РОМАНТИЦИ
Първокласничка ^пристанала^ на малкия Мишо

През тази година на 13 август един известен представител на зодия Лъв ще отбележи 60-годишен юбилей. Поетът, певец и композитор Михаил Белчев е роден през 1946 г. в София. Завършил е режисура в Театралната академия в тогавашния Ленинград. Солист е на различни състави, има самостоятелни рецитали и участия в БНР, БНТ и Балкантон. Написал е и изпял много песни, носител е на множество награди, сред които орден ^Кирил и Методий^ първа степен. Хобито на софийския бард с шансонен глас е колекциониране на живопис, графика и месингови предмети.

Михаил Белчев е роден в София, израснал е на площад ^Македония^. Единствено дете е, но не помни родителите му някога да са го глезили. Майка му и баща му му осигурявали безрезервна подкрепа, но никога слободия. ^От тях се научих да обичам живота и да давам любов^, твърди днес носителят на много награди. Малкият Мишо бил палаво дете, център на детските игри в махалата. Още на първия си учебен ден палавникът си ^откраднал^ една съученичка и я отвел вкъщи. Родителите на малката девойка дълго я търсили, преди да разберат къде се забавлява.
Дори когато я открили, тя не желаела да се прибере с тях и направо си пристанала на Мишо.
Някои хора дори не са забелязали, че Михаил Белчев леко заеква, нито пък знаят каква е причината за този малък дефект. ^Случи се през една лятна ваканция. Още бях ученик. Майка ми е от Луковит и летните ваканции прекарвах там - при баба ми^, спомня си бардът. ^Докато играех на двора едно лято, изневиделица се появи петел. видя ме, засили се и скочи върху мен. Уплаших се много силно. Оттогава, от този стрес започнах да заеквам. Необратимо!^
Неприятната случка преобърнала живота на малчугана наопаки. Той, който не можел без приятелите си, сега се стеснявал, че няма да може да изрече това, което искал да им каже. Станал плах и затворен. Но, както се знае, когато една врата се затваря, отваря се друга!
Гладкият говор липсвал на Мишо в общуването му с хората, за да го компенсира обаче, той... пропял! Оказало се, че когато пее, няма и помен от заекването. Записал се в хор ^Бодра смяна^ и с него буквално обиколил света. ^И така стана, че този петльов фал, се превърна в мой страхотен чар!^, смее се днес изпълнителят на куп романтични балади.
Михаил Белчев оценява помощта на родителите си в преодоляването на стреса на изведнъж появилото се заекване. То не му пречи лудешки да се забавлява през младежките си и студентски години. Влязъл в техникума по слаботокова електротехника, но покрай математиката и чертежите, не изоставил и песента. Мишо и негова приятелка акордеонистка забавлявали всичките си приятели по купони с изпълнения на Ив Монтан, Жак Брел. ^Нощем слушахме музика по чуждите радиа, денем - игарехме рокендрол в междучасията. Бутахме чиновете и танцувахме^, спомня си Белчев.
През 60-те години, по аналогия на името ^Битълс^ станало модно да се кръщават модните групи на животни. Първият състав на 22-годишния Михаил се нарича ^Пчела^ и с него той участвал в Световния младежки фестивал, провеждащ се в зала ^България^. Това е първото излизане на младия певец на сцена. През 1969 г. пък била поканен от композитора Петър Ступел да изпее неговата песен ^Закъснели срещи^ на ^Златния Орфей^ заедно с Мария Нейкова. Следват безчет турнета, безброй награди... Най-ужасен за певеца е споменът за едно турне в Русия, когато от преумора и стрес загубил гласа си.
Тогава се изплашил до смърт, защото не можел да си представи какво би станало, ако завинаги онемее. След двайсетдневно интензивно лечение, за негово щастие, възвърнал гласа си и продължил да пее. След кошмарната случка изпитал нов подем на вдъхновение. Започнал да пише текстове, да композира.
Първата сватба на барда е с ^една искряща от остроумие и интелигентност хайдама^, с която се запознал на бал на телевизията - днешната мастита телевизионна критичка Васа Ганчева. Мишо трябвало да стане почтен инженер, поради тая причина примерно следвал в Минно-геоложкия институт. Покрай съжителството с посланическата щерка Васа Белчев се увлякъл от режисурата и през 1977 заминал да учи в Театралната академия в днешния Петербург. ^Сънувам Санкт Петербург! Мисля го, мечтая го^, възкликва и днес бардът. ^Там обичах, там горях...^ Като повечето артисти, и той е влюбчив, изживява в Русия едни от най-страстните си връзки. Белчев изнася концерти, той е харесван, преследван, изживява много любови, които после определя като любов-птица - идва, облагородява те и бързо отлита. Дълги години, даже и след като се връща от Русия, дипломираният режисьор е в плен на химията, която го тласка към една жена и го кара да й се подчинява, без да разбира че това е любов. ^Шантава любов^, нарича Белчев тия чувства.
След 6-7 години весел купонджийски брак с Васа, двамата решили да се разведат и да си останат приятели. Поетесата Миряна Башева, която е свидетел на развода им, помни, че делото било толкова драматично, че втората свидетелка Маргарита Михнева изпуснала изкуствените си мигли и лазила по пода, за да ги търси. Процесът завършил с дружески гуляй за разведените и техните свидетели в Руския клуб. След развода Васа се отдала на отглеждането на котки, тъй като преди това Мишо й пречел с фобията си към животните.
Втората му дълга връзка любов е със стюардесатаХрисимира, която после заминала за Канада.
Истинската любов, според Мишо Белчев, е тази, която го е сполетяла в късните му години - втората му съпруга Криси. Запознали се у общи приятели, докато тя стажувала в Ловешкия театър, но тя задочно го познавала още преди това. Преди 22 години Мишо Белчев написал песента за Лили Иванова ^Самота^. Бъдещата му втора съпруга я чула и заобичала песента, а после била истински щастлива да срещне и автора на нейния текст. Двамата заживяват заедно, но минават 4 години преди заклетият ерген второ издание да поиска ръката на дипломираната актриса. По ирония на съдбата сватбата е в Руския клуб - там, където Мишо гуляе с Васа Ганчева след краха на първото му семейство.
Белчев изслушва Менделсон с Кристина малко преди да навърши 50 години, булката е с рокля в черно и червено, гостите са не повече от 30-тина. Не след дълго се ражда и синчето му Константин. След като се сдоби с наследник, поетът направи знаменателната си равносметка: ^Сега вече мога спокойно да умра!^ Синът му Константин е голямата любов на барда. Вече е в пети клас. Баща му се опитва да бъде строг към него, но това някак си не му се отдава. ^Все така става, че не мога нищо да му откажа!^, уж ядосано признава Мишо Белчев. Той и жена му Кристина са постоянно заедно, въртят и своя собствена фондация. Най-голямата мечта на семейството е синчето им да порасне здрав и силен мъж.
Бардът обича да работи нощем, тогава и вдъхновението по-лесно го навестява. Тогава му е най-приятно и лесно да мечтае и да крои безброй планове. Нощните часове са мигове на спокойствие, когато най-близките му хора са близо и спят, несмущавани от проблеми. Какъв е изводът, до който е достигнал Мишо Белчев през нощните си бдения - ^разбрах, че мястото ми не е при светците, а при звездите, някъде над мен!^

Деси МАНДОВА