Културният министър Вежди Рашидов, който наскоро ще отбележи по нетрадиционен начин 60-ия си рожден ден, има фобия от... цветя, призна самият той
<em>Запитан как се чувства на прага на юбилея, Рашидов е пределно откровен: <br /> </em><br /> &ldquo;Остана един Вежди на 60 години, който все повече не си харесва носа, все повече не си харесва тялото, все повече не си харесва белите коси и бради... Започвам да разбирам, че акълът ми е същият, но бавно тялото започва да ме предава. Остарявам и искам-не искам трябва да го приема. Аз съм малко по-реален човек и Снежка все ми се кара, като кажа: &ldquo;Абе аз сега като умра...&rdquo;, и тя реагира: &ldquo;Стига пак си заумирал!&rdquo;... Няма да се правя на герой. Страх ме е от смъртта. Определено ме е страх... Страх ме от края на живота, защото бих искал още неща да направя. Хиляди пъти съм казвал, че изкуството е най-красивата илюзия за бягство, най-красивата лъжа. Още малко ми се иска красиво да полъжа...&rdquo;.<br /> <br /> Вежди явно има особени &ldquo;отношения&rdquo; със смъртта. Той признава, че години наред ненавиждал цъфтящи цветя, които асоциирал с погребението на майка си - известната певица Кадрие Лятифова. &ldquo;Като дете на 11 години, няма да забравя на погребението на моята майка колко много цветя имаше. Това беше уникално погребение с много народ, с много цветя, които ги слагаха върху нея. И аз изревнувах майка си от цветята. Не исках да я пускам да я погребват. <br /> <br /> Бях се вкопчил за нея в ковчега и когато започнаха да я спускат надолу, едвам ме откопчиха - 5-6 човека ме хванаха, издърпаха ме и в ръцете ми остана един сноп от цветя, както съм ги сграбчил. И когато пуснаха майка ми в гроба, изпитах ревност и отвращение към тези цветя. Намразих ги! Много дълги години не понасях цветя. 15 години костваше на Снежка да ме накара да приема цветя. Преди не й давах да посади дори теменужки в двора, вътре в къщата ми нямаше едно цветно цвете, само фикуси...&rdquo;, изповяда Рашидов. <br /> <br /> Той обаче признава, че винаги, когато има възможност, се отбива и оставя букет на гроба на Илия Павлов. &ldquo;Аз бях приятел с него и до днес не съм се отрекъл от това приятелство. Ако някой с нещо е сгрешил - има прокуратура, има съд и всеки трябва да отговаря за делата си. А за приятелството критериите са други - никой не може да ми забрани да бъда приятел с този, който го е заслужил. И до днес, минавайки край Арбанаси, се отбивам да сложа една китка на гроба на Илия. Не ми е в кръвта предателството. Много хора предадоха Илия, познавам онези, които ядоха от неговата софра и после се отрекоха. Не мога да бъда такъв човек&rdquo;. <br />