ани си спомня как учителката буквално се вбесила, защото момичето отричало своята вина. Тя сега е на 51 години. И тогавашният й спомен е за това, че не тя, а някой &ldquo;друг&rdquo; изцапал полата и блузката й. Петгодишното момиче, разбира се, не е можело да знае своята диагноза и факта, че през следващите четиридесет години нейното съзнание постоянно ще превключва от един персонаж на друг, и то без предупреждение. <br /> <br /> Заболяването на Ани от Созопол се нарича дисоциативно разстройство на личността, но при нея по-точна е диагнозата множествена личност.<br /> <br /> <strong>И до днес в главата на ани &ldquo;живеят&rdquo; цели 20 персонажа, а лекарите са убедени, че жената не си ги измисля<br /> </strong><br /> Тя действително се намира под властта на сили, които не е в състояние да контролира. <br /> <br /> Самата Ани намира за най-интересен свой персонаж т.нар. Патрисия - писателка, която наскоро е издала нова книга - &ldquo;Всичките мои АЗ&rdquo;. По този начин тя се опитала по някакъв начин да подреди хаоса, който цари в нейния живот. В крайна сметка жената стига до извода, че Ани Ноева не съществува. Самата тя обяснява така нещата: &ldquo;За повечето хора, които ме познават, аз съм Ани Ноева и наистина откликвам на това име&rdquo;. Но истината е тази, че нейният разум се е разпокъсал на парченца още преди да се научи да говори, оставяйки момичето с много-много алтернативи. <br /> <br /> Констатацията на личния лекар на Ани, д-р Деяна Константинова, че в главата на жената наистина &ldquo;живеят&rdquo; цели 20 персонажа, всеки от които би могъл да се появи в различен момент. Тя &ldquo;споделя своето жилище&rdquo; с Лили, търсеща любов; с Бони - самотна майка; с набожната католичка Силвия; с малкото момче Дани, което може да пише само на латински, и с депресирания юноша Колю, който е на двадесет и няколко години. Това са само част от персонажите, в чийто живот влиза Ани.<br /> <br /> <strong>&ldquo;Превключването&rdquo; изглежда така, сякаш някой се вмъква в тялото на жената<br /> </strong><br /> Вече повече от шест години &ldquo;основна фигура&rdquo; в живота на Ани се явява Силвия. Домакиня, която възпитава дъщеря си, 14-годишната Вили. И прави всичко възможно, за да живеят нормален семеен живот. В някои дни това се получава, в други обаче &ldquo;властта бива завзета от два-три други &ldquo;алтернативни АЗА&rdquo;, които вършат каквото им дойде на ум. <br /> <br /> Когато се случва &ldquo;превключването&rdquo;, то изглежда по следния начин: сякаш някой се вмъква в тялото на Ани. Лицето й започва да потреперва и иначе разсъдливата Силвия отстъпва място на палавата и в същото време срамежлива Диди, 15-годишна тийнейджърка, която често се появява по време на обяда. Диди през цялото време се притеснява заради дрехите си, въобще заради гардероба си и иска с един замах да промени всичко.<br /> <br /> &ldquo;Понякога мога да сменя пет тоалета само от сутринта до обяд&rdquo;, разказва Ани. - За мене е нормално да се върна от магазина с пълни чанти с продукти, които не са ми нужни. Понякога отварям гардероба и виждам там дреха, която не помня да съм купувала. Или пък ми доставят храна, която не съм поръчала.<br /> <br /> За да дойда на себе си след &ldquo;превключването&rdquo; - това е като да се събудя от дрямка. Отнема няколко секунди. Оглеждам се, съобразявам коя съм, къде съм и какво правя в момента. Аз мога, седейки на дивана, след известно време да осъзная, че съм в близкото кафене или в дома си, без да имам никаква представа накъде съм се отправила&rdquo;.<br /> <strong><br /> Жената посещава терапевтични сеанси с надеждата някой ден да може да заживее &ldquo;сама&rdquo;<br /> </strong><br /> Самата Ани не се оплаква, че лекарите, при които е ходила, са се държали лошо с нея, но твърди, че не са й обяснили защо толкова много различни хора живеят в тялото й. Може би затова е невъзможно да узнае истината за себе си. Ако разбере причината, поради която живее заедно с цели двадесет &ldquo;гости&rdquo;, може би това ще бъде прекалено болезнено за нея. Обаче специалистите са уверени, че в ранното си детство Ани във всички случаи е получила някаква много сериозна психична травма. Жената посещава терапевтични сеанси с надеждата някой ден да може да заживее &ldquo;сама&rdquo;. Докато била девойка и родителите и били живи, непрекъснато я влачели по психиатри и при врачки. <br /> <br /> Дори стигнали и до поп, който да й чете Киприяновите молитви, но състоянието на момичето не се променило. Родителите си отишли рано един след друг, защото не могли да преживеят това, че единствената им дъщеря е луда. От тогава Ани живее сама, но не се страхува от нищо. Освен от себе си. <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Повечето експерти са на мнение, че състоянието е следствие от травма<br /> </strong></span><hr /> Обикновено има една доминираща личност покрай другите персонажи в живота на жената. Тя твърди, че може да слуша техните гласове или да вижда какво се случва, дори когато самата тя пребивава в &ldquo;отключено&rdquo; състояние. В случая с Ани личностите не се &ldquo;промъкват&rdquo; една през друга. Всички те действат съвършено индивидуално - тялото е едно, но всичките въплъщения в него са съвсем различни личности.<br /> <br /> Повечето експерти са солидарни в мнението си за това, че проблемът на Ани е следствие от преживяна тежка травма. Впечатлението е такова, казват специалистите, че разумът на Ани се опитва по такъв начин да се справи с болезнени житейски изживявания. Някои от &ldquo;образите&rdquo; на жената действително са свързани с нейни негативни преживявания - като например превъплъщението й в Диди, която търси своето дете. Нейното &ldquo;раждане&rdquo;, т.е. появяването на Диди като един от персонажите на Ани, е истинската реакция, защото преди години социалните служби са отнели детето й заради психични отклонения. <br /> <br /> Другият образ, в който често се превъплъщава жената, е страдаща от анорексия млада девойка, появила се тогава, когато и Ани започнала да страда от хранително разстройство. <br /> <br /> Лекарите, които са запознати с проблемите на Ани, смятат, че тя разказва живота си, като рисува мрачни картинки, на които картинки децата са подлагани на насилие и жестокост. <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Какво казват специалистите<br /> </strong></span><hr /> Психоложката Величка Димова от Варна казва, че подобни разстройства на личността се проявяват вследствие посттравматично стресово разстройство и служат за защита на пациента. &ldquo;За да се защити, разумът на човека оформя от спомените си травма на отделна личност. Това означава, че между различните &ldquo;превъплъщения&rdquo; съществува амнестична бариера, въпреки че някои хора така или иначе могат да страдат от спомени и кошмари.<br /> <br /> По принцип хората като Ани си съседстват с двама-трима &ldquo;заселници&rdquo;, но аз имам пациенти с множество персонажи. Понякога тези, които са преживели няколко травми в детството си, си създават отделна алтернатива за всеки инцидент. При Ани нещата стоят малко по-различно. Тя се е отдала на рисуването. И ако човек види скиците, които нахвърля на прима виста, ще може да разбере от какво точно е наранено съзнанието й и от какво иска да избяга.<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Яна БОЯДЖИЕВА </strong></span>