В Пловдив ще отварям кръчма: "При Кидика, майна"
<em>Христо Кидиков е роден на 16 октомври 1946 г. в Пловдив. Завършил е музикалното училище в родния си град и естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Дълги години е бил солист на оркестър &ldquo;София&rdquo; и на &ldquo;Сребърни звезди&rdquo;. През 1976 г. получава голямата награда на международния фестивал за естрадна песен &ldquo;Златният Орфей&rdquo;, а през 1994 г. печели &ldquo;Мелодия на годината&rdquo;. <br /> <br /> Eдни от най-големите му хитове са &ldquo;Хей, живот, здравей, здравей!&rdquo; , &ldquo;Хоро&rdquo;, &ldquo;Приказка&rdquo;, &ldquo;Македонка&rdquo;. <br /> <br /> След броени дни Христо Кидиков ще празнува 65-ия си юбилей, скоро прави и 40 години на сцената. До края на годината се очаква да излезе и втората му книга с разкази и пътеписи.<br /> </em><br /> <strong>................................<br /> - Истина ли е, че ви е зарязала жената, заради която се разведохте?<br /> </strong>- Не, не е истина, с нея си живея. Защо трябваше да се развеждам иначе... Живея си със същата жена. Всичко е много хубаво, нямаме проблеми и продължаваме напред. Нямам и намерение да се разделям с нея. Да си мисли кой каквото иска. <br /> <br /> Толкова много измишльотини се изписаха. Едни я изкараха банкерка, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>други писаха, че има богата леля в Чикаго. <br /> </strong></span><br /> Аз се обадих в този вестник и викам: &ldquo;Лельо, ако си там, обади се, да дойда!&rdquo; <br /> За мен тя е човекът, когото аз обичам и който ме обича! Дали е банкерка или текезесарка, дали е адвокатка или милионерка &ndash; все едно.<br /> <strong><br /> - Значи намерихте вече голямата любов?<br /> </strong>- Ами намерих я, но знае ли човек? Никой не може да бъде сигурен в нищо. Утре може всичко да стане. Свят голям, широк, върти се!<br /> <strong><br /> - Ще сключвате ли брак с нея?<br /> </strong>- Дори не е ставало въпрос. Но все пак времето ще покаже.<br /> <br /> <strong>- Оправихте ли си отношенията със синовете?<br /> </strong>- Прекрасни са отношенията ни. Много добри момчета, честни, имат си своя личен живот. <br /> Имам и двама внуци. Изпратих на 15 септември Румяна в първи клас, а Христо след две години ще стане ученик. Събираме се често на вилата. &ldquo;Животът продължава, карай да върви&rdquo;, както пея в една песен.<br /> <br /> <strong>- А децата на жена ви какво правят?<br /> </strong>- Не се интересувам. Те не са мои деца. Големи са, имат си и те деца...<br /> <br /> <strong>- На вилата в Пернишко ли живеете с вашата любима?<br /> </strong>- Да, там. Идвали са телевизии, но не искам да пускам никой да снима в тези гладни години. Не искам беля да си вкарвам, знаете, че има много лоши хора. Имот в София не искам да си вземам.<br /> <br /> <strong>- А в Пловдив имате ли имоти?<br /> </strong>- Оставих при развода апартамента на децата си. Както и апартамента ми в София. Имаме фамилна къща в Пловдив, за нас, тримата братя, и нищо повече. За моя рожден ден сега щяхме да се събираме, но имам участия. Казах им: &ldquo;Като минат изборите, ще се съберем да полеем събитието&rdquo;. Големият ми брат се пенсионира като адвокат, а на малкия му остават още 2-3 години, той е фотограф.<br /> <br /> <strong>- Преди години извънземните ви казаха, че ви е рано да спирате да пеете. Посещават ли ви още?<br /> </strong>- Те, когато решат да ме посещават, си ме посещават. Във втората си книга, която ще излезе до края на годината, съм описал срещите си с тях. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Извънземните имат пръст и в това аз да започна да пиша. <br /> </strong></span><br /> Никога не съм мислил, че имам талант за това. Извънземните са по-висши от нас. Те учат човека на обич и го подтикват към духовно обогатяване.<br /> <br /> <strong>- Вие сте голям късметлия. Навремето сте били определен да пътувате с оркестър &ldquo;София&rdquo;, когато самолетът се разби на летището и загина колежката ви Паша Христова, но в последния момент ви сменят с Борис Годжунов... <br /> </strong>- На 21 декември 1971 г. стана самолетната катастрофа, в която загинаха диригентът на оркестър &ldquo;София&rdquo; Николай Арабаджиев - Фучо, Паша Христова и други мои приятели и колеги. Аз бях стажант в оркестъра и също трябваше да пътувам с тях за Алжир за дните на българската култура. В последния момент обаче повикали Фучо и му казали да вземе някой друг, по-популярен солист. Така на мое място замина Борето Гуджунов. Той оживя, но ако аз пътувах, можех да не седна на същото място. Явно Господ ме е пазел!<br /> <br /> <strong>- Има много версии за тази катастрафа. Каква е най-достоверната според вас? <br /> </strong>- Все още нищо не е доказано и може би никога няма да се разкрие. Димитър Симеонов ми е разказвал, че в този самолет е трябвало да пътуват хора от политбюро начело с Тодор Живков. Разговарял съм и с останалите четирима живи от катастрофата. Месец преди това самолетът е бил в хангара на много щателен ремонт, а после изведнъж се оказва, че въжетата на елероните са разместени и това е причинило катастрофата. Странното обаче е, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>нито един от хората, които са правили ремонта, не беше наказан. <br /> </strong></span><br /> <strong>- В началото на вашата кариера много ви бил помогнал Георги Парцалев. Намеква се, че си е падал по вас?<br /> </strong>- Няма такива работи! Всеки да си говори, каквото си иска, аз си знам себе си. Човекът беше много готин, гениален артист, всички го обичаха! Защо хората говорят за тези негови особености?! Това е толкова лично! <br /> <br /> Помогнали са ми Ирина Чмихова, тя ме откри, Морис Аладжем и Тончо Русев.<br /> <br /> <strong>- С Иван Славков &ndash; Батето бяхте приятели, нали?<br /> </strong>- Останахме си до края. Много ми е мъчно, че го няма вече. Но той си отиде с усмивка и с чувство за хумор. <br /> <br /> <strong>- Вие още ли смятате да отваряте ресторант?<br /> </strong>- Човек трябва да има мечти, работим по въпроса. Ще бъде в нашата фамилна къща в Пловдив и ще се казва: &ldquo;При Кидика, майна!&rdquo;<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> </strong>