Преди 10 ноември режисьорът Димитър Стоянов колел и бесел в българския театър
<em>На 17 юни&nbsp;поредната трагедия потресе театралното съсловие на България. В автобус край Стражица на път от Варна за София издъхна от инфаркт 73-годишният режисьор Димитър Стоянов &ndash; Митьо Дебелия. <br /> </em><br /> Родните артветерани са единодушни, че той е най-добрият постановчик на т.нар. ситуационни комедии у нас и спектаклите му винаги са се играли при претъпкани салони. Заради убийствената жега трупът на Стоянов е бил върнат в родната му Варна, където е погребан. Иначе от много години режисьорът живееше в София и до пенсионирането си през 1998-а бе щатен кадър на &ldquo;Сълза и смях&rdquo;. <br /> <br /> &ldquo;Митьо е бил във Варна, за да поставя &ldquo;Урболешка трагедия&rdquo; от Душан Ковачевич. Публиката много харесваше постановките му, пък и самият той смяташе, че е безсмислено да се играе пред 20-30 човека. <br /> <br /> Имаше си патент &ndash; да прави римейки на собствените си хитови спектакли. Пътуваше много и получаваше големи хонорари, което, няма защо да се лъжем, дразнеше някои от колегите. Но човекът си работеше съвестно и пиесите, които режисираше, имаха огромна посещаемост. Така че парите му, заради които толкова го одумваха напоследък, са съвсем честно изработени&rdquo;, коментират сценични труженици. <br /> <br /> Те припомнят, че гвоздей в творческата биография на енигматичния комедиограф става пиесата &ldquo;Страсти под брястовете&rdquo; на Юджийн О&rsquo;Нийл, която той поставя първо в Стара Загора. Главните роли са поверени на една от примите на старозагорския театър &ndash; Корнелия Петрова, и на младия тогава Радко Дишлиев. Участието на актьора в култовия спектакъл става трамплин за покоряването на столичната сцена, и по-специално &ndash; на Театъра на армията, където Дишлиев игра няколко петилетки, преди да се премести в Сатирата. Оттам обаче го &ldquo;осводобиха&rdquo; с неясни мотиви, след което любимецът на бившия президент Петър Стоянов остана на улицата, пропи се зверски и си отиде без време. <br /> <br /> &ldquo;През годините се чуваха и гласове, които обвиняваха Митьо в липса на вкус, в &ldquo;индигосване&rdquo; на спектакли, в меркантилност и гъделичкане на пошлия вкус на тълпата. Но ропотът идеше главно от околотеатрални сноби и псевдоавангардисти, затова си оставаше вопъл в пустиня. <br /> Трябва да се признае обаче, че до 10 ноември Дебелия колеше и бесеше в българския театър, тъй като оглавяваше ДОО &ldquo;Театър&rdquo; към Комитета за култура. <br /> <br /> Всички режисьори и актьори му бяха в ръцете, но той никога не злоупотреби с властта си. <br /> Напротив, гледаше да прави добрини. В гилдията го обичаха. Не бе режисьор със свои фаворити, а всички актьори бяха &ldquo;негови&rdquo;. Навремето се възмущаваше как един толкова даровит млад актьор като Иван Балсамаджиев, завършил ВИТИЗ с пълно отличие, е лашнат чак във Видинския театър и после редовно го канеше в своите спектакли. <br /> <br /> Въпреки обичта на публиката и уважението на колегите малко преди смъртта си Стоянов влязъл в остър конфликт с наследилата поста му в културното ведомство театроведка Красимира Филипова. Наричал я &ldquo;мафиотка&rdquo;, твърдят негови набори от артсредите, а и самата тя го гонела, но за какво точно, историята мълчи. &ldquo;Краси Филипова се оказа неблагодарница по отношение на Митьо. Явно е забравила как я водеше за ръка като дете в Плевен, където майка й Саша Филипова играеше навремето. Саша бе голяма красавица и звезда на Пловдивския театър&rdquo;, доверяват колеги на покойния маестро.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>ДОСИЕ<br /> </strong></span><br /> - Димитър Стоянов е роден през 1938 г. във Варна. Изучава цигулка, следва 2 години стокознание във ВИНС. Привлечен от света на изкуството, участва в масовките на редица спектакли във Варненската опера. <br /> <br /> Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Филип Филипов, специализира режисура в Москва и Ленинград. Работи 4 години като актьор в Добричкия театър и 2 &ndash; като режисьор в театрите на Велико Търново и Пловдив. Най-дълго е на щат в столичния &ldquo;Сълза и смях&rdquo;. <br /> &ldquo;Мечтата ми е на някоя репетиция да заспя вечно!&rdquo;, призна няколко месеца, преди да се пресели в небитието комедиограф №1 на България. И Бог явно е чул думите му, защото според очевидци кончината му е била почти мигновена. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>ТРОЛЕЙ УБИ СЕВЕЛИНА ГЬОРОВА<br /> </strong></span><span style="color: #800000"><em><br /> </em>НАЙ-УСПЕШНАТА BG-ПРОДУЦЕНТКА Маргарита Радева ЗАГИНА В КАТАСТРОФА КРАЙ БЯЛА<br /> </span><br /> <strong>- След 9-дневна кома на 6 октомври 2007 г. в старозагорската болница издъхна именитата театроведка проф. Севелина Гьорова. Тя почина, без изобщо да дойде в съзнание, след фатален сблъсък с... тролейбус. <br /> </strong><br /> Инцидентът се разигра на 28 септември в 10 часа сутринта на кръстовището на улиците &ldquo;Парчевич&rdquo; и &ldquo;Генерал Гурко&rdquo; в Града на липите. Гьорова и проф. Атанас Илков току-що са напуснали хотел &ldquo;Железник&rdquo;, където са настанени от управата на Старозагорския куклен театър, който по това време е домакин на петия международен фестивал на куклените театри &ldquo;Пиеро&rdquo;. <br /> Колегите театроведи тръгват нагоре по ул.&rdquo;Парчевич&rdquo;, но когато решават да пресекат ул.&rdquo;Генерал Гурко&rdquo; и да поемат по десния й тротоар в западна посока, където на 300 м от кръстовището се намира Старозагорският куклен театър, са нацелени от тролейбус с номер 1002. Зад волана е старозагорецът Димчо Бончев. След зашеметяващия удар и гледката на двете окървавени тела ватманът изпада в шок. Пострадали пътници няма. <br /> <br /> Професорите веднага са откарани в местната болница. Травмите на Илков не са толкова страшни, но тези на Севелина Гьорова не вещаят нищо добро. 73-годишната преподавателка в НАТФИЗ е в несвяст. Потрошена е и има тежки черепно-мозъчни травми. Независимо от личната намеса на кмета на града д-р Евгений Желев и мобилизацията на водещи неврохирурзи от старозагорската болница проф. Гьорова умира, без да дойде в съзнание.<br /> <br /> <strong>- На 30 май т.г. зверска катастрофа край Бяла отне живота на 33-годишната филмова и театрална продуцентка Маргарита Радева. Тогава пострада тежко и няколко дни бе между живота и смъртта и известният оператор Радослав Спасов, който е управлявал колата.<br /> </strong><br /> 67-годишният маестро пътувал с младата продуцентка и екипа на Menclips за огледи на места, където да снима новия си филм &ldquo;Момичето от площад &ldquo;Славейков&rdquo;, посветен на Леа Иванова, на който е и режисьор.<br /> <br /> На кръстовище край Бяла обаче Спасов нарушил правилата за предимство и автомобилът му &quot;Пежо&quot; 405 е бил блъснат от камион с румънска регистрация. При удара &bdquo;Пежо&quot;-то на култовия оператор сe завъртяло и ударило друга кола, изчакваща на знак &bdquo;стоп&quot;.<br /> <br /> На място загива Маргарита Радева, а Спасов е настанен в русенската болница с тежка черепно-мозъчна травма. Въпреки спешната операция състоянието му близо седмица оставаше критично.<br /> Радослав Спасов е един от най-видните български кинооператори. Снимал е ленти, влезли в златния фонд на родното седмо изкуство, като &ldquo;Време разделно&quot;, &bdquo;Вилна зона&quot;, &bdquo;Мъжки времена&quot;, &bdquo;Авантаж&quot;, &bdquo;Мера според мера&quot;, &bdquo;А сега накъде?&quot;.<br /> <br /> През 2005-а той засне и окичилия се с десетки награди у нас и в чужбина филм &bdquo;Откраднати очи&quot;, в който изгря звездата на младата актриса и режисьорка Весела Казакова. <br /> <br /> 33-годишната Маргарита Радева пък бе сочена за един от &ldquo;виновниците&rdquo; за новата вълна на българското кино. Благодарение на нея и хора като нея днес киносалоните са пълни за родните продукции. Трагично загиналата млада жена посвети последните 10 години от живота си за превръщането на София Филм Фест в международен всепризнат кинофорум. Още като студентка започва да работи със Стефан Китанов като координатор на ежегодния фестивал. <br /> <br /> В последните две години развива фестивала за късометражно кино в Балчик. Най-голямото предизвикателство за Маргарита обаче остава продуцирането на &quot;Светът е голям и спасение дебне отвсякъде&quot;, единствената българска лента на крачка от номинациите за &ldquo;Оскар&rdquo;. <br /> <strong><br /> Подготви Жана АРСОВА <br /> </strong>