90-годишният генерал Янев още не може да прежали един от най-добрите си приятели Иван Славков
<em>Само преди няколко месеца, макар и болен, Иван Славков пристигна в Хасково, за да присъства на 90-годишния юбилей на дългогодишния си приятел ген. Владимир Янев. Тях двамата от дълги години ги свързва спортът. За заслугите му към българския спорт генералът получи от Батето специален плакет, който сега стои на почетно място в дома му. <br /> <br /> ..........</em><br /> Това е най-ценната награда, която съм получавал, сподели генералът пред репортер на &bdquo;Над 55&rdquo;, още повече че ми е връчена лично от един митичен спортен деятел като Иван Славков. Редом с тази награда генералът пази многобройните си ордени и медали, както и поздравителните адреси от името на всички спортни родни федерации. Ген. Янев наистина заслужава тази почит, защото като шеф на хасковската полиция е дал много и за спорта на Хасково. Това е и нишката, която през годините го прави твърде близък с Иван Славков. Макар и вече сериозно болен, Батето почете генералския юбилей и пристигна в Града на тополите. Не след дълго и ген. Янев, въпреки годините си, отиде в София, за да положи своето цвете и да се поклони пред ковчега на добрия си приятел.<br /> <br /> - Валеше дъжд - разказва генералът, - сякаш и небето плачеше за Иван Славков. Опашката от хора с чадъри, които чакаха да положат своето цвете в ковчега, нямаше край. Не можех да не дойда... Иван Славков ми беше много близък...<br /> <br /> Не по-малко митичен от Иван Славков е и самият генерал Янев. Ловувал е с Тодор Живков, близки приятели са били с вече покойните Нейчо Попов, Любомир Кабакчиев, Стойчо Мазгалов... Самият Антон Радичев присъства на празненството и пя за генерала.<br /> <br /> - Още като пристигна Иван Славков, видях, че не е добре &ndash; разказва ген. Янев, - беше изпит, бледен, личеше си, че не отива на добре. Въпреки здравословните си проблеми той не престана да се шегува и да разказва смешни случки от живота си. Разказа с присъщия му хумор как веднъж щял да пътува за Германия. В първа класа на самолета били той, външният министър Надежда Михайлова и други вип персони. Самолетът обаче не излитал и полетът упорито закъснявал. Оказало се, че чакат проф. Чирков. Не след дълго професорът дотичал, като се извинявал задъхано: закъснях, защото се успах и дори не успях да се обръсна, казал Чирков. Батето се обърнал към Надежда Михайлова в очакване тя да каже &bdquo;И аз...&rdquo; <br /> <br /> И като разсмя присъстващите с този свой спомен, изведнъж стана сериозен и каза, че когато той стане президент на страната, мен ще ме направи генералисимус... Той е от хората, които изпълняват обещанията си. Това, последното, изречено в Хасково, обаче не можа да изпълни, защото беше призован на друго, по-добро място, заключи с въздишка ген. Янев.<br /> <br /> <em><strong>Тодорка НИКОЛОВА</strong></em>