Нито един ген не може да попадне в женския геном, без да мине “проверка” през мъжкия
Уважаеми читатели, когато попаднем на някакво сензационно изявление - било то истинско откритие или само хипотеза, ние много се впечатляваме. И решаваме, че трябва да го научите и вие. За това ще стане въпрос и в днешното интервю с доктора на биологичните науки Виген Геодакян. Той твърди, че навремето Господ е “предложил избор” на човечеството за още минимум шест пола. И от тази революционна гледна точка ученият търси подход към лечението на рака.

Между другото, той не смята рака за болест, а за още един природен механизъм, който регулира разнообразието и числеността на нашата популация. Т.е. става дума за т.нар. естествен подбор.

Интервюто е публикувано в популярен медицински сайт.


- Д-р Геодакян, как стигнахте до извода, че полът, който е посочен в паспортите на всички ни, е нееднороден?
- Преди половин век аз, физико-химикът, се заинтересувах от биология и изясних, че биолозите не разбират за какво Бог е създал два пола. И предложих теория, обясняваща това. Биолозите са сигурни, че субпопулацията на мъжете и жените еволюира синхронно. Но това не е вярно. Ние еволюираме поред: отначало мъжете, а после жените. Женският пол е по-ценен, затова нито един ген не може да попадне в женския геном, без да премине “щателна проверка” през мъжкия геном - това става в продължение на много-много поколения. Това е основното. По-нататък. През първото тримесечие на бременността гените предават управлението на половите хормони до края на живота. И тогава вече си имаме работа само с хормоналните полове.

- Тогава, според вашата теория, колко пола съществуват?
- Има два хромозомни пола, но вътре във всеки от тях могат да се отделят няколко “дребни”. Тук всичко се решава от съотношението между андрогените и естрогените.

- И колко такива хормонални пола могат да се изброят?
- За да обясня теорията за рака, аз определям шест такива пола. От концентрацията на хормоните зависи тонът на гласа. Т.е. може да се отдели дребен пол сопрано, мецосопрано, контраалт - при жените и тенор, баритон и бас - при мъжете.

- В природата винаги ли е съществувало такова разнообразие?
- Да, без разнообразие няма подбор, а без подбор няма еволюция! В зората на живота на Земята организмите са били безполови. Клетката се е делила на две съвършено еднакви такива. Не е било нужно “да се омъжваш” или “жениш”. След това се появил половият процес - кръстосване между две особи. Но тези организми са били еднакви, хермафродити. Това и сега го има в природата - при дъждовните червеи, при охлювите. Накрая се случва второто важно събитие - разделение на половете. Появяват се женските и мъжките особи.

- А защо еволюцията е преминала от безполово размножаване към полово?
- Заради възможността да се разнообрази популацията. Безполовите организми са принудени да чакат, докато възникне мутация. А при половото размножаване се случва прекомбинация на гените, което бързо дава голямо разнообразие именно от мутации.

ПОЛОВЕТЕ СА НУЖНИ НА ЕВОЛЮЦИЯТА - ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ИЗМЕНЕНИЕ

- Защо природата е стигнала още по-далече и създавайки толкова забележителни същества като хермафродитите, ги е разделила на два пола?
- Ето на този въпрос науката не дава отговор. Та нали като раздели половете, природата губи половината разнообразие. Ако разгледаме потомството, което могат да дадат 10 дъждовни червея, ще получим 45 различни варианта (всяко червейче може да се кръстоса с останалите девет и да се получат 90 нови комбинации, но половината от всички комбинации ще бъдат еднакви, защото родителите са взаимозаменяеми). А какво се получава при метода с различни полови особи? Да вземем 10 такива същества - 5 самци и 5 самки. 5 х 5 = 25 варианта.

- Това, което казвате за загубата на разнообразие, е очевидно. Защо ни е била тогава еволюцията?
- Полът - това е специализация по две задължителни условия на еволюцията: съхранение и изменение. Това е необходимо за безопасна и икономична еволюция. Женският пол отговаря за съхраняване на популацията като такава, а мъжкият пол - за нейното изменение и модернизация. И това се случва благодарение на хормоните. Аз предложих нова трактовка на половите хормони: това са вещества, които отделят системата от средата, т.е. защитават организма от въздействието на средата и по този начин потискат еволюцията (естрогените) или приближават към нея и ускоряват тази еволюция (андрогените).

- Тези хормони са се появили тогава, когато и двата пола, така ли?
-Смята се, че да. А в крайна сметка хормоните или техните предшественици ги е имало и при безполовите. Защото и при тях е нужно съхранение и изменение. Те първи научават върху себе си всичко ново и често умират. Но ако успеят да създадат потомство, предават това “новото” на следващото поколение.

РАКЪТ НЕ Е БОЛЕСТ, ТОЙ Е РЕГУЛАТОРЕН МЕХАНИЗЪМ, РЕГУЛИРА РАЗНООБРАЗИЕТО НА ПОПУЛАЦИЯТА

- Горе-долу ни се изясни вашата теория за “най-женствените” жени, т.е. сопрано и мецосопрано и “най-мъжествените мъже”, т.е. баритон и бас. Но по какъв начин този подход може да се отрази на практика на лечението на хормонозависимия рак?
- От този подход следва, че ние неправилно разбираме какво е това рак. Смятаме го за болест. За особите - да! Но за популацията ракът е още един регулаторен механизъм, съществуващ, откакто съществува животът на Земята. Той регулира разнообразието на популацията. Освен него има още две такива явления - естественият подбор и полът.

ТРЯБВА ДА СИ ДАДЕМ СМЕТКА ЗА ИСТИНСКАТА ПРИРОДА НА РАКА

- Това, което казвате, звучи доста кощунствено. Излиза така, че ракът “прибира” опасния за популацията материал?
- За съжаление, колкото повече се развива медицината (присаждане на органи, цезарево сечение и т.н.), толкова по-лошо става за здравето на популацията. Именно затова, за да можем успешно да се борим с рака, трябва да си дадем сметка за неговата истинска природа. Кого убива ракът? Той не просто намалява числеността на популацията, а действа изборно. Като скалпел изрязва това, което е по-малко ценно за популацията. Не е тайна, че старците по-често боледуват от рак. По-малко са децата, естествено. И това е логично: децата са най-ценни; ако няма деца - няма бъдеще за популацията. На второ място по важност за популацията - това е репродуктивната възраст, т.е. особите, способни да дават потомство. Следва активната старост - тези, които вече не могат да се размножават, но още работят. И накрая - най-слабите и немощни старци, имащи нужда от чужда помощ, от нечия издръжка.

РАКЪТ ТРЯБВА ДА МОЖЕ ДА РАЗЛИЧАВА ДВОЙКАТА, КОЯТО ИЗПЪЛНЯВА СВОЯТА ОСНОВНА МИСИЯ, ОТ ДВОЙКАТА, КОЯТО Я ПРЕНЕБРЕГВА

- Как ракът “познава” кой е важен за популацията и кой - не? Защото има хора, които и в полова зрялост не живеят пълноценен полов живот и не раждат деца...
- Да, ракът действа автоматично, няма някаква специална комисия, която да решава: тези ще ги оставим, тези ще ги елиминираме. Ракът трябва да може да различава двойката, която изпълнява своята основна мисия, от двойката, която я пренебрегва. Представете си, че в организма при въздържание от секс се изработва някаква отрова, която убива човека. Ако мъжът и жената се срещат и се съвкупляват - ще се избавят от тази отрова. Ако не се срещат - ще загинат. Най-очевидното е това, че при секс мъжът се избавя от семенната течност.

- Д-р Геодакян, с вас говорим за т.нар. отрова на въздържанието, която променя организма. Според вас излиза така, че за да се избави от своята отрова, мъжът нанася вреда на жената? Предава й отровата?
- Не. “Отровата на въздържанието”, изработваща се в организма на самеца, попадайки в организма на самката, “променя знака” и става лечебно вещество - антиканцероген. Т.е. за организма канцерогени са именно основните хормони - андрогените за мъжете и естрогените за жените.

- Ако човекът прави секс с презерватив?
- По статистика през 70-те години в Средна Азия ракът на млечната жлеза се срещал 10 пъти по-рядко, отколкото в европейските страни. Това може да се обясни с това, че там са употребявали по-малко презервативи. Презервативът пречи за предаване на половите хормони. Аз имах идеята да създам полупропусклив противораков презерватив. Разговарях с физици и те ми отговориха, че е възможно да се създаде такъв материал, който да пропуска само хормоните, но да задържа вирусите. Така може да се “излъже” природата и да се “даде вид”, че човек активно изпълнява своята репродуктивна функция.

АКО ТАЗИ ИДЕЯ СЕ РЕАЛИЗИРА, МОЖЕ ДА СЕ НАМАЛИ СМЪРТНОСТТА ОТ РАК СРЕД ЧОВЕЧЕСТВОТО

- И как този подход би могъл да се отрази на методите за лечение на рака?
- От 30-те години на ХХ век ракът се лекува с хормони от противоположния пол. Когато търсели лекарство против рак на млечната жлеза, открили, че мъжките полови хормони помагат. Не е нужно кой знае колко акъл, за да се досетим: щом като женският рак се лекува с мъжки хормони, то би трябвало да опитат да лекуват мъжкия - с женски хормони. Но тук се получава нещо интересно: ако лекарят превиши дозата или срока на лечение, при мъжете ще изчезне ракът на простатната жлеза, но ще се появи рак на млечната жлеза. Излиза така, че тези два вида са свързани, те са двата полюса на един и същи рак. Тогава може да се предскаже следното: когато в популацията расте ракът на простатната жлеза (или на матката) - трябва да спада заболяемостта от рак на млечната жлеза. И обратно. За да се убедя в това, ми беше достатъчно да прочета една книга. Приведените там цифри изцяло потвърдиха моята хипотеза.

АКО ЧОВЕК ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНЯВА РЕПРОДУКТИВНАТА ФУНКЦИЯ, НО Е ОЩЕ АКТИВЕН, ТОЙ Е ЦЕНЕН ЗА ПОПУЛАЦИЯТА

- Добре, сред хората в репродуктивна възраст ракът подбира “ленивите” в секса. Кого тогава “предпочита” в другите възрастови групи?
- Когато едно време комунистите казваха, че “нито един безделник няма да доживее до дълбока старост”, това може и да беше пропаганда, но е самата истина. Дори експерименти с плъхове са доказвали неведнъж това твърдение. Лентяите “мишки” загивали, активните оцелявали. Ако човек не може да изпълнява репродуктивната функция вече, но е още активен - той е ценен за популацията.

- А от какво се ръководи тогава ракът, поразявайки най-ценната за популацията група - децата?
- Тук нещата стоят по друг начин. Детският рак в своите корени е друго нещо. В САЩ например за злокачествен се смята само епителиалният рак. Епителиалната тъкан е най-древната. Още щом се е появила тъканта, т.е. обвивката на клетките, веднага се е появил и ракът, който я засяга. А в спектъра на детския рак епителиалният рак е само от 0 до 2,5%, а при възрастните - 95 %. Детският рак по-често се съчетава с генетични дефекти. Целта на детския рак е да не допусне деца с генетични дефекти до репродуктивна възраст. Например при деца с болестта на Даун левкемията се среща много по-често.

НЕ РАКЪТ Е “НЕПОДХОДЯЩ” ЗА ЛЕЧЕНИЕТО, А ПАЦИЕНТЪТ!!!

- Вие казвате, че когато медицината лекува мъже с женски хормони, а жени - с мъжки, това е пагубно за тези, които спадат към “най-женствените” мъже и най-“мъжествените” жени?
- Такова лечение е пагубно за “крайните” типове пациенти. Лекарите обясняват неефективността от лечението с резистентния тип рак, т.е. устойчивия към лечението. Но в случая не ракът “е неподходящ” за лечението, а пациентът! Нужно е лечението да се промени диаметрално. Почетете повече за страничните ефекти от повечето лекарства против рак: едно и също вещество при различните пациенти предизвиква различни явления. При едни - диария, при други - запек. При едни - загуба на апетит, при други - повишаване на апетита. Сънливост и безсъние съответно при различните хора. Това потвърждава моята хипотеза. Ако се вземе под внимание моята теория, смъртните случаи от хормонозависим рак могат да се съкратят двойно.

- С помощта на какви хормони трябва да се лекува пациентът?
- Аз не съм лекар и не мога да предлагам лечение. Мога само да си позволя да помоля лекарите да помислят за това дали може да лекуват само с хормони или е нужен диференциран подход.


Едно интервю на Ирина МЕЛНИКОВА