Старозагорци умело се възползваха от ситуацията, че предната година “Левски” и ЦСКА бяха разформировани
<em>Точно преди 25 години отборът на &ldquo;Берое&rdquo; за първи път в историята си стана шампион на България. По-късно скептиците твърдяха, че това се дължи най-вече поради факта, че в този период &ldquo;Левски&rdquo; и ЦСКА бяха отслабени. Действително, &ldquo;сините&rdquo; и &ldquo;червените&rdquo; не бяха големите сили след злополучния финал за купата през 1985 г., разформироването им и преименуването им съответно на &ldquo;Витоша&rdquo; и &ldquo;Средец&rdquo;.<br /> </em><br /> Но това съвсем не обезценява триумфа на старозагорци, които заслужиха най-голямата си радост през 1986 г. Тогава отборът бе ръководен от опитния треньор Евгени Янчовски, който и до днес си остава рекордьор по участия с фланелката на &ldquo;Берое&rdquo; - 341 мача в първенството, като е вкарал и 31 гола. ЦСКА и &ldquo;Левски&rdquo; не бяха големите съперници в битката за шампионската корона, защото завършиха на четвърто и пето място, докато на трето място се нареди &ldquo;Славия&rdquo;. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Дуелът беше между &ldquo;Берое&rdquo; и пловдивския &ldquo;Ботев&rdquo;, носещ по онова време името &ldquo;Тракия&rdquo; <br /> </strong></u></span><br /> Любопитно е да се отбележи, че през есенния сезон ботевци нанесоха съкрушително поражение на старозагорци в Пловдив с 8:1. Понякога след подобно фиаско настъпва срив в редиците, но Янчовски съумя да съхрани психиката на играчите си и те сравнително бързо излязоха от сложната ситуация.<br /> <br /> Срещу ЦСКА беройци загубиха в София с 2:4, но спечелиха дербито на свой терен с 1:0. По подобен начин се развиха и двубоите им със &ldquo;Славия&rdquo;. Загубата с 2:5 в София бе последвана от решителна победа с 1:0 (гол на Васил Драголов) в последния кръг в Стара Загора. Симптоматични бяха мачовете на &ldquo;Берое&rdquo; с &ldquo;Левски&rdquo;. &ldquo;Сините&rdquo; оказаха упорита съпротива в Стара Загора, но отстъпиха с 0:1. А мачът в столицата дълго време предизвикваше оживени коментари. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>&ldquo;Левски&rdquo; на два пъти поведе, но гостите стигнаха до пълен обрат и в крайна сметка спечелиха с 3:2</strong></u></span> <br /> <br /> Коментарите най-вече се базираха на твърдението, че &ldquo;сините&rdquo; нарочно са допуснали загуба, за да попречат на &ldquo;Ботев&rdquo; (Пловдив) да стане шампион. Но защо да попречат именно на &ldquo;Ботев&rdquo;, ще попита някой? Защото по онова време председател на БФС бе пловдивчанинът Иван Шпатов, с чието име се свързваха всички негативи по отношение на &ldquo;Левски&rdquo;. А &ldquo;сините&rdquo; пък на свой ред победиха &ldquo;Ботев&rdquo; в София с 1:0, впоследствие и &ldquo;Славия&rdquo; се наложи над &ldquo;канарчетата&rdquo; в столицата с 3:1 и шансовете на пловдивчани намаляха. Като капак на всичко &ldquo;Берое&rdquo; по шампионски спечели прекия сблъсък с &ldquo;Ботев&rdquo; в Стара Загора с 3:2, реванширайки се и за унизителното поражение в Пловдив.<br /> <br /> Така на финалната права &ldquo;Берое&rdquo; финишира с две точки от достойния си съперник &ldquo;Ботев&rdquo; (Пловдив) и за първи път се окичи с шампионските лаври. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Кои обраха овациите преди четвърт век? <br /> </strong></u></span><br /> На вратата бе Ивко Ганчев, който сега е помощник-треньор на Илиян Илиев. Негова първа резерва бе Валентин Грудев, който по-късно стана треньор на вратарите в тима. <br /> <br /> В защитата се открояваше капитанът Теньо Минчев, който с 280 мача в &ldquo;А&rdquo; група дели второто място във вечната ранглиста по участия заедно с Христо Тодоров. Тук бе и опитният и стабилен бранител Кънчо Кашеров, който обаче си бе спечелил славата на &ldquo;черната овца&rdquo; за Дисциплинарната комисия, която почти постоянно го наказваше за щяло и не щяло. Останалите защитници бяха Венелин Сивриев, Стойко Стойков, Петко Тенев и Илия Илиев. <br /> <br /> В средната линия действаха Танко Танев, Красимир Донев и особено Стоян Бончев, който бе истински плеймейкър на отбора. Освен това изпълняваше отлично преки свободни удари, от които често ставаха голове. <br /> <br /> В атака беройци разполагаха с трима класни нападатели в лицето на Мюмюн Кашмеров, Йордан Митев и Васил Драголов, които можеха да поразят противниковата врата от всяко положение. Кашмеров, който сега се изявява като футболен мениджър при трансферите на играчи не само по оста България - Турция, бе мощен център-нападател, който шутираше без проблеми и с двата крака, а бе добър и на &ldquo;втория етаж&rdquo;. Бързоногото дясно крило Данчо Митев постоянно всяваше смут в отбраната на съперниците, докато сегашният изпълнителен директор на &ldquo;Берое&rdquo; Драголов притежаваше умението да се пласира в точния момент на точното място. <br /> <br /> Други играчи, записали имената си в шампионската листа, са Пламен Липенски (при Стойчо Младенов бе помощник-треньор в ЦСКА), Николай Демирев, Стефан Динев, Петко Мароков и Недялко Недев. <br /> <br /> <em><strong>Румен ПАЙТАШЕВ</strong></em>