17 октомври, 10:38

ПЕТЪР УВАЛИЕВ УСПОКОЯВАЛ СОФИЯ ЛОРЕН, КОГАТО Й ОТКРАДНАЛИ БИЖУТАТА

КУМИРИ
прочитания: 455 | коментари: 0
Соня Джойс-Рув - съпруга на именития българин Петър Увалиев

Нашенецът бил "наставник" на Людмила Живкова в Оксфорд

Соня Джойс - Рув е съпруга на именития българин Петър Увалиев, известен на Запад с творческото си име Пиер Рув. Тя е филолог по образование - университетски преподавател в Лондон, а отскоро - лектор и към СУ “Кл. Охридски”. След смъртта на съпруга си преди осем години пътува често до България не само водена от спомените, но и по работа - двете с дъщеря им Мила са учредили фондация, която се опитва да продължи патриотичното дело на Петър Увалиев.

- Г-жо Рув, вярно ли е, че вашият известен съпруг понякога е пушил по две цигари едновременно?
- Всеки, който е посещавал нашия дом в Лондон, ще ви каже, че моят съпруг е бил любезен домакин и сладкодумен събеседник. У нас често се случваше да осъмнем с гостите на приказки. Разговорите никога не свършваха, а Петьо “димеше” не с една, а с две цигари - и в двете ръце, така се залисваше понякога (смее се - б.а.). Даже един приятел го беше снимал така - имам тази снимка. Петьо имаше и чудесно чувство за хумор, което често го правеше да изглежда като дете. Що се отнася до нас двете, с дъщеря ни Мила, то ние бяхме жените-принцеси в неговия живот, които той обсипваше с подаръци на празниците по най-милия начин, който може да си пожелае една жена. Ужасно ни липсва. Всъщност това е и причината, поради която идваме тук. Той ни внуши собствената си обич към България.
- Знам, че е бил близък със световни звезди от ранга на София Лорен, Карло Понти...
- Той има невероятния шанс да работи с Питър Селърс в “Топаз”, с Карло Понти и София Лорен в “Милионершата”, а през 60-те години стана изпълнителен директор на култовия за времето филм “Изригването” на Антониони. По-късно бе режисьор на филма “Странник в къщата” - продукция на Димитри де Грюнвалд, с участието на Джералдин Чаплин.
- Кажете нещо повече за сътрудничеството му с Карло Понти.
- Много продуктивно и интересно. В “Диаманти за закуска” с Марчело Мастрояни например двамата с Понти са сърежисьори.
- А в личен план бяхте ли близки с Карло Понти и София Лорен?
- Да, разбира се. Може да се каже, че бяхме приятелски семейства. Те двамата са невероятна двойка - пример за подражание на младите. Тя, както знаете, е удивително красива жена, която обаче с нужния респект и достойнство опази брака си с един вече 90-годишен щастливо оженен мъж. Между другото, по време на работата върху “Милионершата”, където както вече ви казах, Пиер (Петьо) и Карло Понти работят в тандем, по време на снимките открадват всички бижута на София Лорен. Това, както можете да си представите, е голям удар върху настроението за работа и тук Пиер наистина показва голяма поддържаща сила на целия екип. Това може би също бива и една от причините за тяхното приятелство.
- Как прие вашето семейство българина Увалиев?
- Това е също много забавно. Баща ми беше адмирал от английската флота и попита Петьо за българския флот. Той обаче нищо не знаеше - не беше много компетентен, и татко беше малко разочарован - първата вечер само снизходително заключи, че бил “много любезен човек”. Но по-късно разбра, че това е незначителен “пропуск” в ерудицията на бъдещия му зет, и с удоволствие му даде ръката ми.
- Притежавал е наистина един завиден интелект. А колко езика знаеше?
- Със сигурност, по най-добрия начин - пет.
- Вероятно е имал невероятно интересни познанства в живота си?
- Да, контактите му по цял свят бяха много. Той беше в истинския смисъл на думата космополитна личност. Беше журналист, културовед, театрален и филмов режисьор. Петьо завършва първо френския колеж “Св. Августин” в България, и още като ученик се проявяват най-големите му страсти - езиците, и театърът, по-точно - мюзикълът. Бягал е от училище, за да прекарва времето си сред актьори и певци. Оттам произхожда и близкото му познанство с голямата предвоенна звезда Мими Балканска. После започва да следва право в Софийския университет, но паралелно с това страстта към театъра не утихва. На 24 години спечелва наградата на Българския държавен театър за ръководството на театрална експериментална трупа в София, с която поставя “Лудата от двореца Шайо” на Жирардо. Изпреварва с няколко години дори Лондонската постановка. А на 31-годишна възраст е номиниран за професор по теория на театъра към Софийския университет.
- Кога пристига в Англия?
- В средата на 40-те. Веднага се захваща с театър. От началото на 50-те започва работа с Джак де Лион в театър “Кю” - заедно полагат основите на едно изключително продуктивно сътрудничество - поставят както утвърдени, така и експериментални драматурзи - от Шекспир до Лорка. През 1956 г. получава предложение да поеме ръководството на един театър, но това не се осъществява, защото вече го е завладяла магията на киното.
- Понеже често смесвате имената Петьо - Пиер, как възникна всъщност името Пиер Рув?
- Като игра на букви от истинското му име, така че да звучи благозвучно във възприятията на хората, с които работи в чужбина. Това е творчески псевдоним. Двамата с Дора някак си “разделиха” името Увалиеви на Рув и Валие.
- Г-жо Рув, как преминаха последните години на вашия съпруг?
- Трябваше да прекрати бесния си начин на живот - концентрира се върху академичната си работа - той обичаше да работи със студенти, и върху културните си предавания по Би-Би-Си.
- Знам, че си заминавате за Лондон, но отново ще бъдете тук след няколко месеца...
- Да, с България сме вече свързани - духът на съпруга ми е тук. Той беше патриот, а чрез него аз разбрах колко богата и интересна история има България, и правя всичко по силите си и други хора по света да разберат това. Имате невероятни художници и музиканти, изобщо сте надарен народ. Бях много доволна от документалния филм, в памет на Петьо “Един български глас в Европа”. Всъщност ще се върна през декември за прожекцията му във Френския културно-информационен център.
- Той не се ли чувстваше по някакъв начин огорчен или обиден за нещо?
- Той никога не говореше по тази тема и правеше много фина граница между политиката и родолюбието. Защото, вие знаете, той работеше и в Би-Би-Си - Лондон, но се занимаваше само с култура, никога с политика. До 1944 година той е бил на дипломатически мисии в качеството си на български дипломат - като втори секретар на посолствата на България в Рим и Лондон, и когато се връща в България, вече в условията на социализма, като родолюбив интелектуалец първоначално имал намерение да продължи да работи за страната си, независимо от промяната в политическия климат. През 1947-ма е изпратен в Лондон, а по-късно - в Полша и Чехословакия. Предполагам, че тогава взима решението да се установи постоянно в Западна Европа. Първото му връщане в страната след това е през 71-ва, по покана на приятели от университета за една конференция.
- Предпочиташе ли да общува с българи?
- Радваше се на тези срещи. В българското посолство в Лондон са били много изтъкнати културни дейци на България - Николай Хайтов, Жени Божилова, Георги Джагаров... Идвали са ни на гости Йосиф Сърчаджиев и съпругата му Райна... много хора.
- Познаваха ли се лично г-н Увалиев и Тодор Живков?
- Аз лично не знам със сигурност, но предполагам, че да. Ние обаче чудесно познавахме дъщеря му Людмила Живкова - тя следваше в Англия, в “Оксфорд”. И аз мога да кажа само хубави неща за нея. Тя беше невероятно амбициозна и умна млада жена, която с изключителна енергия направи много неща за родината си. Защото, имайте предвид, че и до ден-днешен имам дори студенти, които трудно биха отговорили коя е столицата на България и често получавам отговори - Букурещ и Будапеща. Петьо също често е ставал причина, чрез удивителното си присъствие като личност, да накара хората да се заинтересуват откъде е, каква е неговата страна. Хора като него и Людмила Живкова бяха едни неформални посланици на най-доброто впечатление за България.
- А неговата сестра Теодора Увалиева - Дора Валие?
- Да, също. Тя живееше във Франция, както знаете - в Париж, беше женена за българин - политически емигрант - Любен Тодоров. Тя почина през 1997 година. След 1991-ва направи опити да се справи с реституционните трудности около имоти на семейството тук - на ул.“Кърниградска”, но не успя да се пребори с бюрокрацията. И просто престанахме да се интересуваме от това. Аз закупих апартамент на ул. “Славянска”, защото Петьо често с умиление говореше за тази улица. По този начин сега, когато идвам тук, дишам въздуха на неговата любима улица. Въпреки че гледката не е най-добрата...
- Казахте, че фондацията ви се опитва да помага...
- Скромно. Сега направихме ремонт и оборудвахме една класна стая в Основно училище “Денкоглу”, на което през 40-те години е била директор майката на Петьо и Дора - Гина Увалиева. Направихме това в нейна памет, и за полза на децата.
- Колко години семеен живот имахте?
- 35 години прекрасен живот.
- А как се запознахте?
- О, това е много смешна история. Той беше приятел на моя приятелка - Мери - някакъв младежки флирт имаше между тях, и една вечер тя ме заведе на кафе у него. После станахме две приятелски двойки - той с моята приятелка, а аз - с един друг младеж. И едва след четири години разбрахме, че сме един за друг, и решихме да се оженим.
- Не се ли получи интрига с приятелката ви?
- О, не. Останахме много добри семейни приятели с нея и съпруга й, когато тя се омъжи. Все пак това са били някакви невинни младежки увлечения, в които няма нищо лошо. Още сме приятелки.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
Добави в Facebook



0 коментара

Напиши коментар