С Леа Иванова бяхме като брат и сестра
<em>Ангел Везнев (Ачо), прочут саксофонист от времето на соца, който е живял повече в Америка, отколкото тук, прекарва времето си вкъщи с жена си Весето, журналистка в БНТ. Не престава да се чуди на безредието в родината си, на постоянните кражби, за които и да се оплачеш в полицията, все тая. <br /> </em><br /> Икономист по образование, в един хубав ден преди 48 години култовият музикант тръгва за чужбина с оркестъра на Леа Иванова, ръководен от мъжа й Еди Казасян. И така, уж за малко, Ачо пътува по света цели 38 години. <br /> <br /> С радост си припомня голямото пътуване на кораба, с който прекосява Атлантика, за да се озове в &ldquo;меката&rdquo; на нощния живот Лас Вегас и после в Ню Орлиънз. Разказва как след едно нощно приключение в корабния бар тръгва да се прибира в каютата. Внезапно погледът му е прикован от жената на палубата.<br /> <br /> &ldquo;Беше Леа Иванова. Стои по комбинезон, без перука, с цигара в уста и гледа към Статуята на свободата от 100 метра. Сълзите й блестяха.<br /> <br /> &bdquo;Какво правиш по това време?&ldquo;, питам я. - &bdquo;Ачо, заради тая Америка лежах в лагерите. Доживях да я видя, отвърна тя. И тебе те извадих от калта. Да дойдеш да видиш Щатите.&ldquo;<br /> <br /> С Леа бяхме като брат и сестра. Тя беше голям чешит. На сцената се изявяваше повече като артист, отколкото като певица. Непрекъснато се самоиронизираше и превръщаше песните си в гротески&rdquo;, разказва майсторът на саксофона. <br /> <br /> Когато тръгва през 1962 г. с оркестъра на Еди Казасян и Леа за Полша, Ачо хич не е притеснен, че<br /> целият му багаж е събран набързо в една мукавена кутия.<br /> <br /> Пред грандхотела във Варшава портиерът с ужас го изпраща да мине през задния вход. &bdquo;Бедний край&ldquo; - промълвил, като разбрал откъде идва музикантът. <br /> <br /> После свирят с Лиана Антонова и оркестъра на един холандски развлекателен кораб из Карибите. <br /> Там ги чува известен импресарио. Кани ги направо на работа в един от най-големите хотели в Лас Вегас - &ldquo;Пустинната къща&ldquo;.<br /> <br /> &rdquo;Бяхме атракцията на заведението &ndash; по три представления всяка вечер. Още първата седмица снимката ни цъфна на корицата на известно списание със суперлативи за нас. А отдолу пишеше: &bdquo;Добре дошли в Лас Вегас, приятели от Румъния!&ldquo;<br /> <br /> &rdquo;Имахме страхотен успех. Преместиха ни в &bdquo;Стар дъст&ldquo; - идваха големи музиканти да ни слушат. Аз освен на саксофона свирех на кларинет и на флейта. Бях усвоил способ от виртуоза Роланд Кърк - едновременно да свиря на флейта и да пея&ldquo;, връща лентата назад бившият на Лиана Антонова. <br /> <br /> <strong>С този номер Ачо окончателно се превръща в звезда в Лас Вегас.<br /> </strong><br /> &ldquo;Навремето в София най-прочутият нощен бар, който впоследствие е премахнат, е бар &bdquo;Астория&ldquo;. Сега пак си е там, на тясната уличка със стълбите срещу служебния вход на Младежкия театър. Там са свирили всичките ни известни джазисти като Ачо, които после се разпиляват по света. На 19 години той вече е професионален музикант. Следва икономика, а вечер свири в бара. Свири и в &bdquo;Операта&ldquo; с оркестъра на Вили Казасян. Дали е мислил тогава, че ще свири в Лас Вегас?<br /> &ldquo;Нищо не съм мислил. Аз просто свирех с цялата си душа. В Травемюнде в Северно море ни чу американецът продуцент и направихме договора.<br /> <br /> А през 70-те години свирехме най-вече по заведения в Европа &ndash; Швейцария, Холандия, Швеция...<br /> Свирихме с Леа и оркестъра на Еди във Фридрихщатпалас с огромна публика. Любимият ни ресторант бе &bdquo;Букурещ&ldquo;. Рики - кученцето на Леа, бе винаги до нея. <br /> <br /> Леа поръчваше най-изтънчени яденета и си навличаше омразата на готвача. 40 минути приготвяне!<br /> Кученцето Рики се разхождаше на воля на мекия стол до Леа, без да му правят забележка. Като пристигнеше моята порция с кебапчета, Леа протягаше ръка в чинията ми и пускаше на любимеца си. Второто кебапче тя го изяждаше. За мен оставаше последното и лукът от гарнитурата. И като й правех забележка, тя: &bdquo;Поръчай си друго. Да ти го фукна в чинията&ldquo;. Такава беше. А когато Рики слагаше предните си лапи на масата, келнерът не издържаше, а Леа <br /> <br /> <strong>отговаряше на забележката с една тлъста псувня на български.<br /> </strong><br /> Когато пътувахме с холандските кораби от Ню Йорк до Карибите, излязоха 30 - метрови вълни. И корабът се мяташе. Всички ни хвана морска болест. Докато свирехме, по средата на парчетата, лежахме на пода. От морската болест най-добре се възползва Леа. Тя престана да пее. И така цели 25 дни. Не се качи на сцената. Един прекрасен ден директорът на програмата ни извика и каза: &bdquo;Леа, на нас ни трябват работещи, а не болни. След два дни със самолета за Франкфурт ви връщам в Европа&ldquo;.<br /> <br /> А тя веднага казва по &ldquo;ЛЕАнски&rdquo;: &bdquo;Ама аз вече съм по-добре и ще пея!&ldquo;<br /> През 1967 г. се върнахме в Европа и аз отидох да свиря при Лиана Антонова.<br /> Междувременно се бяхме оженили с нея и аз се грижех за нейните успехи.<br /> <br /> Лиана си призна в едно интервю: &ldquo;Аз съм доста силна жена и съм направила много мъже нещастни&ldquo;. Не желая да я упреквам, защото ние сме имали и много щастливи моменти. Аз непрекъснато експериментирах и се обновявах. Една сутрин до 7 часа не си легнах, защото не можех да чуя от един запис какво изсвирва пианистът Макой Тайнър, връщах го сто пъти... Така че ми бе дадено поредното предупреждение за развод.<br /> <br /> Тя обичаше да казва: &bdquo;Първите пет години ми беше интересен. После започна да се повтаряш&rdquo;. Или: &bdquo;Моят мъж е женен за музиката и аз го оставям на музиката!&ldquo; Така се разделихме и аз си останах с музиката, а тя отиде да търси мъжа, който да й бъде интересен повече от пет години. Лиана днес живее в квартал &ldquo;Бъкстон&rdquo; и си говори с една котка.<br /> Но сега искам да кажа най-важното: <br /> <strong><br /> На 60 години най-после срещнах късмета си, голямата си любов!<br /> </strong><br /> И вече дванайсет години сме заедно.<br /> <br /> Това е Весето Димитрова &ndash; тя е телевизионна журналистка. Работила е в &bdquo;Икономическа редакция&ldquo;, в редакциите &bdquo;Общество&ldquo;, &bdquo;Култура и образование&ldquo;. Бившият й съпруг, който не е между живите, е Райчо Любенов - един от големите наши музиканти. Като млади свирехме заедно в &bdquo;Опера&ldquo;. Райчо е автор на музиката към &bdquo;Лека нощ, деца&ldquo;.<br /> <br /> Като говоря за Весето, искам да я величая. А аз съм иначе много стиснат на комплименти и похвали.<br /> <br /> Нас двамата с Весето не ни интересуват вещите и не говорим за покупки и пари. Ние си говорим за най-прекрасните неща &ndash; музика, книги, любов...<br /> <br /> Преди време журналистката Катя Генова ме попита в предаването си &bdquo;Ах, тези муцуни&ldquo;: &bdquo;Ачо, вие винаги ли хвърчите?&ldquo; &ndash; &ldquo;А, не, слизам долу да пия само една водка и пак излитам&rdquo;.<br /> <strong><br /> Савка ЧОЛАКОВА<br /> </strong>