8 август, 11:49

Илия Илиев, производител и търговец на плодове и зеленчуци: Земеделието е голям сив сектор

Хвърлят дини, чупят ги пред камери, пък те са нередовни отвсякъде
прочитания: 1360 | коментари: 2

Илия е от Силистра. От няколко години обаче можеш да го видиш по пътя за Карлово, в Софийско, край селата Стъргел, Горно и Долно Камарци. Край буса му постоянно спират коли и всеки си тръгва нарамил я диня, я пъпеш или касетка с череши и кайсии. Хората го наричат по име и без уговорки купуват стоката му. През есента пък, когато докара кайсии за ракия, при него става истинско стълпотворение. А и цените му са повече от прилични.

Защо един производител от Силистра продава стоката си чак тук, в Софийско? Явно сметката ви излиза. Така ли е?
- Така е. Аз печеля от продаденото количество, от доброто качество, а не от цената. В нашия край, заради климатичните условия, се отглеждат късни дини, които стават чак през август, кайсиите и те са късни. Затова от пролетта продавам стоката на други производители, с които имам дългогодишни трайни връзки. Имам в Силистра много голям магазин за плодове и зеленчуци, вземам големи количества и производителите ме предпочитат. Изградил съм си тези години много големи позиции и добри връзки.

Отношенията между производители и търговци, меко казано, са били винаги обект на много обсъждания. Как става така, че успявате да съхраните връзките си с тези хора, та и двете страни са доволни?
- Аз нямам на практика предварително сключени договори, но работя с няколко много сериозни производители, от които изкупувам дини, докато станат моите. Те ме поддържат целогодишно. Прасковите вземам от село Камено, Сливенско. При нас нещата стоят така - аз отивам, товаря стоката, откарвам я в магазина или на пазара, оглеждам какви са цените, актуалните за деня, и по телефона уреждам цената, каквато ще се плати. Оправяме документацията примерно следващата седмица и той ми издава фактура, аз си оправям моята документация. Така работим години наред. Цената се уточнява в момента, в който стоката пристигне в търговския обект.

И се определя чрез взаимно споразумение. Тя е лек барометър за нас. 80 процента на пазара са прекупвачи, не са производители. Прекупвачите например я изкупуват за 80 стотинки от място, а я продават за 1 лв. на борсата, от там следващият вдига още... А аз тая цена 80 ст. я получавам на място и като отида в магазина си, хората ме чакат. Цената ми е твърда и хората ме чакат. Аз не ходя на борсата, а направо в магазина или на пазара. Проблемът на търговците е, че купуваме стоката, но нямаме документ за нея. В търговията, вътрешнообщностната търговия, която сега е актуална, всичката стока, пристигаща от ЕС, пристига с реална (точна) фактура, на килограм и цена. А в България това го няма. Откак вдигнаха осигуровките на земеделските производители, никой не се регистрира. Това е суперголям сив сектор. Невероятно голям. Хвърлят дини, чупят пред камери и това - онова. Пък те са нередовни отвсякъде. Как да купувам от човек, който не може да ми издаде никакъв документ? Кой ще ми издаде на мене фактура за 10 тона дини? Трябват силни, сериозни хора. Да се излезе от сивия сектор и всички да се регистрират. Искат от 4-5 дка да направят пари, но това никога няма да стане. Аз съм регистриран по ДДС и работя само със сериозни хора, със 100, 150 дка обработваема площ. Изкупувам им цялата продукция и я реализирам. И те са доволни, и аз.

Тогава къде е проблемът на производителите в Любимец според вас, защото като всяка година пак има протести, дини се хвърлят по шосето...
- В Любимец производителите са големи професионалисти. Всички до един. Гръцките дини обаче заради климата изпреварват. През тази година в Любимец времето се подигра с производителите, защото диня и сладолед се ядат в горещо време, а когато техните узряха, времето беше студено и никой не купуваше. А пък гръцката диня е и сладка, и тънкокора. В Любимец техните заради присадката имат вкус на тиква. Не е толкова сладка и е дебелокора. Като я срежеш вкъщи и видиш тая кора, си викаш - минах се. В момента нашата диня е много по-ниска категория, отколкото гръцката. Познавам поне 20 човека, които в Любимец присаждат диня на кратуна и се занимават само с това - произвеждат разсад от дини. Присадката изкарва невероятно голям тонаж, излиза много рано, но дините са с ниско качество. Файдата е в тонажа и от това те печелят. Но това няма бъдеще и изходът е да се ориентират към нещо друго. Внасянето на дини от Гърция е бъдещето. Ние в Силистра ги правим също като в Гърция, но изоставаме във времето. По качество са същите, но гърците ги изкарват през юли, а ние чак през август. С това не могат да се примирят в Любимец. Гърците печелят от цената. Започват с 30 евроцента, слизат на 15, когато нашата вече е на пазара, но е скъпа. Те имат много голяма механизация на полето. Нямат никаква ръчна работа на полето. Всичко е механизирано, а ние работим като преди 50 години, с мотиката. Себестойността е 6 ст./кг. При 1000 дка си го докарват от тонажа. Печалбата им е много прилична. Никога не можем да ги достигнем просто защото сме малко по на север от тях. Бъдещето е в Европейския съюз. Най-добре е да се внася, а да произвеждаме това, в което сме по-добри. Затова и е нормално да се допълваме – има свободно движение на стоки и ако е по-добра и по-евтина...

Трудно ли се гледат дините? Какво произвеждате в момента?
- В момента отглеждам 20 дка. Овошките ми са 5 дка млади и 15 дка стари, само за материал за ракия. Не стават за нищо друго. Те са 20-годишни дървета. Няма да ги подменям, защото мястото е заразено със съчмянка, която не се лекува, ще ги изкореня и ще превърна мястото в бостани.

Всичката истина е в бостана. Хватката обаче е да го направиш както трябва. Иначе динята се отглежда много елементарно и калпазански. Тя се оставя в трева, защото тая трева я пази от гаргите - те не я кълват, второ, слънцето не я пържи, и трето – задържа влагата. Не е обаче и само да засееш и да отидеш да обереш - от 1 дка можеш да изкараш 500 кг, а можеш да изкараш и 5 тона. Тънкостта е в поливането, а другата тънкост е калий и фосфор. Без тях не може да стане сладка динята. Точно затова гръцките дини са много сладки. Ние трябва да се научим да го правим или изобщо да се откажем.

Едно интервю на Ася ЧОБАНОВА
Добави в Facebook



2 коментара

Напиши коментар