• В Щатите актрисата изпаднала в депресия, крила се в клозета • Съпругът й д-р Куценок направил кариера и изхвърлил на улицата сина й от първия брак
<em>На 28 май актрисата Мариана Димитрова щеше да навърши 57 години, вместо това на 1 юни 2011 г. приятелите й ще я поменат. Изминаха шест години от трагичното й самоубийство в САЩ - страната на неограничените възможности. Любимката на поколения български зрители избра фаталния скок от 8-ия етаж, за да избяга от света, в който 50 години игра главната роля. Мариана Димитрова - звездата от филми като &quot;Мъжки времена&quot;, &quot;Скъпа моя, скъпи мой&quot;, &quot;Дами канят&quot;, &quot;Елегия&quot;, както и от сцената на Театъра на армията. Тя завършва ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Три брака и две деца бележат драматичната й лична съдба. <br /> </em><br /> И досега приятели и колеги на Мариана се вълнуват и се питат какво е накарало една от най-успешните актриси в българското кино и театър да остави зад гърба си кариера, съпруг и две деца и да избере пътя, от който няма завръщане.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Родената в Русе актриса има живот като във филмите <br /> </strong></u></span><br /> Малкото момиче от провинцията идва в София да кандидатства във ВИТИЗ. Приета е от раз в бастиона на театралното изкуство. И тя започва да търси близка душа.<br /> <br /> Животът в столицата я понася като шеметен вихър и непознала още радостта от свободата, на 19 години тя сключва брак в първи курс със своя състудент Панайот. На 19 ражда сина си Иво и като погалена от съдбата започва успешна кариера в изкуството. Идват и първите покани за снимки. <br /> <br /> Започва да се снима от продукция в продукция и така попада на втория си съпруг - режисьора Едуард Захариев. Между двамата пламва любов въпреки разликата във възрастта от над 10 години. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Публична тайна е била голямата ревност, която Едуард изпитвал към жена си <br /> </strong></u></span><br /> Ревнува я от всичките й партньори и особено от Григор Вачков. Двамата нямат деца, но се раждат филми като &quot;Мъжки времена&quot;, &quot;Елегия&quot;, &quot;Почти любовна история&quot;, &quot;Скъпа моя, скъпи мой&quot;. Обичат се и се карат по 24 часа в денонощието. Спасението е третият съпруг - психиатърът д-р Игор Куценок, украинец по произход. Продължава да обича Едуард и тежко преживява смъртта му. Дори и омъжена за друг, като почива Еди, тя не желае да излиза от дома си и скърби като вдовица.<br /> <br /> През 1997 г. идва шансът при мъжа й д-р Игор Куценок. Той получава предложение да работи в Щатите, и то в най-престижния университет в Сан Диего. В Щатите обаче я очаква кошмарно начало. Нямат мебели. Семейството се храни на земята. Купуват се възглавници втора употреба. Въпреки всичко Мариана изтегля и сина си Иво в Щатите. Надява се той да разсее тежката й депресия и да внесе хармония в душата й. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Цяла година тя се крие из банята, тоалетната и ъглите, за да плаче<br /> </strong></u></span><br /> Така попада и на обявата на школа, търсеща преподавател по актьорско майсторство. Приемат я, разбира се, при нейната биография. Мариана не само преподава, но и пише книги. Започва да се явява на кастинги. В това време синът й Иво затъва в депресия и наркомания. Момчето бленува да стане оператор в Холивуд. <br /> <br /> Иво се наркоманизира, но вторият му баща при всичките си възможности отказва да го лекува. Забранява му да ги посещава в дома им. Говори се, че бил изготвил и официален забранителен документ.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Според свидетелства на близки Мариана тайно хранела сина си извън къщата, </strong></u></span><br /> <br /> на срещи, където се виждали само те двамата. Момчето практически било на улицата. На последната им среща обаче синът й не се появил. Мариана се качила с колата си на паркинг на 7-ия етаж. Отишла на покрива и скочила. Приготвената храна за сина й била открита в нейното возило. <br /> <br /> Легендата си отиде на 51 години, въпреки че мечтите й бяха да пробие в Холивуд, дори на 70. Тя искаше да играе, искаше да пише, искаше да е добра майка и съпруга. Но съдбата й беше да премине като комета, донякъде разбрана, донякъде неразбрана. Да остане съвсем сама в нещастието си. Да ни завещае прекрасните си женски роли и усмивката си, от която продължава да ни боли.