Найо става в 5 заранта да се грижи за децата
Бившият водещ на новините в БНТ и бивш пиар на Иван Костов, фотографът, който е завършил пиано в Консерваторията, авторът на няколко документални филма и на книгата &quot;Ваше Величество, колко е часът&quot; Найо Тицин напоследък май се е примирил напълно с ролята си на мъж без постоянна работа и е поел изцяло грижите за дома, жената и двете деца. Съпругата му - оперната певица Александрина Пендачанска, непрекъснато пътува из цяла Европа и няма никакво свободно време, пък и като истинска прима стои над делничните проблеми. Затова пък тя е, която носи парите вкъщи, и благодарение на нея семейството поддържа добър стандарт на живот не къде да е, а в Париж. <br /> <br /> Наскоро Найо публикува в профила си във фейсбук снимка, на която се вижда как<br /> <br /> <u>в 5 часа сутринта стои на опашка,<br /> </u><br /> за да запише голямата им дъщеря в музикално училище. &quot;Това ми е второто ранно ставане в разстояние на една седмица. Преди няколко дни бях в 5,30 ч сутринта пред училището в 15-и район заради малката ни дъщеря и се оказах 51-ви в списъка на родители, желаещи да запишат децата си. В Париж детето може да учи само в района, където живее&quot;, обяснява Тицин.<br /> <br /> И двете му дъщери носят нестандартни имена. Голямата, която е на 9 г., се казва Валери-Виолета Найо-Тицин Нейкова, а малката, тя е на 3, е Сара-Мария Найо-Тицин Нейкова. Тоест имат по 5 имена. Голямата е кръстена на двете баби Валери и Виолета. Съвпадението тук е, че от тази комбинация се получава името на героинята на &quot;Травиата&quot; Виолета-Валери. А това е дебютната роля на Александрина - на 17 г. за първи път е пяла пред публика в тази роля. Обърнали обаче словореда, за да не е точно като в операта, поне да не я дамгосват с тежката съдба на Травиата.<br /> <br /> Джиджи, както Найо нарича жена си, явно се мъчи да не го комплексира със своите успехи, но това май е неизбежно при неговия сегашен статут. Преди две години, когато на книжния пазар се появи романът й &quot;DA CAPO&quot; (&quot;Започни отначало&quot;), в едно интервю на въпроса мъжът й подкрепял ли я е, докато работела над книгата, тя се оплака: &quot;За съжаление не. По някакъв особен начин той ревнуваше моето пеене от моето писане. Смяташе, че се отделям от професията си, когато сядам пред компютъра. У него имаше силна съпротива в началото. Много добре разбирах защо не ме подкрепяше. Той загуби двамата си родители, които бяха болни от рак. Аз - майка си. А в моята книга се говори за тази коварна болест.&quot;