Екссъдията Владимир Трифонов: Подписах две смъртни присъди, които бяха изпълнени!

Татарчев ме нарече “джентълмен”, но ми искаше главата!

07 Окт. 2011, 11:51 1911 прочита 5 коментара

Съдията Владимир Трифонов

Татарчев ме нарече “джентълмен”, но ми искаше главата!

Доайенът на съдиите в Кърджалийско Владимир Трифонов е роден в далечната 1925 г. в с. Давидково. Той е петото дете в семейството, изтърсакът. “И най-проклетото!”, така определя сам себе си. Той се съгласи да разкаже единствено пред &bdquo;Над 55” за екшъните в живота си, за сблъсъците с главния прокурор Иван Татарчев и за най-скандалните си съдебни случаи. Бащата на Владимир Трифонов е фронтовак в Междусъюзническата и Първата световна война. Бил е в плен при французите и сърбите. Уволнил се през 1919-а, когато на власт идва Александър Стамболийски. Умира от туберкулоза, когато бъдещият магистрат е едва на годинка. След казармата даскалува, изкарва прехраната си като келнер, докато през 1947 г. е приет право. И тръгва кариерата му на правист. Изкачва стъпка по стъпка почти всички стъпала от храма на Темида. Връх в кариерата му е председател на Окръжния съд в Кърджали. Цели 34 години носи черната тога, а 56 години от живота му са в системата на правосъдието до пенсионирането му през 90-те на миналия век... Някогашното “страшилище” на Родопите, както го помнят все още мнозина, произнесъл, без окото му да мигне, две смъртни присъди, днес е почти незабележим старец. Но с все още горда осанка и... млади мераци. Докато човекът на “Над 55” го разговаря в местната виенска сладкарница, най-старият “слуга” на Темида от областта на няколко пъти си изкривява врата по минаващи край нас хубавелки. За някои събития от миналото незабравимо си спомня от раз, други му се губят. Нормално е. Както е и нормално човек, работил в подобна система десетилетия, да има “услужлива памет”. Но пъзелът винаги може да се донареди. Особено когато си изпратил на разстрел две човешки души… Сексманиак от Джебелско, ненавършил 30 години, изнасилва и коли като яре девойка в последния гимназиален клас. Кошмарът се разиграва в Момчилград. И то по време на “най-светлия” празник – 9 септември. Местният “рязан” юнак преди това имал вече няколко присъди, търкал наровете по затворите, но получил амнистия от тогавашните правоимащи. Нерезът толкова се бил надървил в зандана, че след като момата му отказва всякакъв сексуален контакт, най-брутално я обладава. Девственицата се съпротивлява, опитва се да запази честта си. Но с цената на живота си Вбесеният и незадоволен изверг я убива най-безмилостно, като реже гърлото й. “Възмущението на обществеността беше толкова голямо, че дори родителите на убиеца не посмяха да влезнат в съдебната зала да го подкрепят. Назначиха му служебен защитник. И за миг не се поколебах, когато взех решението си”, връща лентата съдникът в тога. Вторият случай е по-заплетен. Кметът на с. Кокиче, Кърджалийско, убива свой съселянин, пак по време на “светъл” социалистически празник. Касапницата се разиграва в брезентова палатка, някога ги наричаха “салаши”. В набързо скроеното &bdquo;заведение” запиват местният “мухтар”, сиреч управник, барабар със синовете си и зет си. Изведнъж нахлува техният опонент – то други партии не е имало, но явно конфликтът на интереси се е движил в “графата” защо да си ти, когато мога да бъда аз! Съвсем накандилкани са и двете страни. Колко му е в спора да “намесят” и майките си. Символично. Вместо един честен търкал кметът вади нож и прерязва гръцмуля на противника си. Като агне. С помощта на близките си, пред очите на десетки свидетели... Кръв се лее отвсякъде На първа инстанция съдът осъжда всички “касапи” на дълги години затвор. Върховният съд връща делото, поверява го на Трифонов. А той е изучил всичко в детайли. Постановява смърт за убиеца. Аргументира се, че е увлякъл и близките си, насъскал ги е, дал е лош пример – все пак е човек на властта. Затова трябва да получи необходимото възмездие – смърт чрез разстрел. Днес, от дистанцията на времето, “хуманното” звучи шокиращо – България отдавна е член на ЕС, където смъртното наказание е тотално отхвърлено. За разлика от “демократичните” САЩ, където преди броени дни екзекутираха със смъртоносна инжекция негър, обвинен в убийството на полицай. Репортерът на “Над 55” обаче подхожда към слугата на Темида с една-единствена презумпция – как човек на 86 години живее с мисълта, че е изпратил на явна смърт двама души? Спокоен ли е сънят му? Не сънува ли жертвите си? Според християнската религия само Оня на небето има правото да дава и да отнема човешки живот. Оказва се, че… склерозата е най-доброто оправдание. Към днешна дата. Иначе преди време съдията Трифонов казва, че сърцето му щяло да се пръсне при обявяването на смъртните наказания. “Просто си вършех работата, а там няма място за емоции. Тежко ми беше, наистина, но законът е над чувствата. Той ти казва какво трябва да правиш. Не е леко да издадеш една смъртна присъда, да убиеш човек!” Какво по-добро оправдание… Не е присъствал на екзекуциите, които сам е отредил. А би трябвало! “Изличил” е и от паметта си факта, че по повод пенсионирането на някои шефове на окръжни съдилища Иван Татарчев казва пред столичен вестник: “Шефът на Кърджалийския окръжен съд Владимир Трифонов беше подминат от първата пенсионна вълна. Доколкото знам, този джентълмен е на 72-73 години (тогава – б. а.), започват процедури по пенсиониране, но не и за него”. Във възникналата писмена кореспонденция Владимир Трифонов отговаря на главния прокурор със следната бележка: “Благодаря за това, че ме определяте като “джентълмен”. Като такъв искам да ви предложа една джентълменска бартерна сделка със следните условия: Готов съм да ви отстъпя двама съдии, чийто имунитет, по всичко личи, ви е много скъп, срещу двама прокурори, които не се вместват в съществуващата кърджалийска мафиотска групировка. Евентуалното ми изпращане в пенсия не ме притеснява. Всеки ще си отиде от тоя свят, когато му дойде редът – голямото и вечно време”. “Забравата” днес е най-добрият знак, че ония времена не са били от най-чистите. Нормално е човек на тия години да се изкарва по-свестен и от ангел. Не за това говорят обаче някои следователи, работили навремето с местния “Зевс”, но това е вече тема с продължение. Всеки да си носи греха… И да си харчи пенсията от 700 лева на месец. Георги АНДОНОВ, Кърджали