Петър Жеков позира до своята звезда в Алеята на славата на стадион "Българска армия". На другата снимка: Голмайсторът със златната и двете бронзови обувки.
Петър ЖЕКОВ е роден на 10 октомври 1944 година в Книжовник. Нападател. Играе в “Химик” Димитровград (1960 до 1962), “Берое” (1962 до 1968), ЦСКА от 1968 до 1975 (144 гола - рекорд за ЦСКА). Шампион през 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 г., носител на купата през 1969, 1972, 1973 и 1974 г. Има 333 мача и 253 гола (абсолютен рекорд) в “А” група. Голмайстор през 1967 г. - 21 гола, 1968 - 31, 1969 - 36, 1970 - 31, 1972 - 27, 1973 - 29. Носител на “Златната обувка” през 1969 г., както и на “Бронзовата обувка” през 1970 и 1973 г. Най-добрият български голмайстор за всички времена.
- Имал ли сте травми по време на кариерата си?
- Една от травмите беше много сериозна - на Ахилесовото сухожилие. Близо година играх с надуто сухожилие, докато накрая се скъса. Много ме ритаха от задната страна на крака. Получих кисти по сухожилието с големината на нокът, които се възпалиха. Биеха ми и инжекции и продължавах да играя. Но болките ставаха все по-силни. На един мач с “Ботев” (Враца) на стадион “Народна армия” през 1972 г. в 27-ата минута бутнах топката с десния крак и тръгнах с левия. Точно в този момент сухожилието се скъса. Целият мускул на крака се надигна нагоре.
- Имахте ли силни болки при самото скъсване?
- Не. Причината за това бяха многото поставени преди това инжекции. Болеше, но търпимо. Направиха ми операция в тогавашната Военна болница, където днес се намира ВМА. Оперира ме проф. Копчев, Бог да го прости!
- Колко време продължи операцията?
- Час и 50 минути. По-късно д-р Димитър Гевренов, лекар на ЦСКА тогава, ми каза, че при извършването на интервенцията проф. Копчев се е учудил как съм играл, защото е изрязал 12 кисти от Ахилесовото ми сухожилие на левия крак. Дялкал ги е една по една и ги е рязал със скалпела.
- Как е днес левият ви крак?
- В момента е по-здрав от десния.
- Проф. Копчев е извършил една невероятна операция.
- Така е. Докато лежах в болницата, чух да разказват, че професорът е намерил на улицата момченце в много тежко състояние, почти сакато - с изкривени крака и ръце по рождение. Направил му 30-40 операции за период от около две години. Но го вдигнал на крака и момчето проходило като нормален човек.
- Колко време бяхте в болницата?
- 10 дни. Сложиха ми гипс и ме изпратиха вкъщи. По принцип кракът се гипсира от долу на горе - една педя над коляното. Тогава подкупих медицинския персонал за първи път. Сложиха ми гипсов ботуш само до коляното.
- Как го подкупихте?
- С две кутии шоколадови бонбони и една бутилка коняк.
- Защо направихте това?
- Защото исках да си карам колата.
- Давахте ли си сметка какъв риск поемате, като на своя глава решавате да оставите колянната става неимобилизирана?
- Бях наясно с риска. Но вътрешно бях убеден, че няма да ми стане нищо. Много внимавах. Като карах, не натисках с пръстите, а с петата. Казаха, че трябва да стоя в гипс 6 месеца. Но на 55-ия ден аз отново подкупих медицинските специалисти. Свалиха ми гипса. Почнах лека-полека да раздвижвам крака, дори да играя на малки вратички. Трима-четирима лекари дойдоха да проверят как съм. Като видяха какво правя, се хванаха за главите. Не можаха да повярват на очите си.
- Как си обяснявате всичко това?
- Организмът ми се възстановява сам много бързо. Освен всичко останало, бях пробил целия гипс на дупки.
- Защо?
- Беше ми неприятно, сърбеше ме. Бърках с една пръчка през дупките и си карах колата без проблем.
- Май обичате да решавате здравословните си проблеми сам?
- Бързах, исках да играя отново. Бях извън строя около месец и половина. На втория месец започнах да тренирам абсолютно нормално.
- Как сте със здравето днес?
- Лявата камера на сърцето ми е уголемена. Това се дължи на прекаленото физическо натоварване. Този факт се приема за нещо нормално от страна на лекарите.
- Имате ли проблем със сърцето?
- Само лек шум на върха на сърдечния мускул.
- Физиологичен ли?
- Да. При натоварване изчезва, а се появява в покой.
- Уголемената камера създава ли ви проблеми днес?
- Не. Понякога, когато се наложи рентгенов преглед, не може да се види хубаво белият дроб. Уголемената камера го засенчва.
- Кръвното ви налягане в нормални стойности ли е?
- При мен има една особеност. От малък имах високо кръвно - 140/70. Днес е 130/80. Ако тренирам - спада. Когато не тренирам, се повишава. Бях войник, когато кръвното ми стигна 150/100. Дойдох в ЦСКА, но не искаха да ме картотекират. Никой не пожела да се подпише заради стойностите на кръвното налягане.
- Какво направихте?
- Отидох при проф. Александър Чирков. Той ме подложи на натоварване - тичах по една лента, направи ми електрокардиограма. Като видя резултатите, се подписа, че съм годен да играя.
- Как се движеше кръвното ви по време на мачове?
- Обикновено влизах със 150/100, а излизах със 120/80. По принцип с повечето играчи се случва точно обратното.
- С какво се занимавате днес?
- С нищо, пенсионер съм. През 2005 г. бях треньор на “Вихрен” от гр. Сандански. Преди това в продължение на три години и половина бях треньор в детско-юношеската школа на ЦСКА. Надявам се отново да започна работа в ЦСКА като селекционер.
- Вие сте абсолютният рекордьор по голове в първенството на България. Голмайсторският ви нюх плод на интуиция ли беше или имате някаква тайна?
- Преди всичко - на интуиция. “Тайната” са многото тренировки още от малко дете. Необходим е много труд и майсторство, за да се вкара гол - това е най-важното във футбола.
- Смятате ли, че “Златната обувка” е най-високото признание за вашето реализаторско умение?
- Да, тя беше върхът на моите постижения.
- Кой от многобройните ви голове е оставил най-силен спомен у вас?
- Никога няма да забравя мача в Москва, когато изпращахме Лев Яшин (той прекратяваше кариерата си на вратар). Влязох 20 минути преди края и вкарах изравнителния гол. Мачът завърши 2:2. Този гол се е запечатал в съзнанието ми, защото съм играл в световния отбор.
- Като нападател бяхте принуден да търпите грубата игра на защитниците. Как се предпазвахте от травми?
- За да избегна ударите, си бях сложил кори и отпред, и отзад. Знаех, че ще ме ритнат и задните кори ме пазеха. Завързвах двете кори с бинт и нямах проблеми.
- Има ли стрес в професията на футболиста?
- Разбира се, особено ако човек играе в голям отбор. Напрежението е огромно. Много пъти се случваше да се будя през нощта към 2-3 часа, ако предстои важен мач. След това няма спане.
- Високи ли са цените на лекарствата у вас?
- Прави ми впечатление, че в различните аптеки цените са различни. Не зная на какво се дължи това.
- Пушите ли?
- Днес - рядко. Но в живота си съм пушил много. Докато играех в “Берое”, ако не запалех цигара на полувремето, не излизах на терена. Не забелязвах пушенето да ми се отразява. Когато дойдох в ЦСКА, някои от колегите се криеха - да не ги видят, че пушат. Аз си пушех, без да се крия, наяве.
- Колко години сте пушил активно?
- Около 30-35 години. Най-много пушех, когато треньори бяхме Димитър Пенев, Стоил Трънков и аз. Тогава стигах до 2 кутии на ден, а по време на мач - и до три. Докторите ми казваха: “Не пуши толкова много!” Отговарях: “Не мога, докторе, мач е. Отвътре ме човърка. Трябва да запаля.”
- Цигарите вредят ли на здравето?
- Скоро ще стана на 62 години. До този момент не са ми навредили.
- Българинът здрав човек ли е?
- Българите страдат най-много от болести на сърцето, от високо кръвно, от диабет. Нашият сънародник не е в цветущо здраве. Преди години бяхме по-здрави. Днес сме бедни. Затова сме болни.
Едно интервю на Здравка ИВАНОВА
- Имал ли сте травми по време на кариерата си?
- Една от травмите беше много сериозна - на Ахилесовото сухожилие. Близо година играх с надуто сухожилие, докато накрая се скъса. Много ме ритаха от задната страна на крака. Получих кисти по сухожилието с големината на нокът, които се възпалиха. Биеха ми и инжекции и продължавах да играя. Но болките ставаха все по-силни. На един мач с “Ботев” (Враца) на стадион “Народна армия” през 1972 г. в 27-ата минута бутнах топката с десния крак и тръгнах с левия. Точно в този момент сухожилието се скъса. Целият мускул на крака се надигна нагоре.
- Имахте ли силни болки при самото скъсване?
- Не. Причината за това бяха многото поставени преди това инжекции. Болеше, но търпимо. Направиха ми операция в тогавашната Военна болница, където днес се намира ВМА. Оперира ме проф. Копчев, Бог да го прости!
- Колко време продължи операцията?
- Час и 50 минути. По-късно д-р Димитър Гевренов, лекар на ЦСКА тогава, ми каза, че при извършването на интервенцията проф. Копчев се е учудил как съм играл, защото е изрязал 12 кисти от Ахилесовото ми сухожилие на левия крак. Дялкал ги е една по една и ги е рязал със скалпела.
- Как е днес левият ви крак?
- В момента е по-здрав от десния.
- Проф. Копчев е извършил една невероятна операция.
- Така е. Докато лежах в болницата, чух да разказват, че професорът е намерил на улицата момченце в много тежко състояние, почти сакато - с изкривени крака и ръце по рождение. Направил му 30-40 операции за период от около две години. Но го вдигнал на крака и момчето проходило като нормален човек.
- Колко време бяхте в болницата?
- 10 дни. Сложиха ми гипс и ме изпратиха вкъщи. По принцип кракът се гипсира от долу на горе - една педя над коляното. Тогава подкупих медицинския персонал за първи път. Сложиха ми гипсов ботуш само до коляното.
- Как го подкупихте?
- С две кутии шоколадови бонбони и една бутилка коняк.
- Защо направихте това?
- Защото исках да си карам колата.
- Давахте ли си сметка какъв риск поемате, като на своя глава решавате да оставите колянната става неимобилизирана?
- Бях наясно с риска. Но вътрешно бях убеден, че няма да ми стане нищо. Много внимавах. Като карах, не натисках с пръстите, а с петата. Казаха, че трябва да стоя в гипс 6 месеца. Но на 55-ия ден аз отново подкупих медицинските специалисти. Свалиха ми гипса. Почнах лека-полека да раздвижвам крака, дори да играя на малки вратички. Трима-четирима лекари дойдоха да проверят как съм. Като видяха какво правя, се хванаха за главите. Не можаха да повярват на очите си.
- Как си обяснявате всичко това?
- Организмът ми се възстановява сам много бързо. Освен всичко останало, бях пробил целия гипс на дупки.
- Защо?
- Беше ми неприятно, сърбеше ме. Бърках с една пръчка през дупките и си карах колата без проблем.
- Май обичате да решавате здравословните си проблеми сам?
- Бързах, исках да играя отново. Бях извън строя около месец и половина. На втория месец започнах да тренирам абсолютно нормално.
- Как сте със здравето днес?
- Лявата камера на сърцето ми е уголемена. Това се дължи на прекаленото физическо натоварване. Този факт се приема за нещо нормално от страна на лекарите.
- Имате ли проблем със сърцето?
- Само лек шум на върха на сърдечния мускул.
- Физиологичен ли?
- Да. При натоварване изчезва, а се появява в покой.
- Уголемената камера създава ли ви проблеми днес?
- Не. Понякога, когато се наложи рентгенов преглед, не може да се види хубаво белият дроб. Уголемената камера го засенчва.
- Кръвното ви налягане в нормални стойности ли е?
- При мен има една особеност. От малък имах високо кръвно - 140/70. Днес е 130/80. Ако тренирам - спада. Когато не тренирам, се повишава. Бях войник, когато кръвното ми стигна 150/100. Дойдох в ЦСКА, но не искаха да ме картотекират. Никой не пожела да се подпише заради стойностите на кръвното налягане.
- Какво направихте?
- Отидох при проф. Александър Чирков. Той ме подложи на натоварване - тичах по една лента, направи ми електрокардиограма. Като видя резултатите, се подписа, че съм годен да играя.
- Как се движеше кръвното ви по време на мачове?
- Обикновено влизах със 150/100, а излизах със 120/80. По принцип с повечето играчи се случва точно обратното.
- С какво се занимавате днес?
- С нищо, пенсионер съм. През 2005 г. бях треньор на “Вихрен” от гр. Сандански. Преди това в продължение на три години и половина бях треньор в детско-юношеската школа на ЦСКА. Надявам се отново да започна работа в ЦСКА като селекционер.
- Вие сте абсолютният рекордьор по голове в първенството на България. Голмайсторският ви нюх плод на интуиция ли беше или имате някаква тайна?
- Преди всичко - на интуиция. “Тайната” са многото тренировки още от малко дете. Необходим е много труд и майсторство, за да се вкара гол - това е най-важното във футбола.
- Смятате ли, че “Златната обувка” е най-високото признание за вашето реализаторско умение?
- Да, тя беше върхът на моите постижения.
- Кой от многобройните ви голове е оставил най-силен спомен у вас?
- Никога няма да забравя мача в Москва, когато изпращахме Лев Яшин (той прекратяваше кариерата си на вратар). Влязох 20 минути преди края и вкарах изравнителния гол. Мачът завърши 2:2. Този гол се е запечатал в съзнанието ми, защото съм играл в световния отбор.
- Като нападател бяхте принуден да търпите грубата игра на защитниците. Как се предпазвахте от травми?
- За да избегна ударите, си бях сложил кори и отпред, и отзад. Знаех, че ще ме ритнат и задните кори ме пазеха. Завързвах двете кори с бинт и нямах проблеми.
- Има ли стрес в професията на футболиста?
- Разбира се, особено ако човек играе в голям отбор. Напрежението е огромно. Много пъти се случваше да се будя през нощта към 2-3 часа, ако предстои важен мач. След това няма спане.
- Високи ли са цените на лекарствата у вас?
- Прави ми впечатление, че в различните аптеки цените са различни. Не зная на какво се дължи това.
- Пушите ли?
- Днес - рядко. Но в живота си съм пушил много. Докато играех в “Берое”, ако не запалех цигара на полувремето, не излизах на терена. Не забелязвах пушенето да ми се отразява. Когато дойдох в ЦСКА, някои от колегите се криеха - да не ги видят, че пушат. Аз си пушех, без да се крия, наяве.
- Колко години сте пушил активно?
- Около 30-35 години. Най-много пушех, когато треньори бяхме Димитър Пенев, Стоил Трънков и аз. Тогава стигах до 2 кутии на ден, а по време на мач - и до три. Докторите ми казваха: “Не пуши толкова много!” Отговарях: “Не мога, докторе, мач е. Отвътре ме човърка. Трябва да запаля.”
- Цигарите вредят ли на здравето?
- Скоро ще стана на 62 години. До този момент не са ми навредили.
- Българинът здрав човек ли е?
- Българите страдат най-много от болести на сърцето, от високо кръвно, от диабет. Нашият сънародник не е в цветущо здраве. Преди години бяхме по-здрави. Днес сме бедни. Затова сме болни.
Едно интервю на Здравка ИВАНОВА
