Дагестанецът дошъл в България заради любов с българка
Членът на журито на &quot;Х фактор&quot; Магомед Алиев бил потресен от писанията, че е сред бившите гаджета на певицата Мария Илиева. &quot;С Мария сме само добри приятели покрай съвместната ни работа&quot;, оплака се композиторът, който от 21 години живее в България. Дагестанец, роден в Чечня, а учил в Русия - той е един от най-успешните композитори и аранжори в България. Мага е човекът, който стои зад най-добрите ни поппевци, но винаги е в сянка. &ldquo;Така и трябва да бъде. Моята работа не е да се показвам, а да правя възможна добрата проява на изпълнителите на сцената&rdquo;, скромно пояснява той. Името Мага не е заради някакви мистични способности, макар музиката му да омагьосва. Така просто казвали на всички негови съименници в Русия. &ldquo;С руско произношение съм Магомед. Иначе съм Мохамед.&rdquo; Композиторът пристига в България през 1990 г. Иначе е израсъл в столицата на Чечня - Грозни,по негови думи - красив и зелен град. Поне бил такъв, преди да започне конфликтът с Русия. &ldquo;Аз бях вече тук, когато започна първата война в Чечня - 1994-а.&rdquo; Мага разказва с какъв ужас следял репортажите по сръбската телевизия. &ldquo;Никой друг не показваше какво става.&rdquo; Загубил връзка с всичките си роднини и със свито сърце чакал да получи някаква вест. &ldquo;След това се намерихме, слава Богу. Брат ми успял да ги прехвърли всичките в съседния Дагестан. Той направо си е герой.&rdquo; След време Мага гледал снимки на блока в Грозни, в който живеели. &ldquo;Изглеждаше като назъбен гребен - целият в огромни дупки от бомбите. Пряко попадение имаше в нашия апартамент - право в библиотеката&rdquo;, разказва той. Откакто е дошъл в страната ни, никога не е мислил да се върне обратно. Неговият дом е в България. Причината? &ldquo;Дойдох заради любов, за какво друго.&rdquo; Срещнали се в Грозни. Тя тъкмо завършила медицина там, а той се връщал от обучението си в Москва. След известно време тя му предложила да заминат за родния й Благоевград. Мага не се колебал много. &ldquo;Но това е такава история, от която единственото и най-важното нещо, което остана, е моят 18-годишен син Мартин. Така е било писано - за съжаление или за щастие се разделихме.&rdquo;<br /> <br />