5 май, 16:23

Милионерът Красимир Дачев: Возя се в трамвай, ще се женя на яхта!

Бизнесменът излиза с 5 лева в джоба, живее като монах и няма охрана
прочитания: 4936 | коментари: 10
Красимир Дачев

Милионерът Красимир Дачев ще използва най-новата си яхта не само за бизнес срещи, но и за сватба.

„Построил съм си съвсем сам къщата, в която живея в момента, купил съм си земята, направил съм всичко. Не обичам да оставям колата в калта, когато на всичкото отгоре съм си платил и сметките. На мен лично кризата ми се отрази страшно. Някои журналисти още правят на въпрос момента, в който ме засякоха как слизам от ролс-ройса си и се качвам на трамвая. А истината е, че аз и до днес се качвам на трамвай, най-вече следобед около 17 ч., когато трябва да се придвижа от офиса до центъра. Тогава се качвам на трамвай, че е по-лесно.” Още отсега обаче Красимир Дачев е платил в аванс 100 000 долара, за да си резервира билет за туристически полет в космоса!

Децата на милионера имат разлика от 30 години във възрастта

Шефът на “Свилоза” АД и на още куп фирми се вози на трамваи, обича да е част от народа, но, разбира се, живее в огромна, просторна и луксозна къща, при това не къде да е, а на улицата на властта „Секвоя” – между вилите на Тодор Живков, президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов. Бившият съпруг на оперната прима Христина Ангелакова има три деца – двама сина и една дъщеря. Разликата във възрастта на синовете му са точно 30 години! Въпреки това обаче милионерът се е заканил да увеличава бройката на наследниците си. „Аз мога и по-голяма разлика във възрастта между децата си да направя. Разбрал съм се с тях, когато те започнат да правят деца, аз ще спра. Гледам, че още не се канят, така че имам шанс за още. Така или иначе си нося кръста, нося си ангажимента. И колкото и да е изненадващо, предвид моята библейска възраст, има и такива жени, които споделят това ми желание. Аз намерих тази, която винаги съм търсел и съм готов за това. А дали бих се оженил на танкер? Не, сега ще се оженя на моята си яхта!”

Нищо лично, просто бизнес

„Аз съм циничен материалист!”, заяви Краси Дачев преди години. Днес обаче продължава да стои зад думите си.

„Не се притеснявам да кажа, че съм материалист, защото всеки божи ден при мен пристигат хора, които ми искат пари – за футболния отбор, за старческия дом, за болни деца, „за сина ми, който...”, „за мъжа ми, който е в раковото...”. Всички те имат различни проблеми и говорят различни работи, но в крайна сметка се обединяват от това да търсят материална помощ. С други думи, аз трябва да намеря материално решение. Никой не идва при мен, за да му реша някакви философски проблеми или някакви други сърбежи, извън материалните. Затова в един момент човек се замисля над нещата... Сега сме в година на избори и изведнъж ще започна да получавам обаждания от типа: „Как си, какво правиш, какво става с теб, не сме се чували много отдавна”. Явно в година на избори всички започват да се сещат за теб, да те ухажват, което е много тъжно. Нашите политици имат един много голям кусур – много бързо забравят. Но те са част от нас, а обществото има много кратка социална памет. Например ако живееш в блок и някой си изтръска килима или черджето върху прането ти, ти става враг за цял живот. В същото време някой, който те е отвратил като политик, но се е скрил за известно време от публичното внимание – било то като посланик някъде, после когато се връща и отново се кандидатира, ти отново си готов да гласуваш за него! До това ни докарва социалната ни памет! 

Жан Виденов и Филип Димитров не са изкарали и 2 лева на улицата!

Много е тъжна и историята на българския предприемач. Има една прослойка от обществото, която прави пари, но не я виждаш никога, тя е низвергната и винаги стои в нарицателното „тези народни изедници”, „фабрикантите”, „бизнесмените”. И в контекста на казаното веднага се сещам за двете пълни противоположности – Жан Виденов и Филип Димитров! И двамата за нищо не стават, защото не са изкарали и 2 лева на улицата, не знаят какво представлява живият живот. Много е тъжно, а това е гръбнакът на нашето общество, този, който генерира парите в България. За някои това е обидно, за други – смешно, за разни там Тотю Младеновци и други такива смешници, които случайно са попаднали в политиката, забравят, че ние сме едно общество, което генерира средства и на всеки 4 години правим търг да дойде един екип и да управлява нашите средства, нашите къщи, защото ние ходим на работа, и някой през това време трябва да ни управлява – да ни чисти блока, да оправи тока, да направи уличката отпред. Те забравят, че ние сме ги назначили, а те на всичкото отгоре се и карат. Чакай бе, та ти си квартирантът, аз съм хазяинът! Аз съм събрал парите, които ти разпределяш!

Колите – за служебна употреба, не за личен кеф!

„Да имам над 30-40 коли всъщност не ми дава никакво кой знае какво самочувствие. Просто ми е кеф да имам толкова коли. Същото е и с яхтите. Даже наскоро си купих още една и гледам да съчетавам полезното с приятното – докато си правя разходката до Амстердам примерно, да използвам да разговарям със сингапурски инвеститори, да ги доведа до България. Ще сложа български флаг на яхтата, ще й платя митото и всичко ще е както трябва. Хеликоптер няма да си купувам, отказах се, просто защото нямам нужда. Значи, много хора смятат трупането на коли и изобщо средства за придвижване за каприз, аз имам 6-7 фабрики из страната, които трябва редовно да посещавам. Всичко това е свързано с превоз, а на мен само докато изляза от София, ми е нужен един час. Колите, яхтите ми трябват служебно – като средства за транспортиране.

Най-голямата мечта – космосът

„Мечтата ми да летя в космоса все пак ще се реализира. Трябваше още през 2009 г. да летя, но се получи някакъв технически проблем. Не съм се отказал. Но нищо специално не очаквам от това преживяване, тъй като съм бил в този занаят. Лягал съм и съм ставал с мисълта за космоса, инвестирал съм много, писал съм статии, станал съм член на Международната академия по космическо право, работил съм в областта на дистанционните методи... това за мен е просто тръпка. Нямам никакви други красти, които да искам да начеша. Аз примерно излизам с 5 лева в джоба и те просто си се смачкват от стоене в джоба. Аз не харча пари – от службата се прибирам вкъщи, живея малко като монах, но наистина май е така.

Страховете на милионера или какво е да имаш над 100 милиона

„Страх нямам, по-скоро една неудовлетвореност. Когато направих първия си милион, това беше като сбъдната мечта за мен. Тогава си казах: „Край, ами аз трябва да се пенсионирам!”. Но след него се появи и вторият милион, третият, после петият... сега са над 100 вече. Но това е част от лакомията за работа. Много отдавна нямам лична нужда от тези милиони, взел съм си отдавна „довиждане” с тях. На хората им е странно, нормално, но е факт. Пишат разни издания, че съм се пропил веднага, щом съм изкарал първия си милион, че ми е харесал лесния живот – глупости!

Знам какво е и всичко, което притежаваш да изчезне, да останеш, както се казва, с голи ръце. Бях така през 2009 г. – нямах 50 000 лева да си платя на нотариуса таксата и никой не ми вярваше. Всеки очакваше да имам под възглавницата, под дюшека скрити пари. Даже един, когато му казах – „Дай ми 100-ина хиляди лева, че имам да плащам”, а той ми отговаря – „Ходи развали 10-те милиона евро, които си си скрил първо”. Той не вярваше, че аз нямам, а аз наистина нямах. Как се въздигах отново ли? Ами продадох част от пристанищата, които имам, на една гръцка компания, взех 20-ина милиона, вкарах ги в предприятието. Казаха ми: „Ти си луд, малоумник, вземи ги тези пари, бягай”, но не го направих и

миналата година направих 110 милиона!

Човек трябва да отделя интелектуална и емоционална енергия, нещо, което много хора не правят. След приватизацията много често съм си правил срещи с хората от фабриките, обичам да разговарям с тях. И те казват – ние тая фабрика си я изкарахме с пот и кръв, а ти дойде тука и седна наготово. Отговарям им – идвайте тук и сядайте, аз търся някой да ми помага. Станете акционери. Те ми казват: „Нямам пари”. Ами заложи си къщата в банката, дай 10 хиляди и стани акционер. „А-а-а, не искам”. Никой не иска да заложи онова, за което е работил и получавал съответно заплата 30 години, ще го заложи, ако чувства, че е силен, че може да направи нещо. Но не може всичко, както на хората им се иска – и това в онова, и душата в рая... не става. Аз нямам намерение да се крия. Затова нямам и охрана, ходя свободно наляво-надясно, нямам проблеми. Просто ми е мъчно, когато седна да си говоря с някого, защото всеки ми говори за анти нещата, никой не говори за про нещата.

Красимир Дачев е роден на 22 февруари 1950 г. в Свищов. През 1974 година завършва висшето си юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски”. През 1985 г. специализира и „Американско право и правни институции” в Залцбург, Австрия. Свободно владее английски, италиански и руски език. Професионалната му кариера започва през 1977 година със създаването на група „Технология на металите „А. Балевски”. Преди 10 ноември 1989 г., повече от 12 г. Дачев е главен юрисконсулт в "Национален комитет за използване на космическото пространство". Член е на Международната академия за космическо право – Франция, на Националното географско дружество – САЩ, както и на Историческото общество „Кой кой е” – „Професионалисти”.


Анелия ПОПОВА
Добави в Facebook



10 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара