Историкът Веселин Ралчев: Женски гащи свалят от власт Стефан Стамболов

<em>На 3 юли 1895 г. в центъра на София, на няколко метра от любимото си място &quot;Юнион клуб&quot;, където е играл шах преди това, Стефан Стамболов е настигнат от наемни убийци и е съсечен на улицата. Три дни след това умира от раните си. Пет месеца по-късно Народното събрание излиза със специален доклад от 600 страници, в които разобличава загиналия премиер в политически, икономически, криминални и сексуални злоупотреби. В него се твърди, че е обезчестил 77 девици. Тоест средно по 11 на година по време на 7-годишното му управление. Или по една девойка на месец. <br /> </em><br /> <strong>- Вярно ли е това, или става въпрос за най-обикновени клюки и клевети?<br /> </strong>- Стамболов не е бил светец и това са го знаели всички от неговото обкръжение и обкръжението на княз Фердинанд. От книгата на Добри Ганчев &bdquo;Спомени за княжеското време&rdquo; става ясно например, че той постоянно е карал министрите и хората от близкото му обкръжение да играят на комар с него и не ги пускал да си тръгнат, докато не спечели той и не им вземе всичките пари. Бил е отдаден на хазарта до фанатизъм, прекалявал е и с алкохола, постоянно е имал много любовници. Говори се даже, че вече женен мъж и премиер е устройвал секс забави в една специална вила в края на София, а сега - в района на Полиграфическия комбинат на бул. &ldquo;Цариградско шосе&rdquo;.<br /> Доста хора от онова време са оставили спомени за неговия неудържим сексуален нагон. Той е настъпателен до насилие в приключенията си, не признава отказ. Веднъж Екатерина Каравелова неволно чува негов разказ в мъжка компания - как&nbsp;<br /> <u><br /> вадил револвер и заплашвал, че ще се самоубие, за да накара една жена да му се отдаде <br /> </u><br /> Това веднъж завинаги я отвращава от големия държавник. Друг въпрос е, че и за самата Екатерина след време ще има намеци, че е имала какви ли не &ldquo;царски&rdquo; хора за любовници. <br /> След смъртта на Стамболов тези истории се раздуват до безкрай и го изкарват някакъв патологичен сексуален маниак. За да си представите мащабите на хулите срещу него след смъртта му, ще спомена само, че пред парламентарната комисия се появяват жалби от стотина &quot;изнасилени от диктатора девици&quot;. В крайна сметка всички до една от въпросните негови &bdquo;жертви&rdquo; се оказват евтини проститутки... <br /> <br /> <strong>- Каква е истината за страхотния скандал, в който се забърква през пролетта на 1894 година, та се налага да подаде оставка?<br /> </strong>- Не се забърква самият той, а го забъркват. Става дума за скалъпен от политическите му противници секскомпромат, в дъното на който вероятно стои самият княз Фердинанд, който иска да се отърве от силния и неподвластен на контрол премиер. Набеждават го, че има връзка с жената на военния министър полковник Михаил Савов &ndash; Смарайда Милкова. Известният историк проф. Георги Марков днес твърди, че автори на компромата са Димитър Станчов и Григор Начевич. По това време Станчов е началник на тайния кабинет на Фердинанд, а съпругата му графиня Анна дьо Грено е дъщеря на хофмаршала на княза и придворна дама на княгиня Мария-Луиза. Начевич пък е министър на външните работи и според съвременниците му е една от най-загадъчните и противоречиви фигури на &bdquo;строителите на нова България&rdquo;, върл противник на Стамболов.<br /> <br /> <strong>- Съвсем измислена ли е любовната връзка на премиера с жената на военния министър?</strong><br /> - Истината е, че Стамболов има връзка с балдъзата на министъра - шавливата Мария (наричана Момота) Матрова, която заради фриволното си поведение месеци преди това е изпъдена от мъжа си капитан Матров от семейното гнездо и е дошла от Пловдив в София. Тук тя за нула време попада в софийския хайлайф и се добира до леглото на Стамболов. <br /> <br /> Лошото е, че премиерът обича да се хвали с подвизите си сред дамите, а враговете му това и чакат. Из София тръгват какви ли не слухове: говори се, че посещава тайни свърталища и че е дамгосан от &quot;френската болест&quot;. Почвата вече е подготвена, общественото мнение е възбудено и през април 1894 г. опозиционният вестник &quot;Свободно слово&quot; гръмва: &quot;Отпреди три месеца бивший военен министър г-н подполковник Савов случайно се научил, че г. Стамболов, шефът на министерския кабинет, в който г. Савов е член от три години, и колегата му П. Славков, министър на търговията и земледелието, са блудствали със законната му съпруга в къщата, която е срещу Пепиниерата до кавалерийските казарми и в оная на Г. Ковача, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, гдето тя е била отвеждана скритом. Това срамотно дело е вършено от министрите с жената на другаря им през законодателний период на Седмото обикновено народно събрание миналата година, когато военний министър г-н подполковник Савов е имал вечерни занятия с бюджетарната комисия на събранието по предварително дискутиранье на военния бюджет и когато той е отсъствовал от София по служебни дела&quot;. Следва и съветът: &quot;Кръвната обида се възнаграждава с кръв!&quot;<br /> <br /> Михаил Савов не е от ония мъже, които биха си затворили очите, за да останат министри. Рогоносецът моментално се прибира вкъщи,<br /> <u><br /> хвърля един як бой на жена си и с писмо обявява дуел на премиера <br /> </u><br /> Същия ден Стамболов поставя пред Фердинанд ултимативно искането въпросът &quot;още днес да се реши в единия или другия смисъл&quot;. На следващия ден военният министър е приет от княз Фердинанд и съдбата му е решена. Той подава оставката си и тя е приета. На негово място князът назначава своя доверен човек Рачо Петров и това дава началото на падането на Стамболов от власт. <br /> <br /> Едно интересно признание прави след години в спомените си Султана Рачо Петрова: &quot;Едва след това се реши Рачо Петров да ми признае, че г-жа Савова в действителност никога нищо със Стамболова не е имала. Значи, политика и безспорно некрасиво средство за борба!&quot; <br /> В крайна сметка дуелът не се състоява, тъй като секундантите на двамата не успяват да се споразумеят за условията. <br /> <br /> Междувременно Мария (Момота) под натиска на враговете на Стамболов подписва протокол със &quot;самопризнания&quot;, че сестра й наистина е любовница на премиера. &bdquo;В къщата на Георги Ковач на ул. &bdquo;Пиротска&quot; беше министър Стамболов, който <br /> <br /> <u>блудстваше първо със сестра ми Смарайда, а после с мене <br /> <br /> </u>Друг път в къщата на Ковач бяха Славков и министър Стамболов. Там Славков блудства с мене, а Стамболов със Смарайда&quot;, твърди Мария в изповед, съчинена от автори в двореца. <br /> <br /> Още на другия ден документът е широко разгласен от всички вестници. <br /> <br /> Интригата се разраства. Първият коментар на Фердинанд е: &bdquo;С мръсните гащи на Савовица аз кабинетен въпрос няма да правя.&rdquo; В същото време обаче хитрият монарх чака уязвената гордост на премиера да избие в подаването на поредната оставка. Стамболов обича да изпитва княза и за четвърти път уж захвърля службата. Най-неочаквано обаче Фердинанд приема оставката. <br /> <br /> Прощалната аудиенция е на 30 май в &quot;Червения салон&quot; на двореца и е хладна и кратка. Фердинанд гледа шумната тълпа пред двореца, когато флигел-адютантът въвежда Стамболов. Князът играе поредната си роля - на човек, най-сетне принуден да даде съгласието си. Репликите приличат на дуел: &bdquo;Подписах ви оставката.&rdquo; &ndash; &bdquo;Да, за да запазите живота си.&rdquo; &ndash; &bdquo;За това се аз грижа. Моля, елате до прозореца!&rdquo; А отвън се носи викът &quot;Долу тиранът!&quot; и стърчи гора от вдигнати юмруци. Стамболов <br /> <br /> <u>отказва да напусне двореца през задната врата <br /> <br /> </u>При излизане по каляската политат камъни, един от които леко го ранява.<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че въпреки лошата си слава Стамболов е бил щастливо женен?<br /> </strong>- Неговата съпруга Поликсени Станчева остава в историята като една от най-интересните първи дами на Царство България. Двамата са пълна противоположност - външно и като житейски опит. Стамболов е &bdquo;нисък, набит, монголски тип, с изпъкнали скули, блестящи от ум и находчивост черни присвити очи, с редки коси, рядка черна брада, общо взето невдъхващо особено доверие лице&rdquo;, пише за него в дневника си секретарят на Фердинанд граф дьо Бурбулон. Поликсени е с одухотворена хубост, с &bdquo;ръст повече от среден, тънка, с бледо лице, приличащо повече на восък&rdquo;, свидетелства един от чуждестранните кореспонденти в София. <br /> <br /> За пръв път се виждат през август 1887-а, когато новоизбраният български княз Фердинанд стъпва на българска земя. Придружава го Стамболов в качеството си на регент на българската държава. 17-годишната Поликсени произнася приветствено слово на немски език към новия владетел. Тя прави голямо впечатление на 33-годишния политик и бъдещ премиер и не след дълго, през май 1888 г., те се женят. Някои обаче твърдят, че той бил <br /> <br /> <u>влюбен в сестра й, но баща й се възпротивява, <br /> </u><br /> защото не искал по-малката сестра да изпревари по-голямата.<br /> <br /> Когато Стамболов е посечен жестоко на 15 юли 1895, го донасят вкъщи с разсечена глава и отрязани ръце и той 3 дни се мъчи в ръцете на лекарите и на Поликсени. На 17 юли състоянието му рязко се влошава. &bdquo;Поликсени &mdash; каза той тихо, - чувствам, че идва краят ми. Чуваш ли ме?&quot; &bdquo;Чувам те.&quot; &bdquo;Снеми превръзката от очите ми, искам да видя още веднъж теб и света.&quot; &bdquo;Лекарят забрани това.&quot; &bdquo;Направи каквото ти казвам.&quot; Госпожа Стамболова отстрани леко превръзката. &bdquo;Виждаш ли ме?&quot; &mdash; попита тя тихо. &bdquo;Виждам те, Поликсени, благодаря ти. Ти беше добра жена, бъди и добра майка за децата, щом аз се преселя отвъд. Отбягвай двореца, той носи нещастие. Константин трябва да се учи в селска школа, чуваш ли ме? После да следва по-нататък. Бог да пази вас и България!&quot; &ndash; така немският офицер Рихард фон Мах, привърженик на Стамболов, описва в спомените си последните му часове. <br /> <br /> Умира само на 41 години. Поликсени е по-млада от него, но от тоя миг не поглежда мъж повече и сама се грижи за трите си деца. И докрай изпива горчивата чаша на злоба и изолация, която я съпровожда да края на живота й. Нито едно от децата й не оставя наследници.<br /> <br /> <em><strong><br /> Венелин МИТЕВ</strong></em>