Аспарухов носеше старци на ръце в Павел баня и риташе топка с мен на поляната, спомня си масажистката
<em>Няколко години преди трагедията на Витиня съдбата изпраща подарък на Георги Аспарухов. И то след най-тежката контузия в кариерата му - скъсано сухожилие. След операцията в Австрия е изпратен за възстановяване в Павел Баня. Там се среща с красивата рехабилитаторка Снежана Йорданова, която помни до края на живота си. По спомените на приятели &quot;ШОУ&quot; издири мистериозната македонка от Симитли. Днес Снежана Йорданова е майка на три дъщери и живее в Благоевград. Предлагаме на читателите уникалните й спомени от приказния месец, прекаран с Гунди.<br /> <hr /> <br /> </em><strong>- Как видяхте за пръв път Гунди?<br /> </strong>- Аз съм една от първите в Пиринско, завършипа акушерския институт в София. Разпределиха ме за две години в Павел Баня. Не помня точно кога, но много скоро се заговори, че при нас ще пристигне за доизлекуване и възстановяаване Георги Аспарухов. <br /> <br /> <strong>- Имахте ли представа кой е той?<br /> </strong>- Разбира се. Той тогава беше на върха на славата си. Самата аз бях спортистка, бакскетболитстка. А Гунди освен по кинопрегдели, го гледах и наживо на стадиона. Ходала съм на мачове в София специално, за да го гледам. Както е да е.<br /> <br /> Стана така, че графиците на всички рехабилитатори бяха заети и Аспарухов първоначално го разпределиха на мен. <br /> <br /> <strong>- Опишете мига, в който го зърнахте на живо пред себе си?<br /> </strong>- Отидох в отделението, дръпнах завеската на кабинката си и видях, че на нея лежи Гунди. <br /> <br /> <strong>- И? Каза ли ви аз съм Аспарухов?<br /> </strong>- Ама то се виждаше, че е Гунди. Аз се смутих се и викам, какво правите тук? Не сте ли при друг? А знаех, че го разпределиха на мен, но стана от смущение. Макар, че прeди това главния лекар ми даде специални инструкции.<br /> <br /> <strong>- А той?<br /> </strong>- Не, няма грешка, отговори. Казаха ми точно името ви и къде и в коя кабинка да отида. Не искам друг, не искам да си нарушавам принципа, няма проблем. Вие сте ми дар божи. <br /> <br /> <strong>- Гунди хареса ли ви от пръв поглед?<br /> </strong>- Аз него ли? Е, аз съм рехабилитаторка, а той е пациент. Мисля, че той ме хареса веднага. Искам да кажа така, като човек. Вероятно, затова не се отказа и не поиска по-опитна. Eно от първите неща, които ми каза, е, виждам колко си подвижна, спортна натура си като мен. А аз тъкмо се чудех, ле-ле, как ще се оправям с тая знаменитост. <br /> <br /> <strong>- Що за човек се оказа Гунди, след първите ви контакти?<br /> </strong>- Като пациент беше страшно упорит, дисциплиниран, абсолютно стриктен. Както първия път, винаги идваше пет минути преди мен. Правеше всичко, което му кажа и даже се опитваше да ми помага. Разказваше ми как са го лекували в Австрия, описваше ми какви са там уредите. Иначе в Павел баня имахме всичко за рехабилитация, имахме уредите, но с апаратурата бяхме зле. Изобщо предавахме си опит един на друг. <br /> <br /> <strong>- В какво се състояха процедурите?<br /> </strong>- След операцията беше постоял съвсем малко след нея в Австрия. Фактически доизлекуването и възстановяването стана при мен, в Павел баня. Правехме му физиотетерапия, електролечение, воодолечение, ултразвук. Изобщо целия комплекс за възстановяване. Аз му правих първите движения на стъпалото. Когато се повъзстанови, ми вика, хайде да ритаме топка. И аз с него - вън на поляната. Аз му подавах, той ми връщаше топката. Сухожилието си му беше основната травма. Казваше ми, че като му го скъсали, се бил отчаял, че повече няма да види топка. Сухожилието трябваше да стане отново еластично. После да се възстанови, да се раздвижи мускулатурата. Той като дойде, отначало нямаше почти никакво отклонение на стъпалото, няма и пет градуса, отклонението на стъпалото е 90 градуса в норма. На него сухожилието само му трепкаше, нямаше движение, фактически напълно се беше обездвижил. А накрая ритахме топка на поляната... <br /> <br /> <strong>- С каква топка ритахте и с кой крак ви връщаше топката?<br /> </strong>- С десния. Операцията му беше на левия крак. Ритали сме със специалните, лечебни, топки, но и с истинска футболна топка сме ритали. <br /> <br /> <strong>- Коя от процедурите, които вие му правехте обичаше най-много?<br /> </strong>- Масажите. Тангентора, подводния масаж. <br /> <strong><br /> - Цял месец всеки ден сте масажирали Гунди, гол пред вас?<br /> </strong>- Да. Ама не, той беше по гащета. <br /> <br /> <strong>- Добре, как изглеждаше Гунди по гащета?<br /> </strong>- Страхотно. Гунди беше като жребче. <br /> <br /> <strong>- Имаше ли белези от други травми?<br /> </strong>- Не. Нали ви казвам, беше като жребче, гладък като за изложба. Просто не можеш да му намериш кусур. Много чист, много чистоплътен беше. Макар, че целия месец го изкара по един анцуг и едни гащета. <br /> <br /> <strong>- А близостта между вас до каква степен стигна, доколко близки успяхте да си станете?<br /> </strong>- Ако намеквате за интимна близост, такава не е имало. Той ясни намеци не ми е правил. <br /> <br /> <strong>- Да приемем, че отношенията ви са били като между ребалититатор и пациент, имаше ли много обожателки в Павел баня Гунди. Докторките от санаториума, например?<br /> </strong>- Ама какви обожателки! То Павел баня си беше едно малко селце, а от целия персонал всички бяха до обяд, само ние, рехабилитаторите оставахме. Аз спях в балнеолечебния комплекс, докторките си отиваха още преди обяд. А, да! Спомних си само един подобен случай. Бяха дошли едни стажантки от София, от института. Това стана една вечер, една нощ. Гунди си си паркираше колата отзад, зад санаториума, аз сутрин минавах оттам и видях. Беше се хванал за главата, а колата му цялата, ама цялата омазана с мармалад. Не, със сладко, с конфитюр беше, а отгоре - пълно с пчели и оси! <br /> <br /> <strong>- И какво правеше Гунди?<br /> </strong>- Нищо. Почна да се смее. <br /> <br /> Боже-е-е, детска му работа, вика. Сега и мен пчелите целия ще ме накацат и ще ме изпожилят, казва, и се смее. <br /> <br /> <strong>- Кой беше направил?<br /> </strong>- Стажантките от института. Начело с една Снежана. Те бяха 40 дни на стаж, и спяха в санаториума. Имаше и мъже между тях, ама жените бяха инициаторки. Да вземат през нощта една кофа с конфитюр и да я намажат цялата кола.<br /> <br /> <strong>- Гунди оплака ли се на някого?<br /> </strong>- Не. Той на мен още сутринта ми каза, че се сеща кой го е направил, ама се смееше. Вместо да се разсърди, вика, нищо, все някак ще се оправим, и както се смееше, извади четка от багажника, ще я измия вика. Аз му показах, ей там е маркуча, а той вика, не се притеснявай, аз ще си я измия сам. Грабна си четката и си изми колата. Не каза на никой, нито на главния лекар д-р Добролюдски, нито на никой. А ония като се осъзнаха, като видяха, че колата е измита и нищо не стана, още до вечерта дойдоха и му се извиниха. <br /> <br /> <strong>- Какво би могло да стане?<br /> </strong>- Ако ги беше наклетеветил Гунди, стажантите като нищо щяха да ги изхвърлят не само от санаториума, ами и от института. <br /> <br /> <strong>- Как прекарваше времето си Гунди в санаториума покрай шегите на обожателките си?<br /> </strong>- Изчиташе ежедневниците. Четеше списания, леки книги, но и друга литература. Помня, че имаше една дебела книга, дето все я мъкнеше, даже на процедури идваше с нея, но й забравих заглавието. Помня, че седне във фоайето да чете, дойде някой, курдиса се до него и Гунди оставя книгата. Никога не съм го видяла да се намръщи, на пропъди някой, в смисъл, че иска да чете, а тоя му досажда. Той знаеше в детайли житието- битието и болестите на всички болни, всички му разказваха и той слушаше. Виждала съм го да играе шах, табла, играл е и с жени.<br /> <br /> <strong>- Как се разделихте с Гунди?<br /> </strong>- Дойдоха някакви от клуба с кола и го взеха, но той си караше неговата кола, а те другата. На мен ми даде адреса, телефони. Каза ми да го потъря в София. Искаше да ме запознае с негови приятели, казваше, че познава много свестни момчета. Не, че е искал директно да ме сватосва, но намекваше, че ще се затрия в Павел баня, трябва да отида в София, обещаваше да ми уреди жителство, хубава работа.<br /> <strong><br /> - И свой приятел футболист?<br /> </strong>- Ама не! На него не само футболисти му бяха приятелите. Даже той за футбол и футболисти не ми е говорил изобщо, нито се е оплаквал от някой. Казваше само, че сме от една, от бедна черга. Че е гонил и парцалена топка в махалата, а сега всичко дължи на топката.<br /> <br /> <strong>- Познавате ли хората на снимките, които показвате?<br /> </strong>- Ами това са все пациенти. Ето този тук е един обикновен счетоводител от София, някой го бъркат с Котков или Соколов, ама не е. Те двамата с Гунди бяха в една стая, той му се падна, както казах Аспарухов нито е ползвал, нито е искал някакви привилегии. <br /> <br /> <strong>- А вие обадихте ли му се в София?<br /> </strong>- Не. Аз имах тогава един приятел, роден близо до София, живееше в София. Разделих се с него, но нали знаете, първа любов. А Гунди го видях втори път след две години в Благоевград, беше 1968 г. Излизам от физиотерапията до минералната баня и гледам отвън - огромна тълпа около един автобус, милиция, пълно. Минавам и някой изкрещя, &quot;Снеже&quot;! Гунди ме видял пред прозореца на рейса, разблъска хората и дойде задъхан. <br /> <br /> Вкара ме вътре, каза на другите, това е моята лечителка.<br /> <br /> Поговорихме, казва, че тъкмо ще има кой да му направи процедурите за ахилеса, защото той имаше нужда непрекъснато от поддържащи процедури за стъпалото, а те бяха на лагер в Благоевград, правихме му и ултразвук на ахилеса. На другия ден точно в единайсет без пет Гунди беше легнал на кушетката горе в отделението в болницата. <br /> <br /> <strong>- След като се разделихте в Благоевград, кога пак видяхте Гунди?<br /> </strong>- Видях го на филма за него. След смъртта му. Гледах го в София. Скъсах се да рева. Ама те всички в салона около мен плачеха.<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Едно интервю на Славей Костадинов <br /> </strong></span><br /> <br />