Калуди Калудов: Отказах на Илия Павлов да ме продава!

<em>Няма престижна световна оперна сцена, на която да не е звучал гласът на големия тенор Калуди Калудов. Носителят на всевъзможни наши и чужди награди за оперно пеене тия дни получи още една - &bdquo;Почетен селянин&rdquo; на празниците &bdquo;Мистериите на Хухла&rdquo;. Родният Лучано Павороти прегърна статуетката на художника Емил Пенчев, която представлява цървул, в който е поставено земното кълбо, и заяви, че е селянин и никога не се е срамувал от произхода си. <br /> <br /> ...<br /> На тържеството именитият тенор бе придружен от 28 години по-младата от него полска певица Анна Дитри, с която живее на семейни начала след развода си с Ева, с която изкараха три десетилетия и която му роди 4 деца. <br /> <hr /> </em><br /> <strong>- Маестро, станахте и &bdquo;Почетен селянин&rdquo;&hellip;<br /> </strong>- О, аз не се срамувам от произхода си. Роден съм по средата на Добрич и Варна в село Любен Каравелово. Не само че съм роден в самото село, но съм дошъл на бял свят в Чалъковата къща - не съм раждан в болница. Носил съм и цървули. В първи клас тръгнах на училище с навуща и цървули. Дядо ми ги майстореше от щавена свинска кожа.<br /> <br /> <strong>- Но съдбата крие превратности - ето, от свинските цървули и басмените ризки, един ден обувате лачените трандафори, слагате фрака и покорявате световните сцени&hellip;<br /> </strong>- Пътят до там е дълъг и много труден. И аз ще си го спестя да го &bdquo;преживявам&rdquo; отново. Световна сцена се покорява само с изключителна индивидуалност. Ти не трябва да приличаш на никого, не трябва да пееш като някого, а трябва да си само &bdquo;Ти&rdquo;! Това се постига, освен с талант, с труд, характер, хъс и ярка индивидуалност!<br /> <br /> <strong>- А вярно ли е, че Вашата &bdquo;индивидуалност&rdquo; един слънчев ден си е продала софийския апартамент, за да може с парите да си издаде албум? Друга &bdquo;индивидуалност&rdquo; би оценила този акт като безумие?<br /> </strong>- Може! Това не ме интересува. Но &bdquo;моята индивидуалност&rdquo; наистина го продаде. И точно за да си издам албума. Дори и не го продадох за толкова, колкото реално струваше, а сигурно за три пъти по-малко. Но това в крайна сметка няма никакво значение, защото винаги човек прави нещо в името на нещо. С този акт създадох радост от нещо, което няма да занеса в гроба си.<br /> <br /> <strong>- Живяхте дълги години в Полша...<br /> </strong>- Скъсах с изгнаничеството.<br /> <strong><br /> - Така ли оценявате времето, преживяно там с Ева? Защо?<br /> </strong>- Защото може би не съм намерил това, което съм искал и в личния живот, за да мога да кажа, че не съм бил изгнаник. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Имах силно разочарование с Ева <br /> </strong></span><br /> още от началото на нашия съвместен живот. Бях на 27 години, когато исках да се разведа за първи път с нея. Но впоследствие нещата се пооправиха. Бяха и така, и така... Но това, което е най-лошото в една връзка, е, че когато единият си заминава, другият започва да търси причината в това само в него - че той има някаква нова любов, връзка или е безотговорен към семейството си, а не търси &bdquo;увода&rdquo;... Най-лесно е да търсим вината в другите, а най-трудно е да обърнем поглед към себе си и да видим къде са нашите &bdquo;мръсни гащички&rdquo; и &bdquo;скъсани чорапки&rdquo;... В Полша бях бежанец.<br /> <br /> <strong>- И с един бохемски замах, присъщ за артиста, Вие сте си тръгнал от бившата си съпруга само с един куфар дрехи, оставяйки й всичко, включително и семейното жилище.<br /> </strong>- То не е &bdquo;жилище&rdquo;, госпожо! Това е една къща, която е от 700 квадрата жилищна площ. И с един огромен двор от 6 хиляди квадратни метра площ във Варшава. <br /> <br /> Просто решихме така - всичко, което е в Полша, да остане при нея. Там има и един апартамент, който е феноменален &ndash; възобновен след тотален основен ремонт, обзаведен модерно, перфектно, тъй като аз преди да се изнеса, взех, че купих и този апартамент. Него го оставих на големия ни син. Малкият син има хиляда метра от това ранчо. Двете дъщери нямат нищо, но аз се надявам, че Ева, когато продаде тази къща, която сега е оценена на един милион евро, от тази сума ще получат и дъщерите ми. <br /> <br /> Но не е само това финансовото ми участие към бившето ми семейство. Всеки Божи месец аз изпращам за нея и най-малката ми дъщеря Беата, която е 16-годишна, 1500 лева издръжка. И това не го правя, за да демонстрирам някакво кавалерско чувство, а намирам, че <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> съм задължен на тая жена за това, че ми е родила четири деца. <br /> </strong></span><br /> <strong>- Сега живеете с много по-млада от вас жена&hellip;<br /> </strong>- Да, така е, Анна Дитри е много по-млада от мен. Имаме разлика от 28 години във възрастта. Тя ми дава много. Почти като моя съпруга е. Тя е оперна певица е и мой партньор.<br /> <br /> <strong>- Това любов ли е?<br /> </strong>- А-и-и, не мога да ви кажа какво е. Любовта е нещо много странно. Тя е много велико чувство, което всеки от нас притежава, но въпросът е дали умееш да я даваш... Не искам да дифинирам моята връзка с Ани, защото тя е една връзка с много неизвестни. Дай Боже, да е здраве и да е така занапред, както е в момента. Пожелавам на всички хора да имат този живот, който аз имам сега.<br /> <strong><br /> - Що за партньор е Ани, как започна връзката Ви, как се запознахте?<br /> </strong>- Ани е много интелектуален тип. Трудолюбива е много. Сама научи български. Запознахме се случайно. Направих един майсторски клас. Тя дойде тогава във Варна. Сприятеляхме се. Бяхме само приятели от началото, но сме от доста време заедно. Какво да ви кажа? Двамата с Ани сме много различни, но противоположностите се привличат - закон! Сега тя е солистка на старозагорската опера. Беше солистка при мен, когато бях директор на Пловдивската опера и филхармония, но за да няма конфликт на интереси, макар че не виждам смисъла на тия простотии, я освободих.<br /> <br /> <strong>- Споменахте, че в Полша сте бил бежанец, което значи, че съзнателно тръгвате на гурбетчийство...?<br /> </strong>- Така е, наистина бях бежанец. Когато видях, че в България стават големи промени, водещи към тотално обедняване, унищожаване на стойности и ценности, реших, че мястото ми не е тук. Оставаше ми: или да пея, или да направя примерно десет апартамента, два-три хотела и да го ударя на бизнес. По това време аз печелех много добре. Но щях да се &bdquo;спречкам&rdquo; с едни хора, които не са от &bdquo;моята кръвна група&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- А кръстосваха ли се пътищата Ви с такива хора?<br /> </strong>- Случвало се е. Но съм реагирал навреме. Предлагаха ми да ме представят по света.<br /> <br /> <strong>- Кой?<br /> </strong>- Илия Павлов, шефът на &bdquo;Мултигруп&rdquo;. Илийката го познавах лично. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Беше комсомолски деец, който изведнъж изникна като един бизнесмен. <br /> </strong></span><br /> Предложиха ми да ме представят в чужбина. Тези от &bdquo;Мултигруп&rdquo; се занимаваха най-напред с продажба на гайки и разни железни изделия. После започнаха да се занимават с други неща, да просперират с арт и продажбата му. <br /> <br /> <strong>- Искаха да ви спонсорират и менажират ли?<br /> </strong>- Не да ме спонсорират, а направо да си ме продават по големите сцени. Но отказах на &bdquo;Мултигруп&rdquo;, категорично. Тогава имах такива мениджъри, за които те и до ден днешен не могат дори и да мечтаят. Имах агента на Мария Калас, който направи нейната голяма кариера - много ме ценеше и правеше за мен много неща. Имах и един много голям агент от Виена. Първата сума, която взех още през 1984 г. от Виенската Щатсопера, беше 60 хиляди шилинга. Равняваше се на около 8 хиляди долара - огромни пари по това време в България, когато заплатата ми беше 240 лева. От 1984-та до 1989 година аз си купих апартамента /б.а. който продава впоследствие/ в София, направих му ремонт, обзаведох го, купих си кола. Направих си и родната къща в село Любен Каравелово&hellip;<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА<br /> </strong></span><br /> <br />