Ако смятате, че в живота ви всичко е зле, ако ви е налегнала есенната депресия, ако зли сили гризат сърцето ви, то историята за живота на 56-годишния Андрей Желудов е за вас.
<strong>Човекът със страшна травма е обречен завинаги да бъде прикован към леглото, но намерил начин да се отърве от плена на болката. <br /> </strong><br /> Неговият живот се преобърнал на 19 години. Андрей, студент в столичния геолого-проучвателен институт, се счупил лошо на базалтовите скали в Далечния изток. Тежката травма на гръбначния стълб довела до парализа. Десет години той опитвал различни начини да възстанови подвижността на краката си. Лекарите го уверявали, че всичко е безполезно. Но пациентът не загубил надежда, мъчил се с гимнастика, измисляйки нови упражнения.<br /> <br /> &ldquo;Аз ще стана и ще тръгна!&rdquo;, уверено си говорел Андрей. Но прогрес нямало, а краката атрофирали. Изведнъж Андрей разбрал, че всичко е безполезно, че никога няма да стане на крака, няма да направи нито една крачка. Той искал да умре, но го спасили.<br /> <br /> Светът му се затворил между четирите стени на стаята в интерната за инвалиди. От депресията и безнадеждността не го спасили нито водката, нито телевизията, виждайки на екрана всичко, което никога няма да посети. Андрей избрал професията на геолог именно заради това, че ще пътешества и ще бъде близо до природата.<br /> <br /> <strong>Бягството<br /> </strong><br /> Андрей избягал от интерната, от сивото безделие, от цветния телевизор и копнежа. За своята каляска взел незрящ приятел, родственик на знаменития актьор Евстигнев.<br /> <br /> Животът на воля не бил захаросан &ndash; Андрей дълго живял по ъглите у родственика си. След това получил едностайна квартира в Реутов, до Москва. И през цялото време искал да намери начин да раздвижи хоризонта, да се добере до горските пътеки. Стайната инвалидна каляска едва издържала на движението по улицата. До магазина, до поликлиниката &ndash; и обратно. Андрей решил да направи за себе си оф-роуд каляска-велосипед за пътешествия с ръчно управление. Заварявал, лепил, пробивал сам.<br /> <br /> &ldquo;Знаеш ли кое е най-тягостното за инвалида? Да проси от хората помощ за елементарни неща. Думите не предават това, което чувствам, когато за първи път поех на път с моя самоделен велосипед. Докосвах дърветата, галех и миришех цветята &ndash; и разбрах &ndash; мога да обиколя целия свят!&rdquo;, разказва изобретателят.<br /> <br /> <strong>Пътешествието<br /> </strong><br /> Андрей конструирал 69 модела на вело-каляски за инвалиди &ndash; всичките ги изпитал върху себе си. От 1989 г. Андрей ходи на далечни самостоятелни походи. Бил е в Карелия, на полюсите, в Башкирия, в Кавказ, Алтай, в Киргизия. По проходимост каляската на Андрей се сравнява с джип. В планините той се е качил до височина 3300 метра &ndash; и всичко с ръчно управление. <br /> <br /> &ldquo;Предпочитам да се движа по лесни, полски пътища. Машините са малко, красотата повече. Аз се движа със скоростта на пешеходец, 5-10 км в час. Няма шум на мотор, нито воня на бензин. Животните идват до мен без страх. Интересно им е да видят какво е това чудо. Даже с Йети се сблъсках в Карелия &ndash; видях неведнъж големите пресни следи след дъжда. И жена си Наташа по пътя намерих през 2008 г., сега пътешестваме заедно. Тя на велосипед, аз на моята каляска. В Русия има половин милион инвалиди &ndash; а свободата е само една&rdquo;, разказва мъжът и ласкаво поглажда със силните си мускулести ръце своя железен кон.<br /> <span style="font-size: xx-small"><strong><br /> Маргарита БЛАГОЕВА</strong></span>