Той успя да съхрани за поколенията Царската купа, спечелена от “Славия” през 1943 г.
<em>Има ли почти идеален голов универсализъм? Има, и той е притежание на големия център-нападател на &ldquo;Славия&rdquo; Божидар Григоров, или Боби Григ, както ласкаво го наричаха привържениците на &ldquo;белите&rdquo;. От 128 гола, които той отбеляза в &ldquo;А&rdquo; група, 43 е вкарал с левия крак, 42 - с десния, а 43 - с глава. <br /> </em><br /> За кои от тези голове той ще си спомня винаги? &ldquo;Най-много ценя красивите голове - споделя Григоров. - Тези, които съм постигнал след майсторско изпълнение. Иначе всеки гол ми е носил радост, като съм поразявал вратите и на трите големи столични отбора.&rdquo; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Четири от попаденията с крак Боби е вкарал с &ldquo;а ла Пиола&rdquo;</strong></u></span> <br /> <br /> и това е още едно доказателство да афинитета му към зрелищните и ефектни голове, които носят приятни емоции и се помнят дълги години.<br /> <br /> Като най-важен гол обаче той смята попадението си срещу &ldquo;Валенсия&rdquo; на стадион &ldquo;Местая&rdquo; в срещата-реванш за Купата на Панаирните градове през 1969 г. В първия мач в София с известния испански отбор &ldquo;белите&rdquo; (тогава под името &ldquo;ЖСК Славия&rdquo;) спечелиха с 2:0, като Григоров бе автор на първия гол във вратата на &ldquo;Валенсия&rdquo;. На реванша пред 80 000 екзалтирани зрители на стадиона, който тогава се наричаше &ldquo;Луис Касанова&rdquo;, в 35-ата минута Боби смълчава трибуните. Янчо Димитров центрира и той без никакво забавяне бележи така важния гол. После домакините изравняват, но &ldquo;белите&rdquo; се класират за следващия кръг. &ldquo;Този мой гол е запечатан на снимка, която спечели първа награда в Европа за фотографско майсторство и бе озаглавена <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>&ldquo;Радост и скръб на един квадратен метър&rdquo;, <br /> </strong></u></span><br /> тъй като аз се радвах на фона на съкрушен на земята бранител на домакините&rdquo;, спомня си Боби. Той бе автор и на първия гол за победата с 2:0 срещу &ldquo;Динамо&rdquo; (Тбилиси) в София за Купата на УЕФА през 1973 г., но пасивът от първия мач (1:4) не можа да бъде заличен. <br /> <br /> Григоров започна с футбола в &ldquo;Орлин&rdquo; (Пирдоп), преди да премине в &ldquo;Славия&rdquo;. В дългогодишната си кариера с бялата фланелка (игра в &ldquo;Славия&rdquo; от 1967 до 1979 г., като записа 301 мача в &ldquo;А&rdquo; група), той спечели веднъж Купата на Съветската армия през 1975 г. след драматичен финал със столичния &ldquo;Локомотив&rdquo;. Боби обаче няма особено добри спомени от този финал. &ldquo;В дните преди двубоя изказах гласно недоволството си, че не сме туристическа група, която ходи на кино и играе на карти, а се нуждаем от почивка и спокойствие. Затова и останах резерва, а в последните осем минути, в които играх, дадох двата голови паса за победата ни с 3:2. След триумфа целият отбор отиде да пие в &ldquo;Чепишев&rdquo;, а аз се прибрах с трамвая вкъщи.&rdquo;<br /> <br /> Снажен и атлетичен, Боби Григоров притежаваше отлична физика и тя му помагаше при майсторската стрелба с двата крака и с глава. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Боби бе избран за футболист номер 1 на България през 1976 г. <br /> </strong></u></span><br /> Има обаче само 7 мача и 2 гола в националния отбор, тъй като винаги е бил труден характер за треньорите, а и конкуренцията в онези години беше много голяма. Завърши кариерата си като играещ помощник-треньор в Австрия, а после бе треньор в Детско-юношеската школа на &ldquo;Славия&rdquo;. <br /> <br /> Григоров беше президент на ФК &ldquo;Славия&rdquo; от 1990 до 1993 г. Това бяха трудни години, когато трябваше да бъде направена преоценка на моралните стойности. Именно той успя да съхрани за поколенията Царската купа, спечелена от &ldquo;Славия&rdquo; през 1943 г., а нейното &ldquo;изчезване&rdquo; дълго време бе тема номер 1 на &ldquo;доброжелатели&rdquo;.<br /> <br /> Критериите на Григоров за треньора като педагог, психолог и възпитател са твърде високи, за да поеме подобно предизвикателство, затова и отдавна той е далеч от футбола. През юли ще навърши 66 години, но винаги е в помощ на приятелите си. Един от онези истински слависти, за които бялата фланелка е и символ на чистотата в спорта. <br /> <br /> <em><strong>Румен ПАЙТАШЕВ</strong></em>