СЕНЗАЦИЯ
• Сталин “засекретил” труповете на по-известните си врагове
• Роялисти пишат на Путин да ни върне ВИП костите

Вече 63 години смъртта на цар Борис III е забулена в тайнственост. За кончината му са изписани хиляди страници, но категорично мнение от какво точно е настъпила тя няма и до ден-днешен. Мистерии витаят и къде са погребани тленните останки на последната коронована българска особа. “Над 100 версии има за костите на царя, повечето от които са пълни фантасмагории”, категоричен е уредникът на музея към Рилския манастир Димитър Кръстев. От десетилетия той е свързан с най-голямата у нас монашеска обител, както и с царското семейство.
Екип на “Над 55” разговаря с десетки хора от Рилското корито. Натъкнахме се на нови уникални факти, които повдигат завесата около житието-битието и най-вече къде са останките на една от най-спорните личности на ХХ в.

Докторът на историческите науки Добри Желев твърди в интервю, че гробът на цар Борис III е бил осквернен и костите му били задигнати. Георги Димитров се разгневил от кощунството и наредил те да се издирят. Вдигнала се голяма тупурдия. Крадците явно се изплашили, та подхвърлили обратно тленните останки край манастира. След анонимен сигнал в милицията те били открити. Според генерал Мирчо Спасов мародерите възнамерявали да изнудват за пари царското семейство в изгнание.
“По-голяма глупост от тази досега не бях чувал! - хваща се за побелялата си глава Димитър Кръстев, завършил история и богословие, доайен на царистите още преди Симеон Сакскобургготски да стъпи на родна земя. - Лично “вождът и учителят” би имал интерес костите на царя да са потънали вдън земя и никой да не ги споменава. Но щом ме настъпихте по мазола, ще кажа всичко, което знам”, самонавива се да отвори кутията на Пандора Кръстев.
80-годишният музеен работник е енциклопедична личност. Помни в детайли първата си среща с монарха в Горна Оряховица през 1942 г. Два пъти се покланя пред тленните му останки, изложени на 29 август 1943 г. в столичния храм “Св. Александър Невски”. Пътува с балсамираното тяло в теснолинейката от гара Кочериново до Рилския манастир. Срещал се е лично с един от лекарите, правили аутопсия на царя. Когато през 1993 г. се възстановява гробницата в манастира, с помощта на три момчета от пловдивската семинария “преглежда” тухличка по тухличка, търси нишани. Измерва разстояния досущ като в “Шифъра на Леонардо”, за да открие закодирани енигми. Видяното смята да опише в книга. Нещо повече. От над 2000 траурни атрибути, съпътствали погребението, обявени за ерес от комунистите, Кръстев и шепа монаси успяват да укрият по килиите и трезорите с риск за живота си близо 200. Днес те са музейна рядкост.
“Откакто живея в Рилската обител, съм чувал какви ли не налудничави хипотези. Имаше един дядо Стефан, Бог да го прости. Все ми обясняваше къде са били закопани костите на царя, под кой мост са вградени. Води ме веднъж до един бук. “Царски бук” се казваше, защото на него с тънка кания е изписано името “Цар Борис III”. “Те тука, под буко са царските останки! Оти не копате?!”, възмущаваше се балканджията. При един от патоанатомите, правили аутопсия на Борис III, пък ме изпрати д-р Ганев. Така се запознах с проф. Москов. Вече шест десетилетия черпя информация от десетки източници, подреждам пъзела”, разказва бай Митко.
Въоръжен с необходимата доза търпение, репортер на “Над 55” изслушва живата легенда: “След 1989 г. царистите направиха пътека до Рилската света обител. Не знаят къде е погребан царят. Казвам им: “Отидете във Врана при иконома на резиденцията! Търсете параклиса. Отиват, намират го, оказва се инженер-озеленител. А той - гола вода - пита какво е това параклис. Чрез посолството на Япония доставиха специална апаратура. Попаднаха на могилата, където е металният ковчег. Той е празен. В него е само стъкленицата със сърцето с надпис “Цар Борис III”. Откриват и много икони. Тръгват полемики на най-високо ниво - това ли е сърцето на царя или не. Двойна експертиза във Виена доказва, че е неговото”, обяснява историкът-богослов.
През 1946-а се навършват 1000 години от смъртта на св. Иван Рилски. Светият синод подготвя честването на големия празник. Трябва да вземе участие и руската църква, такава е политиката на комунистическия режим. БПЦ обаче е в схизма (отлъчена - бел.авт.). Отменят я благодарение на архимандрит Стефан. Висшият духовник отива в Москва, среща се със Сталин. “Йосифе, казва му той, нося ти армаган - манастирска ракия.”
“Да ти таковам ракията! Нали знаеш, че аз съм по водката!”, ругае бащицата на народите.
Дядо Стефан обаче не се предава: “Като я опиташ, друга песен ще запееш.” Човекът в църковни одежди се държи свойски със сатрапа, понеже са учили заедно в руската семинария. След няколко обърнати чаши го удрят на спомени. “Йосифе, Йосифе, помниш ли какъв калпазанин беше, как математиката хич не ти вървеше?!”, майтапи го архимандритът. “Хо-хо-хо...”, пуска гърления си глас Джугашвили, а очите му святкат като локомотив в тунел. Гостът все пак си идва на думата: “Предстои ни да честваме 1000 години от смъртта на св. Иван Рилски, покровителят на българите. Но искаме това да стане в свободна, а не в схизматична църква”, изстрелва в упор прошението си духовникът. “Че това проблем ли е?!”, хили се Сталин. Мисията е увенчана с успех. “Дни по-късно след височайшата визита делегация на Светия синод отива в Истанбул. Схизмата е вдигната. Дето се вика, войната още не е угаснала, а ние сме решили един сериозен проблем”, уточнява бай Митко.
Препъникамък оттук насетне се оказва инатът на Георги Димитров. Той заявява на всеослушание, че няма да влезе в манастирската църква за тържествата, а зад гърба му да се мъдри гробът на цар Борис III. “Да се намери подобаващ начин костите да се извадят. Направете го така, че нас да не ни винят, а някой друг да обере парсата”, нарежда вождът. Регентът акад. Тодор Павлов е автор на византийския сценарий. Чрез една от прислужничките той пуска слух на царица Йоана, че костите на царя скоро ще бъдат извадени, че ще ги запокитят неизвестно къде, както се е случило с тленните останки на принц Кирил.
Йоана се хваща на въдицата.
Настоява тялото да бъде препогребано във Врана. Събитията се развиват мълниеносно. Докато върви вечернята в манастирската църква, 10-15 души от властта се готвят да разровят царския гроб, но нацелват неподходящ момент - това е Страстната седмица, четвъртък срещу петък, в събота е Великден. Игуменът на светата обител тогава, дядо Калистрат, побеснява. Гони гробарите и държавните чиновници с думите: “Без разрешение на Светия синод не мога да предприема нищо!” Георги Димитров веднага е информиран за злополучната завера. Нарежда акцията да се осъществи след Великден, в Томина неделя, а срещу дядо Калистрат да се скалъпи “немедлено” зрелищен процес. Игуменът е осъден на 57 години затвор. Умира в Бачковския манастир.
Тялото на Борис III е извадено по правилата на комунистическата конспирация - през нощта. Поставят ковчега в линейка. Доставят го в двореца. Царица Йоана този път наистина вижда за последно съпруга си. Присъстват и децата им. Лицето на царя е изместено леко встрани, навярно от транспортирането. Наместват го, оправят и ордените му. Металния ковчег със стъклено прозорче поставят в дървения - той е изработен от дворцовия дърводелец. Между двата сандъка поставят и стъкленицата със сърцето. Отгоре намятат златоткано платно.
Борис III е препогребан наново, но не и за последно.
“Проклятието” на царя продължава да преследва героя от Лайпциг. На 18 август е Успение на преп. Йоан Рилски чудотворец. За грандиозния юбилей пристига руският патриарх. Придружават го 7 български владици. В манастира се отслужва тържествена литургия. На заличения гроб на царя виси само едно дървено кандило. В словото си главата на руската православна църква споменава и за приноса на цар Борис III. Георги Димитров, който до този момент седи самовглъбено на владишкия трон, изведнъж скача като ужилен. Най-демонстративно напуска церемонията.
“До 1953 г. гвардейска част е давала караул на гроба на царя в резиденцията като главнокомандващ българската армия. Този малко известен факт го знам от ген. Панчевски, тогавашен министър на народната отбрана”, открехва се Кръстев. Звучи невероятно. Историкът-богослов долавя съмнението и изстрелва поредната сензация: “Това е част от голямата политика. Царското семейство се е поддържало от БКП, имало е някаква квота, вътрешно споразумение. Симеон пък поема ангажимента никога да не слага корона на главата си. Днес не е ли същото положение?!”
Малко преди смъртта си Сталин нарежда тленните останки на монарха да бъдат извадени и със специален самолет да се доставят в Москва. Така е постъпил и с костите на най-големите си врагове, включително и на Хитлер. Целта е прозрачна - личностите не трябва да бъдат митологизирани, фетишизирани, издигани в култ. Гробът на царя отново е изръшкан в потайна доба. В суматохата стъкленицата със сърцето му изпада в металния ковчег. Официалните мародери явно не я виждат, понеже бързат. Балсамираното тяло е натоварено в камион. В кабината са само шофьорът и един генерал. Бързат към летището. Тялото на царя най-вероятно е погребано за кой ли път в руско кладбище. “Един висш полицай ми каза навремето: “Бай Митко, тоя шофьор, дето е карал ковчега, не се е прибрал у дома, за да няма свидетели”, уточнява Кръстев. Според анонимни свидетели шепа роялисти правят постъпки пред Путин тленните останки да бъдат върнати у нас.
Ако хипотезата на музейния уредник се докаже, България спокойно би могла да кандидатства за рекордите на “Гинес” с най-често препогребван държавен глава.
Професорът от Хайделбергския университет Милчо Бояджиев, който има вила в с. Падала и от 10-15 години изследва историята на този живописен край, тотално отрича всички спрягани дотук версии. Единствено пред “Над 55” цигуларят разказва за своите находки: “Моят брат беше председател на монархическите комитети зад граница. В момента живее в Щутгарт. И той, и аз живо се интересуваме от съдбата на последния български цар. Търсих живи свидетели от онова размирно време. И ги намерих.”
Допреди една година проф. Бояджиев другарува с местен човек. Той умира неотдавна на 80-годишна възраст. Не споделя нищо с музиканта, но малко преди кончината си заръчва на съпругата си да разкрие цялата истина около костите на царя. “Мъжът е бил последният жив участник в изваждането на тялото на цар Борис III. Той разказвал подробно на жена си как то е било захвърлено като непотребна вещ в река Рилска през 1947 г., под костницата на Самоковската порта. Покрили го с камъни, та никой да не може да го открие. Буйните води си свършили работата. Дядо Варлаам, един от игумените на манастира, потвърди версията му”, уверен е в своята хипотеза проф. Бояджиев.

Рилският манастир,
Георги АНДОНОВ