В навечерието на половинвековния си юбилей, единственият творец в България, който прави скулптури от корени на дървета, подреди изложба пред кметството в село Долно Големанци, Хасковско
<strong>Емин Емин е роден в хасковското село Големанци. На пръв поглед е един съвсем обикновен човек и ако го срещнеш на улицата, няма да ти направи впечатление. Но той усеща душата на мъртвото дърво и я показва на хората такава, каквато той самият я вижда. <br /> </strong><br /> През целия си половинвековен живот Емин е бил работар, такъв е и до сега. Бил е миньор, стъклар, а от доста години работи като реставратор на стари сгради в Белгия и Холандия. Но при всяко завръщане в България не пропуска да подреди поредната изложба от своите скулптури от дърво.<br /> <br /> <strong>- В твоите работи има голямо изобилие на птици, животни, хора и дори цели композиции, одухотворени от човешкото присъствие.<br /> </strong>- Виждам образа още като намеря корена, след това го дооформям, лакирам и скулптурата е готова. Интересно им е на хората, виждаш, спират се пред всяка моя творба, гледат, обсъждат, а някои дори и купуват. Но тук този вид творби се продават много евтино... <br /> <strong><br /> - В чужбина повече ли се ценят?<br /> </strong>- Може би там, където съм бил, хората имат повече пари. Нещата ми се купуват по 50 евро, доволен съм. Но българите пък са по-любопитни, питат ме, разпитват ме как намирам първообраза, как виждам в него поредната скулптура. Но има и такива, които ми подсказват идеи. Носят ми парче дърво и ми казват, че прилича на еди-какво си. Вглеждам се, наистина прилича и започвам да го работя.<br /> <br /> <strong>- Имаш ли някакъв инструментариум, който да облекчава работата ти?<br /> </strong>- Аз всичко дялкам на ръка. Доставя ми удоволствие. В някои от скулптурите си влагам цялата си душа и после не ми се иска да ги продавам или да ги подарявам. Влюбвам се в тях. Иначе съм правил много подаръци, например на Дома за деца и юноши в село Славяново. Така нещата ми са пред очите на много хора.<br /> <br /> <strong>- Не си ли правил изложба в галерия?<br /> </strong>- Къде ти, знаеш ли какви наеми искат там! Ей, виж сегашната ми изложба! На поляната е. Хората минават, спират се, някои направо се захласват. Защо ми е галерия...<br /> <br /> <strong>- Виждам, че си изработил и кръстове. Това не е ли в разрез с твоята религия, нали си мюсюлманин?<br /> </strong>- За изкуството няма религия. Аз също влизам в църкви, защото има такива красиви дърворезби.<br /> <br /> <strong>- Знам, че имаш някаква огромна почит към Вежди Рашидов, защо?<br /> </strong>- Моите родители и неговите са били приятелски семейства. Майка му, певицата Кадрие Лятифова, е била през ден у нас, преди да се случи нещастието. Нали знаеш, че и тя е от Големанци. Вежди много ми е помагал и със съвети, и с какво ли не. Спомням си, че по едно време бях започнал така да боядисвам дървото, та скулптурата да изглежда като метална. Той ме спря. Научи ме да ценя дървото, да откривам душата му и да го съживявам. Цял живот ще съм му благодарен. Като видя корена, виждам не само дървото, а и онова нещо, което в него е все още живо. Не мога точно да го обясня, защото е само едно вътрешно усещане. Усещане, което ме изпълва с радост...<br /> <span style="font-size: xx-small"><strong><br /> Тодорка НИКОЛОВА, Хасково</strong></span>