Навремето бяхме "и най-красиви, и най-добри"!
<em>Таня Гогова е определена за волейболистката на XX век за България. Родена е на 28 април 1950 г. в Кърджали. С &ldquo;Левски-Спартак&rdquo; е 9 пъти републикански шампион. Капитан е на националния отбор от 1975 г. до 1981 г. За най-голям успех счита шампионската титла и златния медал от ЕП в София през 1981 г. Победата с 3:0 над СССР е мечта за всяка волейболистка и днес.<br /> </em><br /> <strong>- Преди 30 години, на 29 септември 1981 г., в зала &ldquo;Универсиада&rdquo; българските волейболистки печелят европейската титла. Недостигнат успех и досега... Много се изписа, но какво се пропуска? <br /> </strong>- Първото, което искам да споделя, е, че много ми е болно и до днес за треньора Васил Господинов &ndash; нямаше никакъв късмет. Това е човекът, като мой треньор и в &ldquo;Левски-Спартак&rdquo; и в националния, който ни научи и ни показа истинския волейбол и някак си не можа да обере плодовете от труда си. За жалост с него не спечелихме нито един медал на международна сцена. Той обаче ме направи състезателка и затова моят треньор №1 е Васил Господинов. <br /> <br /> <strong>- Треньорът ви в националния Васил Симов беше ерген, а вие всичките бяхте красавици! Опитваше ли се той да флиртува с вас? Случвало ли се е нещо като този сексскандал с треньора Драгутин Балтич и днешните националки? <br /> </strong>- Абсурд! Не. Категорично, не! А колкото до настоящия сексскандал с Балтич все пак си мисля, че става дума за някакъв бойкот...<br /> <br /> <strong>- Я кажи, защо ви връчиха счупена купа като европейски шампионки?<br /> </strong>- Преди финала с рускините Кирил Николов, отговорният секретар на БФВ, идва в хотел &rdquo;Червено знаме&rdquo;, където бяхме настанени, и носи 3 купи за награждаване на призьорите. Спъва се по стълбите, изпуска най-голямата купа, която беше за първото място. А тя представляваше волейболна топка в средата, отстрани с две лаврови клонки. Не помня от какъв материал беше, но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>точно топката се счупи. <br /> </strong></span><br /> Той се паникьоса, а ние през смях му казахме, че купата ще остане у нас и ще я поправим. Ние наистина я спечелихме, но и до днес купата не е поправена, а следите й се губят незнайно къде.<br /> <br /> <strong>- Какво си спомняш за самия финал с рускините?<br /> </strong>- Най-добрите в света. Всички титли до този момент бяха техни. Няма да забравя, че техният легендарен треньор Николай Карпол каза, че седмият играч &ndash; публиката, е помогнала много за победата ни. Публиката наистина полудя. Водехме с 2:0 гейма, в третата част при 13:8 за нас обаче ни почнаха мъките, ама невероятно. Рускините се бяха съвзели от шока. Но при 13:13 Симов направи гениален ход &ndash; вкара дебютантката Мила Рангелова, която е пълен непукист, тя влезе с такъв хъс и настървение, че скачаше на мрежата три пъти по-високо, отколкото обикновено. Разпределителката Верка Стоянова спонтанно й вдигна топката 2 пъти и тя забиваше с все сила. Спечелихме с 15:13. Еуфорията беше неизмерима.<br /> <br /> <strong>- А как ви възнаградиха за шампионската титла?<br /> </strong>- Нямам спомен. Явно е било нещо символично. По време на подготовката ни даваха т.нар. стимули, който бяха 80 лв., но с удръжките взимахме някъде към 65 лв. Виж за бронзовите медали, които спечелихме на олимпиадата в Москва, обаче ни дадоха бележки, да си вземем автомобили без ред, защото тогава се чакаше по 15 години за кола. Сдобихме с автомобили Лада, всичките бяха граховозелени, отровен цвят, такава беше партидата явно. Половината от стойността им беше платена от БФВ.<br /> <br /> <strong>- А защо се говори, че някаква прокоба тегне над най-известните ни волейболистки? Наричат ви отбора на вдовиците. Ето, почина от рак и Васил Симов, треньорът с когото постигнахте най-голям успех? Какво стана със съпруга ти, големия волейболист и треньор Васил Айшинов?<br /> </strong>- Съдба. Съпругът ми Васил, светла му памет, имаше доста големи успехи като треньор, но се разболя през 1996 г. от рак на панкреаса и за 4-5 месеца почина.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Васил Симов си отиде преди 15 години от рак на белите дробове<br /> <br /> </strong></span>Беше се покрил, премести се да живее в Перник, идваше само за часове в София и не можехме да се видим с него. Отказваше всякакви срещи. Но пък целият отбор бяхме на погребението му. Казват, че това &ldquo;тъжно хоро&rdquo; е започнало от преждевременната смърт на Гунди. Съпругата му Величка Аспарухова също беше волейболистка на &ldquo;Левски&rdquo;. Една седмица след катастрофата през 1971-а пътувахме с отбора за Враца и минахме покрай лобното му място на Витиня.<br /> <br /> <strong>- Какво знаеш за убийството на бившия волейболист и бизнесмен Красимир Димитров, който беше съпруг на твоята колежка в &ldquo;Левски&rdquo; и националния Нели Милева?<br /> </strong>- Не знам подробности, но Краси е имал да взима 200 000 евро от някои хора. А може и много повече. И за да не му ги върнат, го убиха. Така поне се шушукаше в нашите среди. А полицията май вече е забравила за този случай. Но ние не го забравяме.<br /> <br /> <strong>- Кои ви бяха най-тежките моменти?<br /> </strong>- На мен ми беше много тежко, когато останах сама с две деца. Сама. На никого не го пожелавам. Получих язва с разкритие 13 см, беше пред спукване... На Галя Станчева синът й беше на 6 годинки през 1993 г., когато баща му Данко Славов катастрофира край Благоевград на връщане от Италия. Един от тировете на известния тогава бизнесмен Чомбе го беше помел и го докараха в София в затворен ковчег. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>На Мая Стоева мъжът й почина от рак. <br /> </strong></span><br /> И тя трябваше да се грижи за дъщеря си и две внучета. Не получихме подкрепа отникъде. Нито от федерацията, нито от клубовете. Галина Станчева, бившата европейска шампионка, в момента сглобява душкабини за една италианска фирма. А синът й е на 24 години, студент. Аз работя като треньор на деца в &ldquo;Славия&rdquo;. А не в &ldquo;Левски&rdquo;, където си дадох и здравето, и най-хубавите години. <br /> <br /> <strong>- Пловдивчанката Ани Узунова, една от най-силните нападателки от вашия отбор, продължава да се състезава и до днес?<br /> </strong>- Да. Нейната съдба също не беше от най-щастливите. Тя се разведе със скандалния си съпруг пловдивския бизнесмен Димитър Христолов, от когото има син. Не се предава. Забележи, в момента играе в мъжкия отбор на градската пожарна в Пловдив. Страхотна е. Ходи редовно по състезания с пожарникарите, дори може и да е по-добра от тях, и то на тези си години. Това сме ние. И най-красиви, и най-добри!<br /> <br /> <strong>Елена КОЦЕВА <br /> </strong>