Роклегендата Юксел Ахмедов се пресели в един по-добър свят!

Музикантът не успя да пребори Болестта на Ходжкин

08 Юли 2011, 11:25 22402 прочита 5 коментара

Роклегендата Юксел Ахмедов се пресели в един по-добър свят!

Една от последните снимки на роклегендата

Музикантът не успя да пребори Болестта на Ходжкин

Фронтменът на група “Фоноекспрес” Юксел Ахмедов почина на 28 юни, вторник, в кърджалийската болница “Д-р Атанас Дафовски”. Музикантът, чието име е свързано и с “Диана експрес”, “Стил” и “Кукери”, от близо година се бореше с лимфома – злокачествено заболяване на лимфните възли, известно още като Болестта на Ходжкин. В края на 2010 г. Юки, както го наричаха приятелите му, претърпя сложна операция в елитна столична клиника. Месеци след това бе на химиотерапия. За медицинските процедури му бяха нужни около 40 000 лв. За целта колеги от естрадната гилдия направиха голям концерт в столичната зала “България”. Но Юксел Ахмедов не успя да пребори тежката болест. В последния му земен път Юки бе изпратен от стотици свои фенове, колеги, сред които Милица Божинова, Асен Масларски, Димитър Величков, Петър Драмов. След зловещо боледуване Юки се възнесе на небето. Юксел Ахмедов бе емблематична фигура в българската естрада. Превъзходен музикант, композитор, аранжор. С неговото име се свързват култовите за времето си групи "Стил", "Диана експрес", "Фоноекспрес" и "Кукери", десетки хитови парчета, водили не една и две класации. Песента му "Както казват хората" е включена в Златните български рок балади. Заедно с "Душа" на Митко Щерев. Кърджалийският Юки гради кариерата си повече от 30 години. У нас и в чужбина. Още в първи клас, когато нямах сили да повдигна тежкия акордеон, знаех, че ще стана музикант. 14-15-годишен обаче се преместих да уча във Видин при баба и дядо. Тук създадох първата си група "Зорница". Решихме да бъдем българските "Бийтълс". Запалихме се и по "Щурците", разказваше увлекателно за първите си стъпки по пътя към славата Юки. Лично Кирил Маричков избрал китарата му Прослушал я на място. Харесал инструмента. Толкова се бях увлякъл по музиката, че не усетих как станах двойкаджия. Нашите ме изтеглиха по най-бързия начин. Но шило в торба стои ли!? За нула време си оправих успеха. А покрай читанките сформирах страхотно силна група - "Детелини". Конкуренти ни бяха "Петлите" от Момчилград. Там Здравко от бъдещия "Ритон" се опитваше да ме засенчи. В казармата бях трудовак. Но ме изтеглиха в кърджалийския театър. Свирех, бях и певец. Софийският ми период стартира светкавично. Насо Бандарака го харесал, взел го на квартира у тях. Така една вечер през 1975-а създали формация "Стил". Тогава Юки написал първата си хубава песен - "Пътища". С нея участвал като дебютант композитор в V младежки фестивал за забавна песен за млади автори, композитори и певци. Спечелил второ място. Зад него останал Кирил Маричков с "Конникът". А дивият музикант бил още първа година студент. През 1976 г. участвах на прослушване. Митко Щерев смяташе да се оттегли от групата като музикант. Искаше да бъде само композитор. Затова му трябваше пианист и певец едновременно, човек, който да създава програмата, да озвучава концертите. Предпочете ме пред доста кандидати. Този период се оказа много полезен за мен. Създадохме чудесни песни. Търсели ги повече от “Щурците”. Формацията обаче се разпаднала, когато Митко Щерев решил да се жени повторно. Искал да продаде апаратурата, за да си купи апартамент. Поне на нас така обясни. Заяви, че разбива групата временно, но не се знае за колко време. Това е. Така Юки създал група "Фоноекспрес". Групата тръгнала страхотно. Станахме една от най-популярните български рок групи. Наши парчета не слизаха от класациите. Но точно в този момент се появи група "Сигнал". Засенчи ни. Бяха големи връзкари. Имаха дори менажер, а ние не знаехме какво дори означава това. Стефан Широков, менажерът им, беше човек със страхотно влияние. Всички композитори му се слагаха, даваха му песни. Не направи изключение и Тончо Русев. Песента му "Може би" изстреля "Сигнал" на върха. Заминал за Кърджали Юксел, върнал се Юли "Фоноекспрес" удържа цели 10 години. Към края на нашето съществуване се появи ФСБ. Зашеметяващо. С някаква невероятно супертехника, закупена от чужбина, със страшни парчета. По време на възродителния процес си помислих, че спънките идват от това, че не съм си сменил името. Аз съм музикант. Бях решил, че няма да ставам борец за свобода. По-добре да направя всичко доброволно. Изстрелях се към кърджалийската паспортна служба. А там опашки... Но нали ме познават. Уредих се с връзки. В именника имаше Юлий. Помолих да махнат това "й". Та аз не съм Юлий Цезар. Направиха ми компромис. Върнах се в столицата като Юли Ангелов. Оказа се, че първи от всички софийски турци съм си сменил името Възродителният процес дойде тук най-накрая. Пак не ме пускат. Срещам се с някакъв шеф в ДС. Обяснявам на ченгето, че групата яде хляб благодарение на мен, че имаме задгранични договори. Глас в пустиня. В отчаянието си на няколко пъти исках да разбия групата. Всеки да тръгне по собствения си път. Колегите се опъват. Постигнах своето чак на 1 януари 1989 г. Исках да бъда чист пред съвестта си. Така "Фоноекспрес" престана да съществува. Без да знам, че след девет месеца ще настъпят други времена. В тези кризисни моменти повярвах истински в Господ. Открих значението на името Бог. Потърсих спасението и го намерих По природа съм атеист, но... Трудностите, изпитанията променят човек. Станах вегетарианец, не близвам алкохол. Смятам се за един порядъчен мъж на средна възраст. Направих си малко звукозаписно студио вкъщи. Наблягам повече на аранжименти, композиции, помагам на младите. Стартирах с три детски групи. Първата се казваше "Диомчета" на Зорница Попова. Втората бе със слепи деца, а третата, наречена "Индиго", е с по-широк възрастов диапазон. Аз вече нося в себе си Христовата философия и смятам, че няма нито по-малки хора, нито по-некадърни. Всички сме равни на тоя свят и всички заслужаваме да бъдем обичани. Човек се е родил, за да дава, а не да получава. Като се почувстваме звезди, започваме да си мислим, че всички останали са ни длъжни заради пустия този наш талант, а той ни е даден от Бога, за да служим с него, а не да ни свалят шапка, постоянно да ни угаждат на глезотиите и прищевките. Защото ние, известните, като влезнем някъде, веднага ни се иска да ни направят път, да ни се покланят. Напротив, трябва да бъдем колкото се може по-скромни и смирени. Зорлем кръщавка Възродителният процес стопира Юки В средата на 80-те ФСБ, "Кукери" и "Старт" на Развигор Попов вече шетат зад граница. За същото бленуват и "Фоноекспрес" - бичат западен репертоар и подписват първите си договори в чужбина. Всички от бандата получават тескерета за странство, с изключение на ръководителя си - Юксел. Решил, че спънките идват заради името му, той доброволно се изстрелва към кърджалийската паспортна служба. Музикант е, все пак, а не борец за свобода. Връща се в столицата като Юли Ангелов. Оказва се, че е първият от всички софийски турци, който си е сменил името. Комунистите обаче са категорични - мърдане няма. ДС не се трогва, че групата яде хляб заради него и вече е подписала задгранични договори. В момент на отчаяние Юксел решава да напусне, за да ги освободи от тежестта и всеки да тръгне по свой път. Колегите му обаче се запъват като магаре на мост. Рок ветеранът постига своето чак на 1 януари 1989 г. Бандата се разпада, без да знае, че само след девет месеца ще настъпят други времена. Без вина виновен Смолянски ченгета арестуват Юки заради "Дийп пърпъл" и потрошена зала Бяхме на концерт в Чепеларе с "Фоноекспрес". На финала направихме няколко парчета на "Дийп пърпъл". За кеф на младите в ония мрачни години. С дим-машини, с едни блицове, светкавици. Публиката като пощуря. Изпотроши столовете. Ченгетата ме прибраха още зад кулисите. Отведоха ме в управлението. Разтреперах се от шубе, но се държа на положение. Поизлъгах малко, че програмата е одобрена от ДО "Музика". Ако не вярват, нека позвънят в София. Кого ще намерят там? Беше 10 часа вечерта. Пак дълги разговори, убеждения, тормоз. Най-накрая ме освободиха. Веднъж изнасяме концерт в Михайловград. Барабанистът нещо загря. Имаше десетминутно солово изпълнение. Поразсъблече се. Та като лъсна един голям кръст на гърдите му! Местните цензори изпратиха докладна в София. Наказаха ни със строго мъмрене. Георги АНДОНОВ, Кърджали Песента “Душа” бе неговата визитна картичка Този град безсънен без печал ни пръсна. Всичко нежно, всичко грешно между нас виновно оглуша. Само ти остана в мен като камбана да звъниш след удара, душа. В този град бездънен твоят вик потъна. Колко мъдро, колко подло в паметта си всякой вкамени. Но защо остана таз душа камбана до смъртта под всеки удар в мене да звъни. В този град бездънен твоят вик потъна. Колко мъдро, колко подло в паметта си всякой вкамени. Но защо остана таз душа камбана до смъртта под всеки удар в мене да звъни. Но защо остана таз душа камбана до смъртта под всеки удар в мене да звъни.