Вдовиците в синьо: Гунди и Котков не са пили преди смъртта си
На 30 юни преди 40 години четири деца останаха сираци и три съпруги се покриха в черно след адската катастрофа, отнела живота на Гунди и Котков и кап. Иван Каменов.
30 Юни 2011, 12:21
11347 прочита
2 коментара
Приятели подкрепят Катя Коткова на погребението на мъжа й.
На 30 юни преди 40 години четири деца останаха сираци и три съпруги се покриха в черно след адската катастрофа, отнела живота на Гунди и Котков и кап. Иван Каменов.
<em>Навръх тъжната годишнина агенция "Блиц" припомня на своите читатели култовото интервю с вдовиците на "сините" легенди, публикувано на 1 октомври 1999 година във вестник "ШОУ". Предоставяме ви го с любезно съдействие на нашите колеги. <br />
</em><strong><br />
</strong>................<br />
<strong>Госпожо Коткова, г-жо Аспарухова, остана един важен въпрос. Пили ли са преди тръгване и по пътя Гунди и Котков, или не? Според съдебно-медицинската експертиза в тленните им останки имало наличие на алкохол...<br />
<br />
Величка Аспарухова: </strong>Какво приказвате? Георги не пиеше. По принцип не пиеше. Георги и Кольо бяха професионалисти и никога не си позволяваха нищо, което да им пречи на пряката работа. Моят мъж не си е позволявал да бъде толериран, защото се притесняваше какво ще си кажат хората. Както публиката ги обичаше, така и те й отговаряха със същата обич и не си позволяваха никакви плейбойски постъпки.<br />
<br />
<strong>Как ще обясните тогава факта ­ уж са били смятани за икони, а никой от медиите не ви е търсил години наред?<br />
<br />
Величка Аспарухова: </strong>Напротив, и преди тази дата е имало интервюта и по радиото, и по вестниците ­ особено с мене. И от Катя Коткова са искали. При наближаването на тази дата медиите винаги са проявявали интерес...<br />
<br />
<strong>Откога по-точно започнаха да ви търсят?<br />
<br />
Величка Аспарухова: </strong>Наистина, имаше един период от три-четири години, когато не ни търсеха, но след това...<br />
<br />
<em>Тук се намесва шефът на спортен клуб „Левски“ Стоян Хранов, в чийто кабинет се провежда интервюто.<br />
<br />
</em><strong>Стоян Хранов:</strong> Да, имаше един период непосредствено след катастрофата, но след това председателят на клуба преди мен Борислав Лазаров и хора от министерството оправиха нещата. Не мога да кажа, че всичко в онази система беше лошо. Създаде се обстановка да се правят панихиди на гробището. Тези момчета бяха светини. И в тази тежка ситуация са обединителен пример за нацията.<br />
<br />
<strong>Значи, господин Хранов, излиза, че двамата футболисти са били нещо като светци приживе?<br />
<br />
Величка Аспарухова:</strong> Вие може да имате отношение към тези футболисти, може и да нямате, но недейте да мерите спортистите от онова време със сегашните. Аз уважавам и днешните спортисти, но разликата беше огромна.<br />
<br />
<strong>В какво се състои тази разлика?<br />
<br />
Величка Аспарухова:</strong> В какво ли? В цялата система на спорта, мила госпожо. Нашите мъже бяха аматьори. Професионални аматьори. Повтарям това. Докато сега системата е съвършено друга. Съответно и самочувствието на днешните спортисти. Нашите мъже можеха да играят само в България. И как ще си обясните обстоятелството, че играха само 2­3 международни мача, а ги запомни целият свят?<br />
<br />
<strong>Вие имате предвид запалянковците...<br />
<br />
Величка Аспарухова: </strong>Нищо подобно. Аз ще ви кажа едно посвещение на книга на Александър Геров, направено от наш приятел, известен журналист. „На Александър Геров ­ Гунди в българската поезия“. Това е Александър Геров! Не е запалянкото от сектор „Б“. Беше ни много добър приятел диригентът Руслан Райчев, водещият балетист на Операта Асен Гаврилов... Не мога да ви изброя съзвездията от актьори, като се почне от Никола Калоянчев и цялата Сатира... Не пропускахме постановка. Във Филхармонията даже се хващаха на бас кой ще дойде и кой не. Бяхме много близки и с писатели ­ с покойния Банчо Банов например... Съвсем друго беше тогава нивото!<br />
<br />
<strong>Какво мислите за съдбата на малкия човек, шофьора от Самоков бай Илия Цветков, който навремето беше набеден едва ли не за убиец на вашите съпрузи?<br />
<br />
Величка Аспарухова: </strong>Вие сте се доверили на един човек, който въпреки всичко си носи болката от това нещастно стечение на обстоятелствата.<br />
<strong><br />
Болката не ни дава повод да не вярваме на някого. Няма логика.<br />
<br />
Величка Аспарухова: </strong>Вие търсите логика в такава трагедия! И какво значи „малък човек“? Да не би Гунди и Котков да са били различни хора? Ако са били идоли, такива ги е направила публиката. И наистина, повярвайте ми, никога не са се изживявали като звезди. Нито си позволяваха поведение на „звезди“.<br />
<br />
<strong>Какво значи „поведение на звезди“, особено ако ги сравним с днешните спортисти?<br />
<br />
Величка Аспарухова: </strong>Високомерието например. Демонстрирането на някакъв социален статус, на материално благополучие, въобще на положение, малко по-високо от останалите. При Никола Котков и Георги Аспарухов това го нямаше, госпожо!<br />
<br />
<strong>„НЕ ПОЗНАВАМЕ „УБИЕЦА“ НА МЪЖЕТЕ НИ!“<br />
<br />
Госпожо Аспарухова, вие познавате ли бай Илия Цветков?<br />
<br />
Величка Аспарухова:</strong> Аз не го познавам този човек. При една катастрофа, при едно нещастно стечение на обстоятелствата убийци няма. Всичките са жертви! И преживелият, и отишлите си са жертви. Аз не мога да говоря нищо за този нещастен човек. Мисля си обаче, че дълбоко в себе си той носи някаква болка. Но да го коментирам ­ не мога. Не съм и търсила контакт с него. По никакъв повод!<br />
<br />
<strong>Госпожо Коткова, вие обаче сте казвали, че го познавате?<br />
<br />
Катя Коткова: </strong>Не, не го познавам директно, но как ще си обясните думите му, че той идвал от обратната страна на пътя? И откъде ще знае къде са спирали и какво са правили?<br />
<br />
<strong>Вие имате ли отговор на този въпрос ­ „откъде“?<br />
<br />
Величка Аспарухова: </strong>Ами това не е въпрос. Неговото си е чиста измислица. Както е измислица кумството ни с Ангел Солаков. Ако ни беше кум Солаков, никога нямаше да отрека, защото това беше човек, който имаше чудесно отношение към спорта. Имахме двама кумове мъже ­- единият беше шефът на КЦМ в Пловдив, а другият ­на гарнизона.<br />
<br />
<strong>А знаете ли точно откъде са тръгнали вашите съпрузи във фаталната сутрин?<br />
<br />
Катя Коткова:</strong> Георги взима моя мъж рано сутринта. Той го чакаше на прозореца на детската стая. Мина с колата и тръгнаха за „Герена“. Оттам им казват, че трябва да пътуват. И мъжът ми се обади, защото се готвехме за море, трябваше да заминаваме за Созопол. Нямало да се бавят, а веднага след мача щели да се приберат.<br />
<br />
<strong>Бившият футболист Никола Рангелов, който е бил приятел на мъжа ви, твърди, че го срещнал на ул. „Гочо Гопин“ и му дал един пакет „Стюардеса“.<br />
<br />
Катя Коткова: </strong>Котков изобщо не пушеше „Стюардеса“. Пушеше цигари без филтър.<br />
<br />
<strong>Госпожо Коткова, разкажете нещо за приятелството между мъжа ви и Никола Рангелов. Той сподели доста неща за вас ­ как са ви наричали галено Маца, къде сте ходили заедно...<br />
<br />
Катя Коткова:</strong> Изобщо не го познавам!<br />
<br />
<strong>Величка Аспарухова:</strong> И аз!<br />
<br />
<strong>Катя Коткова: </strong>Вижте, повече от хиляди хора са ми казвали през тия години, че са виждали мъжа ми през последния ден.<br />
<br />
<strong>„БЕШЕ МОДЕРНО ДА СИ СИН НА ГУНДИ“<br />
</strong><br />
<strong>Величка Аспарухова:</strong> Много приятели се появиха напоследък на Георги, включително и такива, които са лежали с него в една болница. Питате ме как някой е могъл да знае нещо за нас. Ще ви разкажа един случай, правете си заключението. Моят син се връща от училище. С един приятел се запознали на „Хемус“ с друго момче. Съученикът на сина ми казва: „Това е...“, а момчето казало: „Аз съм Андрей Аспарухов!“. Синът ми го изгледал втрещено. А момчето продължило: „Не ме гледай така, аз съм синът на Гунди!“ „Нямам нищо против“, казал синът ми. Момчето му отговрило: „Нямаш нищо против, но не ми вярваш.“ И после синът ми вика: „Мамо, разказа ми цялата ти биография. Къде си родена, кой е дядо ми, как се казваш, къде работиш ­ в телевизията, с какво се занимаваш... Абсолютно всичко беше разучил идеално.“ И като си свършило цялата тирада, другото момче му казало: „Тоя път се оля, защото сега това наистина е синът на Гунди!“ Момчето се засмяло и казало: „Е, братче, тоя път не мина номерът!“ Не се учудвайте. Те бяха публични личности. Хората знаеха всичко за всеки от тях.<br />
<br />
Имам и доказателства. Моят мъж, който беше майстор на лепенето на тапети, отиде да лепи тапети на Митата Якимов. Беше си купил хубави тапети и Георги му каза: „Дай, аз ще ги налепя за стаята на дъщеря ти!“ И ми вика на мене: „Лита, аз отивам, ти ела по-късно, ще вечеряме заедно.“ Не мина и час, откакто беше отишъл, и се звънна по телефона. Някакъв левскар ми казва: „Не ви ли е срам? Ако толкова нямате пари, ще ви съберем. Защо трябва Гунди да лепи тапети на чорбари?“<br />
<br />
<strong>Вярно ли е, че Гунди и Котков са били роднини?<br />
<br />
Катя Коткова: </strong>Майките им бяха втори или трети братовчедки.<br />
<br />
<strong>Величка Аспарухов: </strong>Никога не сме го знаели обаче...<br />
<br />
<strong>Катя Коткова: </strong>Разбрахме го впоследствие...<br />
<br />
<strong>Величка Аспарухова: </strong>Двамата бяха много красиви и в двата спектъра ­ единият рус, другият ­ черен. Бяха много красиви и много големи джентълмени. Те умееха да ухажват жените си, знаеха кога да поднесат цветя, знаеха кога да направят приятна изненада. Знаеха как да те накарат да се почувстваш значима личност в очите им.<br />
<br />
<strong>Като човек от по-младо поколение съм впечатлена най-вече от верността ви към паметта на Гунди и Котков...<br />
<br />
Величка Аспарухова: </strong>Ами това е любов, мила госпожо! И тя никога не изфирясва. Тя остава, както и да се променя животът. Това е ­ намираш второто си „Аз“, другата си половинка, заживяваш чудесно, заживяваш пълно и изведнъж нещо се стоварва отгоре ти. И остава какво? Остава любовта. Споменът...<br />
<br />
<strong>„НАША БЛИЗКА ВИДЯ КАТАСТРОФАТА НА КАФЕ“<br />
<br />
Вие сте споделяли, госпожо Коткова, че една жена видяла в чаша кафе какво ще се случи.<br />
<br />
Катя Коткова: </strong>Да, това беше една наша близка, която почина. Аз не бях добре и Никола ме заведе на профилактичен преглед в I-ва работническа болница при лекаря, който ме оперира. После се отбих при нея и видях две правоъгълни черни петна ­ на бялото дъно. Просто два гроба, след години ми го каза...<br />
<br />
<strong>А мъжете ви вярваха ли в тези неща?<br />
<br />
Катя Коткова: </strong>Никола се страхуваше да лети. А през последните години имаха много мачове...<br />
<br />
<strong>„НЕ СМЕ СЕ КАРАЛИ“<br />
<br />
Откъде се прокрадна версията, че между вас двете бушували някакви скандали?<br />
<br />
Величка Аспарухова: </strong>(много нервно) Какви скандали?<br />
<br />
<strong>Катя Коткова: </strong>Никакви скандали! Нас просто годините ни разделиха.<br />
<br />
<strong>А някакъв конфликт между вас и жената на третия пътник в алфа-ромеото, майор Иван Каменов, имало ли е?<br />
<br />
Катя Коткова:</strong> На третия ден ми се обади и аз един вид й затворих телефона. Казах й, че изобщо не желая да ме безпокои.<br />
<br />
<strong>Как си обяснявате факта, че много време не се знаеше нищо за третия загинал?<br />
</strong><br />
<strong>Величка Аспарухова: </strong>Просто защото са го идентифицирали много късно. Защото той не е живеел със семейството си и никой не е знаел кога е тръгнал и къде. Това е просто автостопаджия.<br />
<br />
<strong>Откъде е научил тогава бай Илия, че в колата е имало и трети човек?<br />
</strong><br />
<strong>Катя Коткова:</strong> Ами щом знае, че са пили в „Куцото куче“, значи знае много неща. Питайте него!<br />
<br />
<strong>Величка Аспарухова: </strong>Може да е екстрасенс човекът! (смее се). Спрете да тиражирате такива лъжи! Ето, бай Илия казва: „Сутринта тръгнали от федерацията, били разстроени, щото ги наказали, Гунди бил ритнал някакъв футболист в корема...“ Наказанието не му е било сутринта, нито са го викали, нито е бил разстроен, а е било преди два дни. Нито са пили още в ресторанта на Витиня! Даже бензинаджийката гонела Гунди да му върне рестото, а той й казал: „Няма нужда.“ Жената после плачеше и казваше: „Ако го бях забавила за секунди...“ Георги ми се обади в 10,15 в работата ми, за да ми каже, че заминава.<br />
<br />
<strong>За кой от двамата си спомнят по-често феновете според вас?<br />
<br />
Катя Коткова:</strong> През годините Никола повече го забравиха. И това си е факт. Направиха фондация в памет на мъжа ми, с неговото име. Много хора си послужиха с неговите кости... <br />
<br />
<span style="font-size: xx-small"><strong>Едно интервю на Доротея СМИЛКОВА, в. "ШОУ"<br />
<br />
<br />
</strong><span style="font-size: medium"><strong><br />
Вдовиците в синьо<br />
<hr />
</strong></span></span><em>Според слуховете отношенията между Величка Аспарухова и Катя Коткова постепенно охладнели след трагедията, а днес въобще не си говорят. <br />
<br />
</em>„Tова не е вярно“, отсича Катя. Допреди време Аспарухова и Коткова организираха общи панихиди, но накрая на Катя просто й писнало и престанала да ходи на тях: „При последните чествания имаше половинчасови речи колко щастлив трябва да бъде Котето, че е катастрофирал заедно с Гунди“ с горчилка си спомня тя пренебрегването на покойния й съпруг.<br />
<br />
Твърдеше се също, че госпожа Коткова е искала да съди семейството на Аспарухов след трагедията, но преди време тя отрече, макар че останаха някои въпросителни след думите й: „По-късно питах Величка Аспарухова дали мястото до шофьора е било застраховано. Тя ми каза, че не е. А шефът на митницата ми заяви, че тия коли винаги са застраховани...“<br />
<br />
Съпругата на третия пътник ­ капитан Иван Каменов, който се качва в алфаромеото убиец на стоп, потърсила Коткова след трагедията, за да искат съвместно обезщетение в съда, но съпругата на Котето й отказала.<br />
<br />
<strong>Странни съвпадения има в съдбите на вдовиците<br />
<br />
</strong>на двете сини легенди. И родителите на Величка, и тези на Катя, били против браковете им с Гунди и Котков.<br />
<br />
Любовта между Величка и Георги Аспарухови е достойна за перото на Шекспир. Запознават се едва 16-годишни на волейболната площадка. Лита е от заможно семейство, а родителите на Гунди едва свързвали двата края. След четири години платоническа любов студентката по английска филология зарязва следването си, за да пристане тайно на войничето Георги, което с триста зора избутало гимназията. Планът за тайната сватба бил следният ­ отивайки уж с брат си на море, Величка трябвало да слезе на гара Пловдив и на другия ден да се оженят с Гунди, като така поставят всички пред свършен факт. Но ги провалят върли левскари от пловдивската поща, които подслушали разговора помежду им и се обадили на майката на Лита. Тогава тъщата изпратила свой съсед да каже в „Левски“ и започнала страхотна атака срещу двамата влюбени. Родителите на Лита дори я заплашили, че ако пристане на Георги, ще се откажат от нея. Романсът завършва с хепи енд ­ виждайки, че не могат да ги разделят, те „клекнали“ и през 1963 г. Величка става г-жа Аспарухова. <br />
<br />
<strong>„На сватбата в Пловдив както майка ми ревеше през цялото време,<br />
</strong><br />
така и половината пловдивски мацки ревяха пред Дома на младоженеца“<br />
<br />
­спомня си Лита, която бе съпруга не само на най-талантливия, но и на един от най-красивите български футболисти.<br />
<br />
Малко след сватбата Гунди и Величка преживели голяма криза в отношенията си. „Аз се изхвърлих, той ми отвърна... разделихме се за девет месеца... После ни беше още по-хубаво, защото разбрахме, че не можем да живеем един без друг.“<br />
<br />
Катя и Никола Коткови се срещат случайно на улицата. Запознава ги техният общ приятел Георги Мархолев. Катя следва също като Лита английска филология, а Котето ­ двигатели с вътрешно горене, но не успява да завърши. И нейните родители са против брака им, но постепенно обикват младия талант и през 1961 г. вдигат сватба.<br />
<br />
<strong>И Котето, и Гунди били ревниви<br />
<br />
</strong>мъже, дори Никола не разрешавал на Катя да работи. Аспарухов пък забранявал на Лита да се гримира, спомня си тя: „След един едномесечен лагер съм се нагласила и отивам да го посрещна. Той излиза, поглежда ме и казва: „Какво е това?“ Наплюнчи си пръста и ми избърса грима от очите. След време се връща от Англия и ми казва: „Целувам ти ръка и се извинявам за простотиите, които съм правил.“ И вади от куфара пълен набор от най-хубавите гримове. Беше се олял. Весело се живееше с Георги.“<br />
<br />
Трагичния ден и двамата легендарни спортисти планирали да прекарат със семействата си. Катя и Котето тъкмо се стягали за почивка в Созопол, а Гунди трябвало да кара бабата на Лита на бани в Кюстендил.<br />
<br />
<strong>И синът на Гунди е щял да загине<br />
</strong><br />
В последния момент от ръководството им нареждат да тръгнат за Враца, където щяло да има някакъв юбилеен мач. Аспарухов много се двоумял дали да не вземе шестгодишния Андрей със себе си, но за късмет на детето в последния момент се отказал.<br />
<br />
И на двете вдовици първоначално съобщават, че съпрузите им са живи ­ на Лита казват, че само Котков е умрял, на Катя ­обратното. Но и двете с чисто женска интуиция веднага разбират, че истината е още по-жестока. От погребението не си спомнят нищо ­ толкова били съсипани.<br />
<br />
<strong>Странно и необяснимо в деня на гибелта на Котков от дома му изчезва завинаги белият котарак Пуки, който негови фенове му подарили.<br />
<br />
</strong>Когато Котето загива, синът му е на три годинки, а дъщерята Мария ­на осем. Единственото дете на Гунди и Лита ­ Андрей, тъкмо щял да бъде първолак. Много тежало на славната синя деветка, че няма повече дечица, а искал да има поне три. След едно мъртво раждане на Величка лекарите им забранили да мислят за деца известно време. Вечерта преди катастрофата Гунди й казал: „Лита, да питаме лекарите дали не можем да опитаме пак. Ако кажат, че не може, тогава да си осиновим.“ <br />
<br />
Уви, не им било писано да се радват на многолюдна челяд. Халката на Гунди днес стои на пръста на Андрей ­ да му напомня за баща му, за когото и до днес Лита говори като за жив човек.<br />
Двете вдовици отричат хорските сплетни, че футболистите обичали чашката: „Алкохолът не му понасяше ­ твърди Лита. ­Като изпие 20 грама уиски, отиваше и си лягаше.“ Катя също отрича слуховете за голямата слабост на Котков към алкохола, но признава, че е пушил, и то доста („Слънце“ без филтър).<br />
<br />
<strong>Приятелството им е митично <br />
</strong><br />
Откакто Котето отива в „Левски“, Гунди минавал всяка сутрин покрай блока им. Никола винаги го очаквал на прозореца в детската стая и тръгвали заедно за тренировка. „Неразделни бяха в живота, неразделни се запътиха и към рая“, казват стари левскари.<br />
<br />
След трагедията не разрешавали на Величка Аспарухова да лепи некролози. С милицията се споразумели да напечата жалейки без дата и час и да разлепи едва 10­15 бройки. Предварително трябвало да се обади в Софийско градско управление на МВР и да прочете скръбния текст, за да го съгласуват. От милицията забраняват и едноминутно мълчание на първия мач след смъртта им. Извикали големия приятел на Гунди Иван Вуцов (тогава играч на „Академик“) и му казали: „Само посмей да провокираш едноминутно мълчание!“ Според софийските легенди обувката на Вуцов се развързала по време на мача, но той не посмял да се наведе и да я завърже, за да не помислят ченгетата, че кляка в знак на почит.<br />
<br />
Лита така и не взема друг мъж след смъртта на Аспарухов. „Просто не намерих подходящ човек“, твърди тя. Катя Коткова се омъжва едва през 1986 г. за ръгбист. Самият той<br />
<br />
<strong>пожелава бъдещата му съпруга да запази фамилията на Котето<br />
</strong><br />
Най-странното съвпадение между вдовиците е, че и двете до днес продължават да сънуват великите си съпрузи.<br />
<br />
В сънищата на Катя Никола се появява преди Задушница и винаги бързо си отива, а Лита сънува Гунди все прошарен ­ такъв, какъвто щеше да е днес, ако не бе тръгнал с алфа-ромеото за Враца преди 40 години.<br />
<br />
<strong>Вдовицата на третия пътник ­ капитан Иван Каменов, узнала за смъртта му чак три дни след адската катастрофа <br />
<br />
</strong>Той бил тръгнал при майка си на село и се качил на стоп в колата на футболистите. „Знаех, че Гунди и Котков са загинали, ама за третия човек още нищо не се говореше. Аз откъде да знам, че се е качил в колата им, мислех, че е на село ­ казва госпожа Каменова. ­ Аз после жените им ги потърсих, но те не пожелаха да се видят с мен. Отказаха ми категорично. И досега не знам защо се скриха. Ужким и трите загубихме мъжете си...“, чуди се тя.<br />
<br />
Трите вдовици завеждат дела. На Райна и невръстния й син присъждат 6000 лева, но после решават, че са им много и ги намаляват наполовина. „Доколкото разбрах, на тях (на Аспарухова и Коткова ­ б.р.) са им дали по 15 000 лева, но със сигурност нищо не мога да твърдя.“<br />
<br />
Днес госпожа Каменова още поработва, за да докара някой и друг лев за пенсията си. Най-голямата й радост е внучката Ивана, кръстена на трагично загиналия си дядо.
Последвайте ни
2 Коментара: