Боряна Бакалова: Алкохолът уби сина на Илия Минев пред очите ми!

<em>Боряна Бакалова е бившата снаха на дисидент номер 1 в България &ndash; Илия Минев. Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; се срещна с нея, за да й даде възможността да сподели за първи път в публичното пространство факти, които бивши властимащи умишлено са пречели да разкрива. <br /> </em><br /> <strong>...........................<br /> - Кой беше Илия Минев, г-жо Бакалова?<br /> </strong>- Може би няма някой, който да не знае, да не е чувал за него. Наричат го още Българският Нелсън Мандела, с 30 години политически затвор. Многократно репресиран! Беше създал независимо дружество за защита правата на човека, в което и аз членувах.<br /> <br /> <strong>- Защо казвате, че съдбата ви е срещнала &bdquo;случайно&rdquo;?<br /> </strong>- Така беше. Запознах се с Илия Минев благодарение на неговия син, за когото бях женена. Той беше първият ми съпруг. Почина малко след баща си. Помня, че когато отидох за първи път на гости на Илия Минев в град Септември, пред къщата му имаше охрана, имаше полиция в двора. Откакто се запознахме и през цялото време, Илия Минев ми говореше на &bdquo;Вие&rdquo;, нищо че щях да му ставам снаха. Това е типичният френски възпитаник &ndash; галантен, възпитан, независимо от всичко. Завършил е индустриална химия в Тулуза. Интересното при него бе това, че правеше страхотни вина, имаше и изба, а алкохол не пиеше. <br /> <br /> Още докато се запознавахме с Илия Минев, усетих, че едва ли не той ме изследва с поглед, искаше да разбере дали случайно не съм комунистка. Защото моят баща беше отявлен комунист, работеше в ЦК на БКП. Но не можа да ми повлияе в тази посока. И стана така във времето, че аз си харесах свекър ми, бях по-близка с него, защото ми беше по-близък по мислене. Но заради този факт, че баща ми е комунист, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Илия Минев отказа и не дойде на сватбата ми със сина му. <br /> </strong></span><br /> Заради него, не от неуважение към мен. Дотолкова беше отдаден на идеята &ndash; не дойде на подписването, за да не се срещне с комуниста...<br /> <br /> <strong>- А от какво си отиде синът на Илия Минев? Бил е млад човек...<br /> </strong>- Да, беше... Всъщност репресията на баща му, фактът, че той е лежал толкова дълги години в различните затвори из страната, а може би и заради факта, че през това време е живял сам с майка си, повлияха крайно негативно на бившия ми съпруг. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Той се пропи! И това му взе живота. <br /> </strong></span><br /> Спокойно мога да кажа, че комунистическият режим го уби! Защото алкохолът е следствие от него. <br /> <br /> <strong>- В какви отношения беше Илия Минев със сина си? Нещата, които споделяте за бившия си съпруг, говорят за една не особено силна воля, което е пълна противоположност на онова, което е представлявал баща му.<br /> </strong>- Бяха в нормални отношения. Илия Минев много обичаше сина си, въпреки слабостите му. <br /> <br /> <strong>- Илия Минев многократно се е изправял срещу някогашния режим, обявявал е и гладни стачки. Споделял ли ви е нещо за това? Слушайки ви, допускам, че той е имал особено отношение към вас, доверявал ви се е...<br /> </strong>- Гладни стачки правеше, да. Веднъж дори се притесних, защото не се знаеше докога ще продължи да гладува, беше рисковано за здравето му. Беше в период, в който ужким бяха обявили демокрацията. На Илия Минев трябваше да му одобрят един документ, който дълго преди това не приемаха. Беше страшно. Още помня как той дойде при мен и ми го даде да го пазя. Защото на него със сигурност щяха да му го вземат. Даде го и се довери на мен, не на сина си, защото заради алкохола много-много не му имаше доверие. Аз го скрих в... ботуша си! Така съм успяла да го опазя. <br /> <br /> Успях да предам въпросният документ лично и там, където трябва &ndash; на &bdquo;Московска&rdquo; 5. Но преди това дори ме арестуваха! Претърсваха, джобиха, какво ли не. Но не откриха нищо, никой не се сети да проверява ботушите.<br /> <br /> <strong>- Какво толкова секретно е съдържал въпросният документ? Щом се е стигнало до арест, очевидно информацията е злепоставяла някой от властимащите по онова време?!<br /> </strong>- Ами, да. Но мога да ви кажа единствено, че този документ беше важен за дружеството, подробностите вече наистина ми се губят. Мина много време оттогава. Знам, че за Илия Минев документът беше от съществено значение, за да бъде оценен, разбран, както и да извести дружеството като такова. Румен Воденичаров (един от основателите на Съюза на демократичните сили - б. а.) на първия голям митинг, който се състоя на площада, се появи и започна да говори от името на Илия Минев. Без да бъде оторизиран за това. Без дори самият Илия Минев да знае, че това се случва! Воденичаров влезе в ролята на председател на дружеството на Илия Минев по свое усмотрение. Фалшиви истории! Истината, която много време не беше удобно да бъде казвана, е, че на Илия Минев му бяха затворили устата! Не му дадоха думата да се изкаже нито тогава, нито изобщо. СДС, БСП тогава... това си беше едно и също за мен по онова време. Това е истината.<br /> <br /> <strong>- Бил е тотално репресиран!<br /> </strong>- Да, тотално. Признаха го кога? - След смъртта му. Издигнаха му паметник в град Септември. Но за какво &ndash; късно, много късно...<br /> <br /> <strong>- Как почина Илия Минев, къде е погребан?<br /> </strong>- Сега много хора може и да се изненадат от отговора, но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Илия Минев си отиде в старчески дом в Пазарджик &ndash; неразбран, огорчен, самотен. <br /> </strong></span><br /> Така и не можа да се изяви в политиката, както заслужаваше. Ако не друго, да бъде поне признат по някакъв начин. Явиха се какви ли не измислени комунисти &ndash; това го заявявам директно, направиха се на демократи и го забравиха нарочно! След 1989 г. Илия Минев дори не беше приет в сформираната официална опозиция!? Оставен е да лежи в изолация и забвение повече от 10 години! Умира на 6 януари 2000 г. на 82-годишна възраст &ndash; в мизерия и самота. Погребан е в град Септември.<br /> <br /> <strong>- Казвате, че си е отишъл в мизерия. Не е ли имал някакво наследство? Роднини, които да се погрижат за него...<br /> </strong>- Беше съвсем сам и мизерстваше. После бившият ми съпруг, съжалявам, че ще го кажа, но след като се разведохме и баща му почина, той разпродаде имотите, за да вземе пари, с които да може да си купува алкохол, да пие. Илия Минев никога не е имал пари. За да отиде в старчески дом, говори само по себе си за тяхната липса. Не е от тия, които с пари влязоха в политиката и направиха поредица от безобразия. Втората му съпруга Ангелина &ndash; не майката на сина му, си отиде преди него, тя го гледаше единствено. След смъртта й Илия Минев остана съвсем сам.<br /> <br /> <strong>- Да се върнем малко на престоя в затворите &ndash; доколкото е известно, Илия Минев излежава общо 33 години в затвори и концлагери, и се счита за политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се дори преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела.<br /> </strong>- Точно така, абсолютно вярно е това. И затвори, и гладни стачки, и болка, много му е минало през главата. Но е и факт, че никога не преклони глава, не сломи дух, нищо че си отиде огорчен. Лежал е в почти всички затвори на страната &ndash; най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. През периода 1860 дни е бил в карцера, а 460 прекарва в гладни стачки. После го освобождават за кратко и живее в град Септември, където обаче е въдворен. Бяха му наложени редица ограничения по Закона на народната милиция. Илия Минев винаги е бил противник на комунизма, още от съвсем малък. Затова преживя и затворите, и концлагерите. На него животът му мина в тях.<br /> <br /> <strong>- А знаете ли нещо за срещата на Илия Минев с Роналд Рейгън? Знам, че се е срещал и с Франсоа Митеран.<br /> </strong>- Да. Той ходеше. Беше поканен и в Щатите. Срещал се е с много хора, с тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън. Всъщност знам, че идеята му за създаване на Дружество за правата на човека възниква именно в затвора. Преди срещата си с Роналд Рейгън Илия Минев му пише писмо, в което цинично описва нарушаването на правата на българските граждани. Разбира се, после отново е арестуван. <br /> <br /> <strong>- Илия Минев някога съдействал ли е под каквато и да е било форма на някогашната Държавна сигурност? Питам ви, защото открих справка на ДС, изготвена през 1989 г. по искане на ЦК на БКП, в която пише, че Минев е &bdquo;поддържал близки връзки с фашистката власт. Активно е сътрудничел с полицията и Гестапо. Организирал и участвал в преследвания и погроми над евреи&rdquo;. Вие казвате, че той е бил отявлен мразител на комунизма и фашизма?!<br /> </strong>- Това нещо просто настръхвам, докато го слушам. За първи път разбирам, че съществува подобна справка. Аз просто не мога да си го представя! Илия Минев да е фашист?! - Това е някаква интрига, не знам откъде идва. Виждам, че така пише, но просто не мога да си го обясня. Но Държавна сигурност работеше за комунистите, то е нормално Илия Минев да бъде оплют. Не мога да кажа конкретни имена, но всички хора, които тогава образуваха партии и искаха да влязат в политиката, искаха категорично да го елиминират! Защото, за разлика от тях, той беше истински антикомунист. Определено му бяха врагове. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>На първо място все пак бих сложила Румен Воденичалов. <br /> </strong></span><br /> Другите &ndash; те си знаят кои са, аз не съм имала достъп до ДС.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> </strong><br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>ДОСИЕ<br /> </strong></span><br /> Илия Стоянов Минев e основател и първи председател на Независимото дружество за защита правата на човека. Роден е на 5 декември 1917 г. в Саранбей &ndash; днешния град Септември. През 1930 година учи в гимназията в Пазарджик. По-късно баща му го изпраща да учи във Френския колеж в Пловдив, а след това да следва в Тулуза индустриална химия. При завръщането си у нас Илия Минев активно се включва в легионерското движение и в периода 1941&ndash;1944 година е избран за член на главното водачество на Съюза на българските национални легиони, завеждащ отдел &bdquo;Външнополитически&ldquo; и водач на легиона в Пазарджик. На 10 септември 1944 г. е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на Държавна сигурност. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван, защото &bdquo;продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност&ldquo;. През същата година е осъден на доживотен строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет - Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористически действия. Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода.<br />