Докато Евгения е в напреднала бременност, Митко изживява мимолетен роман със страстната Любка, жена му си отмъщава
<strong>Искам да разкажа един спомен &ndash; случка от 30-те години на изминалия XX век. Читалищният хор и оркестър на нашия околийски град, закътан в северозападна България, бяха завоювали отличие на фестивал в столичния град. Часове преди завръщането им, стотици посрещачи от града и селата, бяха изпълнили перона, за да ги посрещнат и да им честитят завоювания успех. Но заедно с гордостта и похвалите, от ухо на ухо в града плъзна информация за случка, която скандализира пуританските по онова време нрави.<br /> </strong><br /> Споменаваше се името на най-известния участник в ансамбъла Митко Харалампиев. Съгражданите му го познаваха като най-красив сред мъжете, най-добър сред певците и с неговата мандолина караше слушателите редовно &bdquo;да го извикват на &ldquo;бис&rdquo;. Но той, Митко, беше разбил едно женско сърце. За съжаление на нежната половина беше вече женен за лична мома &ndash; дъщеря на известен градски род.<br /> <strong><br /> Кое беше скандализирало малкия провинциален град?<br /> </strong><br /> В София самодейният колектив изнасял програмата си в зала &bdquo;България&rdquo;, а били настанени в хотел &bdquo;България&rdquo;. <br /> <br /> Между Митко и Любка, колежка от колектива, възникнали нежни чувства. Двойката свободно се разхождала по жълтите павета на булеварда, черпела се в сладкарницата на хотела, а момата била виждана да влиза вечер и в стаята на Митко и да излиза сутрин по- рано. А Евгения, жената на Митко, го очаквала с нетърпение да се завърне, за да й помага в ежедневието, тъй като била в напреднала бременност. Докато Митко и Любка изживявали нежния си роман в столичния хотел, камердинерът &ndash; агент на полицейския инспектор, пишел своя рапорт. Два-три дена след завръщането в родния град, пристигнал и рапортът, като служебно писмо, в градската община. <br /> <br /> <strong>Там подробно били описани прегрешенията на Митко и Любка</strong><br /> <br /> Като във всеки малък град, от ухо на ухо вестта достигнала до всички. Приятелите и колегите на Митко &ndash; къде на смях, къде на сериозно, го обвинили за допуснатия резил. А той, сериозно притеснен, отговарял: &bdquo;Вярно, че много сгреших, но виновна е непокорната младост, която сън не ми даваше!&rdquo;<br /> <br /> Срамната вест била трудно понесена от Митковата жена и нейните родители. Обстановката наложила на Митко да поеме пътя за София. След неизбежния развод с Евгения, си потърсил работа, а по-късно създал и ново семейство. Евгения ражда син на име Стоян, който остава законен наследник на баща си и носи имената му. Но майка му го зарекла &ndash; никога да не потърси контакт с баща си! И въпреки че той живеел и работил в София повече от 50 години, не срещал баща си. <br /> <br /> <strong>Но съдбата си нямала друга работа и преди петнадесетина години съвсем случайно срещнала майка му с баща му<br /> <br /> </strong>Тя пенсионерка в напреднала възраст, а той (макар и пенсионер) все още шофирал един от автобусите от центъра до жк &bdquo;Люлин&rdquo;. Леля Евгения била тръгнала на гости на един от братята си. Наложило се да ползва автобуса, шофиран от чичо Митко. Наложило й се да помоли шофьора да спре между две от спирките, където живеел брат й, защото за нея било трудно придвижването:<br /> <br /> <em>- Другарю, молим те да спреш дето ти кажа, защото брат ми живее далече от двете спирки, а пък аз съм вече стара! Имам брат Петър министър, а този Любен е шеф на болница. Те ме возят с колите си, ама днес не им се обадих и сгреших...<br /> </em><br /> - О, знам кои са братята ти. А и тебе добре познавам! &ndash; казал той. <br /> Тя го огледала хубаво и като го познала, се развикала:<br /> <br /> <em>- Ти ли си бе, изеднико? Я спри да слезна! Мръсник такъв, той ще ме вози... Спри, не щем да ме возиш! <br /> </em>И слезнала.<br /> <br /> Година по-късно снахата на леля Евгения (също случайно) служебно посетила жилищен блок. На една от вратите прочела имената на бащата на своя съпруг. Била посрещната от самия Димитър Харалампиев и му се представила като негова снаха. Със сълзи в очите чичо Митко я целунал и помолил да му уреди среща с неговия син Стоян!<br /> <br /> Въпреки че били изминали няколко години от смъртта на Стояновата майка, той все още се колебаел да се срещне със своя баща. А когато вече се решил, се оказало, че баща му вече не е между живите.<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Виктор КРАПЧЕНСКИ</strong></span>