Обръснаха му мустаците, защото в армията само министърът армейски генерал Добри Джуров можеше да има
<strong>Не, не са прекалено силни горните думи за характеризиране на този талантлив творец. Защото подир Георги Данчов - Зографина, Георги Черкезов и Борис Ангелушев няма друг художник, претворявал така сполучливо и толкова често образа на Васил Левски, като Жечко Попов.<br /> </strong><br /> Помня го от началото на 70-те години на миналия век. Работехме на един и същи етаж &ndash; последния, на някогашното ДВИ, във в. &bdquo;Народна армия&rdquo;. Аз като журналист, а той упражняващ рядката професия &ndash; художник във вестник. Стаите ни бяха съседни. Срещахме се всекидневно, често разговаряхме по различни, общи помежду ни въпроси.<br /> <br /> <strong>Жечко беше голям човек не само на ръст, а и по чистотата на душата си, <br /> </strong><br /> по своя благ характер, по търпеливостта си &ndash; понякога достигаща до мъченичество. Тогава в армейските среди не се разрешаваха мустаци, освен на избраници, та принудиха и него да обръсне своите. Нямаше накъде.<br /> <br /> Като художник на военния всекидневник той публикува стотици, хиляди илюстрации не само из живота на хората с пагони, но и<br /> <br /> <strong>изпипа изключително богата галерия от образи на бележити българи<br /> </strong><br /> Това му творческо амплоа имало свое обективно обяснение. Подробностите научих от съпругата му, известната публицистка и писателка Маргарита Петринска. Жечко е кръстен на дядо си Жеко, който навремето бил заможен и интелигентен човек &ndash; имал кръчма, украсена с репродукция от картината &bdquo;На нож&rdquo;. Момчето се вълнувало и възхищавало не само от изкусното произведение на Ярослав Вешин, а и от рисунките на другия дядо, братът на Жеко, който бил изрисувал с въглен всичките стени на къщата им.<br /> <br /> Ученик на големите наши художници Илия Бешков и Илия Петров, студентът Жечко Попов се одързостява съвсем млад и неизвестен и иска да докаже зрелостта си като нарисува Апостола в бурята. Както разказва Маргарита Петринска, тогава тази чест му е отказана. Темата му не е утвърдена. Обаче път към левскиеведството широко му проправя професор Дечко Узунов, тогава ректор на Художествената академия. Разрешава му да нарисува Дякона такъв, какъвто го вижда в представите си.<br /> <br /> <strong>Успява. Стартът му с палитрата е сполучлив<br /> </strong><br /> Жечко, като художник, не беше само впечатляващ възсъздател на образа на безсмъртния български борец за чиста и свята република. Той с апостолска всеотдайност посвети почти целия си живот да изследва и изучава богатото битие на Дякона. Автор на три книги, той особено обосновано обогати ореола около живота и дейността на Апостола с първата своя сериозна творба &bdquo;Без сън, без покой&rdquo;, излязла от печат преди четвърт век.<br /> <strong><br /> Това изследване е изключително<br /> </strong><br /> Не случайно то се изкупува от книжарниците съвсем скоро след издаването му. Приносът на автора на творбата в изясняване подробностите от портрета на Апостола, и то - по публицистичен начин, е безценен.<br /> <br /> Така Жечко на практика постига едно сполучливо съчетаване на дарбата си на талантлив художник, с възможностите на всеотдаен труженик-публицист. Резултатите са повече от радващи. Само че нашата критика тогава не отдаде дължимото на този творец. А той го заслужаваше. С право професор Дойно Дойнов казва, че Жечко все още не е подобаващо оценен! Вече 15 години, откакто си отиде от този свят...<br /> Жалко, Жечко, жалко!<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Стефан СТЕФАНОВ </strong></span>