12 Окт. 2011, 12:35
28688 прочита
7 коментара
С Леа Иванова бяхме като брат и сестра
<em>Ангел Везнев (Ачо), прочут саксофонист от времето на соца, който е живял повече в Америка, отколкото тук, прекарва времето си вкъщи с жена си Весето, журналистка в БНТ. Не престава да се чуди на безредието в родината си, на постоянните кражби, за които и да се оплачеш в полицията, все тая. <br />
</em><br />
Икономист по образование, в един хубав ден преди 48 години култовият музикант тръгва за чужбина с оркестъра на Леа Иванова, ръководен от мъжа й Еди Казасян. И така, уж за малко, Ачо пътува по света цели 38 години. <br />
<br />
С радост си припомня голямото пътуване на кораба, с който прекосява Атлантика, за да се озове в “меката” на нощния живот Лас Вегас и после в Ню Орлиънз. Разказва как след едно нощно приключение в корабния бар тръгва да се прибира в каютата. Внезапно погледът му е прикован от жената на палубата.<br />
<br />
“Беше Леа Иванова. Стои по комбинезон, без перука, с цигара в уста и гледа към Статуята на свободата от 100 метра. Сълзите й блестяха.<br />
<br />
„Какво правиш по това време?“, питам я. - „Ачо, заради тая Америка лежах в лагерите. Доживях да я видя, отвърна тя. И тебе те извадих от калта. Да дойдеш да видиш Щатите.“<br />
<br />
С Леа бяхме като брат и сестра. Тя беше голям чешит. На сцената се изявяваше повече като артист, отколкото като певица. Непрекъснато се самоиронизираше и превръщаше песните си в гротески”, разказва майсторът на саксофона. <br />
<br />
Когато тръгва през 1962 г. с оркестъра на Еди Казасян и Леа за Полша, Ачо хич не е притеснен, че<br />
целият му багаж е събран набързо в една мукавена кутия.<br />
<br />
Пред грандхотела във Варшава портиерът с ужас го изпраща да мине през задния вход. „Бедний край“ - промълвил, като разбрал откъде идва музикантът. <br />
<br />
После свирят с Лиана Антонова и оркестъра на един холандски развлекателен кораб из Карибите. <br />
Там ги чува известен импресарио. Кани ги направо на работа в един от най-големите хотели в Лас Вегас - “Пустинната къща“.<br />
<br />
”Бяхме атракцията на заведението – по три представления всяка вечер. Още първата седмица снимката ни цъфна на корицата на известно списание със суперлативи за нас. А отдолу пишеше: „Добре дошли в Лас Вегас, приятели от Румъния!“<br />
<br />
”Имахме страхотен успех. Преместиха ни в „Стар дъст“ - идваха големи музиканти да ни слушат. Аз освен на саксофона свирех на кларинет и на флейта. Бях усвоил способ от виртуоза Роланд Кърк - едновременно да свиря на флейта и да пея“, връща лентата назад бившият на Лиана Антонова. <br />
<br />
<strong>С този номер Ачо окончателно се превръща в звезда в Лас Вегас.<br />
</strong><br />
“Навремето в София най-прочутият нощен бар, който впоследствие е премахнат, е бар „Астория“. Сега пак си е там, на тясната уличка със стълбите срещу служебния вход на Младежкия театър. Там са свирили всичките ни известни джазисти като Ачо, които после се разпиляват по света. На 19 години той вече е професионален музикант. Следва икономика, а вечер свири в бара. Свири и в „Операта“ с оркестъра на Вили Казасян. Дали е мислил тогава, че ще свири в Лас Вегас?<br />
“Нищо не съм мислил. Аз просто свирех с цялата си душа. В Травемюнде в Северно море ни чу американецът продуцент и направихме договора.<br />
<br />
А през 70-те години свирехме най-вече по заведения в Европа – Швейцария, Холандия, Швеция...<br />
Свирихме с Леа и оркестъра на Еди във Фридрихщатпалас с огромна публика. Любимият ни ресторант бе „Букурещ“. Рики - кученцето на Леа, бе винаги до нея. <br />
<br />
Леа поръчваше най-изтънчени яденета и си навличаше омразата на готвача. 40 минути приготвяне!<br />
Кученцето Рики се разхождаше на воля на мекия стол до Леа, без да му правят забележка. Като пристигнеше моята порция с кебапчета, Леа протягаше ръка в чинията ми и пускаше на любимеца си. Второто кебапче тя го изяждаше. За мен оставаше последното и лукът от гарнитурата. И като й правех забележка, тя: „Поръчай си друго. Да ти го фукна в чинията“. Такава беше. А когато Рики слагаше предните си лапи на масата, келнерът не издържаше, а Леа <br />
<br />
<strong>отговаряше на забележката с една тлъста псувня на български.<br />
</strong><br />
Когато пътувахме с холандските кораби от Ню Йорк до Карибите, излязоха 30 - метрови вълни. И корабът се мяташе. Всички ни хвана морска болест. Докато свирехме, по средата на парчетата, лежахме на пода. От морската болест най-добре се възползва Леа. Тя престана да пее. И така цели 25 дни. Не се качи на сцената. Един прекрасен ден директорът на програмата ни извика и каза: „Леа, на нас ни трябват работещи, а не болни. След два дни със самолета за Франкфурт ви връщам в Европа“.<br />
<br />
А тя веднага казва по “ЛЕАнски”: „Ама аз вече съм по-добре и ще пея!“<br />
През 1967 г. се върнахме в Европа и аз отидох да свиря при Лиана Антонова.<br />
Междувременно се бяхме оженили с нея и аз се грижех за нейните успехи.<br />
<br />
Лиана си призна в едно интервю: “Аз съм доста силна жена и съм направила много мъже нещастни“. Не желая да я упреквам, защото ние сме имали и много щастливи моменти. Аз непрекъснато експериментирах и се обновявах. Една сутрин до 7 часа не си легнах, защото не можех да чуя от един запис какво изсвирва пианистът Макой Тайнър, връщах го сто пъти... Така че ми бе дадено поредното предупреждение за развод.<br />
<br />
Тя обичаше да казва: „Първите пет години ми беше интересен. После започна да се повтаряш”. Или: „Моят мъж е женен за музиката и аз го оставям на музиката!“ Така се разделихме и аз си останах с музиката, а тя отиде да търси мъжа, който да й бъде интересен повече от пет години. Лиана днес живее в квартал “Бъкстон” и си говори с една котка.<br />
Но сега искам да кажа най-важното: <br />
<strong><br />
На 60 години най-после срещнах късмета си, голямата си любов!<br />
</strong><br />
И вече дванайсет години сме заедно.<br />
<br />
Това е Весето Димитрова – тя е телевизионна журналистка. Работила е в „Икономическа редакция“, в редакциите „Общество“, „Култура и образование“. Бившият й съпруг, който не е между живите, е Райчо Любенов - един от големите наши музиканти. Като млади свирехме заедно в „Опера“. Райчо е автор на музиката към „Лека нощ, деца“.<br />
<br />
Като говоря за Весето, искам да я величая. А аз съм иначе много стиснат на комплименти и похвали.<br />
<br />
Нас двамата с Весето не ни интересуват вещите и не говорим за покупки и пари. Ние си говорим за най-прекрасните неща – музика, книги, любов...<br />
<br />
Преди време журналистката Катя Генова ме попита в предаването си „Ах, тези муцуни“: „Ачо, вие винаги ли хвърчите?“ – “А, не, слизам долу да пия само една водка и пак излитам”.<br />
<strong><br />
Савка ЧОЛАКОВА<br />
</strong>
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Ретро
Скулпторката Диана-Мария Райнова: Баща ми беше приятел с Пикасо и Пол Елюар
01 Ноем. 2016, 11:18
Ретро
Топархиварят Марин Караиванов: Тодор Живков на два пъти се опитва да продаде България на руснаците
12 Окт. 2016, 14:04
7 Коментара: