О. з. полк. Христо Каленицов навършва 65: Как само за 20 години беше ликвидирана 100-хилядна армия

<strong>Христо Каленицов е полковник от резерва на Българската армия. Роден е на 5 октомври 1946 г. в Асеновград. Завършва Висшето народно военно училище &quot;Васил Левски&quot; и Военната академия &quot;Г. С. Раковски&quot;. Говори и пише свободно на гръцки и руски език. Автор е на десетки статии и есета, посветени на военнополитическа и национално патриотична тема. Служил е в Рудозем, Смолян, Пазарджик, Хасково, Стара Загора и София като войскови разузнавач, политически и щабен офицер. <br /> </strong><br /> <em>През един от най-драматичните периоди от новата ни история, първата половина на 90-те години на ХХ в., е началник на Канцеларията на Генералния щаб на Българската армия. Като такъв става свидетел и участник в битката за реформирането и съхраняването на армията. Неотдавна полк. Каленицов издаде книгата &quot;Офицерите между стратегията и политиката&quot; - един опит на автора за отговор на въпроса какво се случи с армията през тези години. <br /> </em><strong><br /> Какво и защо се случи с армията през първите години на прехода?<br /> </strong>- Ето какво - българските политици избраха най-лесния начин - не да изграждат отбрана, а чрез гласуване на бюджет, който не е в състояние да осигури армията, принудиха военното ръководство да съкращава армията. По онова време армията беше близо 105 000 души и отговаряше на реалностите. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Сега армията по официални данни е 37 000 души с тенденция да стане още по-малка<br /> </strong></span><br /> Сега обаче от България се искат много пари за превъоръжаване на армията. <br /> <br /> <strong>Знае ли обществеността какво всъщност е ставало в Генералния щаб и въобще в Българската армия? Кои са главните участници?<br /> </strong>- Всичко е ставало пред очите на хората, но те така и не са разбрали какво се случва. Политическата класа не започна реформите с най-важното: оценка на геополитическото положение на страната от момента на разпускането на Варшавския договор. Не се прие концепция за националната сигурност, която да отговаря на потребностите на страната. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не се разработи национална политическа доктрина, която да определи числеността и перспективите за развитието на армията и за нейното реформиране<br /> </strong></span><br /> - Не се прие закон за отбраната и въоръжените сили, който в правно отношение да доведе до решаването на проблемите. Реформата се правеше по остарял закон и без нужния политически фундамент. Нов закон се прие едва в края на 1995 г., когато вече реформата беше в кипеж. Концепция за националната сигурност се прие през 1998 г., а национална военна доктрина - през 1999 г. Ако бяха направили всичко в обратен ред, може би реформата нямаше да протече по този начин.<br /> <strong><br /> Каква цел си поставяте с книгата?<br /> </strong>- Да изразя една гледна точка за това, което е протичало в един от най-драматичните периоди - 90-те години. Ако мога да помогна да се осмисли това, което се е случило, и евентуално по-нататъшната политическа дейност на българските власти да се отнасят по-внимателно и с по-голяма перспектива към проблемите на държавата. Защото <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>отбраната е сложно нещо и не се гради за 1-2 години<br /> <br /> </strong></span>Ако членството на България в НАТО е една разумна алтернатива, това трябва да се използва в най-голяма степен в интерес на страната ни. България не може да членува в НАТО в интерес на НАТО. Тези ангажименти, които България поема и осъществява, трябва да бъдат преди всичко в интерес на страната.<br /> <br /> <strong>Предговорът на книгата, написан от проф. Гиндев, е озаглавен &quot;Една умна книга за един национален позор&quot;. В какво именно се състои позорът?<br /> </strong>- Можем да цитираме проф. Гиндев: &quot;Книгата е посветена на <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>един трагичен период от българската история, период на лишаване на българската армия от статута на национална институция, <br /> </strong></span><br /> оскверняване на бойните й знамена и превръщането й от национална гордост в национално посмешище&quot;. <br /> <br /> <strong>Колко време ви отне написването на книгата?<br /> </strong>- Започнах да я пиша през лятото на 1997 г., когато бях уволнен и я завърших на следващата година, но продължих да я допълвам - около 14 години.<br /> <br /> <strong>Лесно ли намерихте средства за издаването й?<br /> </strong>- Трудно беше в началото, но постепенно с назряването на проблемите, бизнесмени из средата на военнослужещите започнаха да идват и да предлагат помощ. Използвам случая да изкажа още веднъж благодарност на пожелалите да останат анонимни.<br /> <br /> <strong>Какво е отношението ви към политиката?<br /> </strong>- Според мен политиката е средство за постигане на национални цели и интереси и в никакъв случай - самоцел или способ за задоволяване на лични амбиции. Досега не съм пропускал избори, без да гласувам. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Никога не гласувам твърдолинейно, не се ръководя от емоции, а винаги чрез опит за политическо предвиждане.</strong></span><br /> <br /> <strong>Съпругата ви Мариана Каленицова е полковник от Националната гвардия на САЩ. <br /> </strong>- Искам да уточня - тя е почетен полковник на САЩ, затова, че ръководството на Националната гвардия е оценило по достойнство нейния принос за изграждането на българо-американските отношения в областта на партньорството за мир в сферата на гражданската защита. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Съпругата ми Мариана е единствената жена, удостоена със званието &ldquo;Почетен полковник&rdquo; от Националната гвардия на Щатите<br /> </strong></span><br /> Удостояването й стана през 1995 г. в щата Алабама, където бе в качеството си на шеф на отдел &ldquo;Международно сътрудничество&rdquo; в тогавашната Национална служба &ldquo;Гражданска защита&rdquo;.<br /> <br /> Колкото до семейството ми &ndash; имам дъщеря Мира, която преди 4 години ме дари с внучката Нона, и двама синове &ndash; Борис и Йордан. Изглежда, под впечатление на случващото се в армията през последните 20 години, те въобще не пожелаха да продължат пътя на баща си. Търсят реализация в съвсем други сфери на живота. <br /> <br /> <strong>Какво ще пожелаете на читателите на вестника?<br /> </strong>- Над 55 да се чувстват под 55. И да не мислят, че ще дойдат техните 55, винаги да си останат под 55. Да помогнат на всички младежи, с които общуват, да потърсят обединителната идея за просперитета на нашето отечество и да я реализират!<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Едно интервю на Мирослава ПАНАЙОТОВА </strong></span>