„Това е все едно да идеш при туземците в Африка”, оплакват я в Париж
<em>&bdquo;Когато пристигнах в София през 1887 г., българската столица беше само един турски град без всякаква прилика с европейските, с улици, които тепърва трябваше да се прокарат, и къщи, които тепърва трябваше да се построят. Стари паметници почти нямаше. Най-интересната от археологическо гледище и досега е старата черква &quot;Св. София&quot;, която по време на турското нашествие е била превърната в джамия, а след това разрушена от земетресение...&quot; Така описва града в дневниците си, публикувани едва през 1991 г., френската графиня Анна дьо Грено. Но тя не се отчайва от онова, което вижда в току-що освободена България, и остава да живее тук до края на дните си &ndash; близо 70 години. <br /> </em><br /> <strong>- Господин Раев, как тази наследничка на знатен род се озовава у нас и коя е причината да приеме страната ни като своя втора родина? <br /> </strong>- Причината е една голяма любов! В София тя се запознава с един от най-образованите българи от края на XIX и началото на XX век &ndash; Димитър Станчов, омъжва се за него и му ражда 5 деца. Млад и красив юрист, завършил образованието си във Виена, Станчов е поканен от княз Фердинанд за началник на неговия политически кабинет, а по-късно в продължение на 30 години обикаля големите европейски столици като пълномощен министър на страната. <br /> <br /> Анна Роз Каролин Делфин Жозефин Франсоаз дьо Грено пристига у нас през 1887 г. заедно с баща си граф Александър дьо Грено, който е назначен за хофмаршал (управител) на двореца. Самата тя пък е поканена от майката на Фердинанд &ndash; княгиня Клементина, за нейна придворна дама. Разправят, че когато тръгва за България, савойските роднини на Анна и всичките й приятели от висшето парижко общество са ужасени как тя, потомствената аристократка, учила музика и изкуство в Париж, може да зареже замъците си и лъскавите салони, за да отиде да живее в една страна с непознат език и чужди нрави и да се подлага на всевъзможни опасности от <br /> <br /> <u>непостоянния и незаслужаващ доверие славянски темперамент.<br /> </u><br /> А когато по-късно научават, че тяхната мила Анна възнамерява да се омъжи за българин, те направо я оплакват като умряла: &bdquo;Ами това е все едно да участва в католическа мисия сред туземците в Африка!&rdquo;<br /> <br /> Новината за годежа хвърля в паника и многолюдната рода на Димитър Станчов, най-вече баща му Яни Станчооглу, един от най-богатите хора в Северна България. &bdquo;Какво е това момиче, дошло от другия край на Европа, с баща уж граф, пък дошъл да живее в България? Ти знаеш ли, сине, кой ерген се жени извън селото си? Само този, дето е негоден за нищо и никой в селото му не го харесва и не го почита!&rdquo; &ndash; нарежда през сълзи родата. На всичко отгоре мадмоазел Грено е слабичка, сухичка, на вид не особено представителна, а те си представят нашето момче женено за най-голямата красавица на света. Да не говорим, че сигурно е предвзета и глезена като всички чужденки. Майката и сестрите плачат по цял ден. Въпреки това младите вдигат сватба и заживяват в двореца. <br /> <br /> Всъщност виновница за този брак е княгиня Клементина. Дъщерята на последния френски крал Луи-Филип I мечтае да ожени сина си Фердинанд за подходяща партия, чрез която да затвърди своя трон в България. Но годините минават, а той не отронва и дума за брак. <br /> <br /> Докато един ден княгинята нахълтва в покоите му и го сварва в твърде интимен разговор с графиня дьо Грено. Оказва се, че в този момент французойката се изповядва на монарха колко силно е влюбена в неговия секретар и близък приятел Димитър Станчов. Клементина тутакси решава, че трябва да вземе бързи мерки. Тя помага на придворната си дама да се омъжи за Станчов и веднага тръгва да търси из височайшите европейски родове съпруга на сина си. <br /> Малко известен факт е, че <br /> <br /> <u>един от братята на Анна &ndash; Ернест, също е приютен в княжеския дворец. <br /> <br /> </u>Тя го довежда в България, за да го държи под око, тъй като той е леко смахнат, ексцентричен и непредвидим. Формално се води секретар, за което получава заплата, но никой за нищо не го търси. Отначало се държи сравнително прилично, но през август 1893 г., когато придворните се изнасят в &quot;Евксиноград&quot;, младият благородник изведнъж се развихря. Коронният му номер е да се разхожда гол по горния коридор на двореца, с цилиндър или военна фуражка на главата. На всичко отгоре е безумно влюбен в една от придворните дами &ndash; рядко красивата поетеса Мара Белчева, и по този повод е поръчал да му направят гипсова отливка на ръката й, която държи на нощното си шкафче, за да я гали и целува. В един прекрасен момент обаче решава, че трябва да й разкрие любовта си. Връхлита в стаята й и се хвърля да я прегърне. Младата дама, разбира се, започва да вика и да го блъска. Намесва се и самата княгиня Клементина и смахнатият французин моментално е изгонен от двореца&hellip;<br /> <br /> Анна и мъжът й Димитър Станчов са бесни. Според тях Мара му е давала аванси и затова той си е позволил да й налети. Вестниците това и чакат. Избухва скандал. Станчов подава оставка, а Фердинанд дава опровержение в печата. <br /> <br /> <strong>- Каква по-нататък е съдбата на семейство Станчови?<br /> </strong>- Бракът им е много щастлив - цели 40 години те са невероятно привързани един към друг. Анна Станчова придружава мъжа си по време на всичките му дипломатически мисии в Европа &ndash; Букурещ, Виена, Петербург, Париж, Рим. Техни съвременници разказват, че тя има изключително силно влияние върху него и много от своето блестящо държание в дворцовите и дипломатически среди той дължи на нея. Именно французойката елегантно и успешно му внушава някои решения и го предпазва от грешни стъпки в ранния му период като политик. <br /> <br /> В 30-годишната си дипломатическа кариера Станчов има много възможности да се включи към една или друга политическа партия. Но има благоразумието винаги да отказва предложенията - остава верен на своето безпристрастие, което според него е задължително за всеки дипломат. След години в спомените си Анна Станчова ще посочи като негово голямо достойнство: &bdquo;Той никога не бе имал нищо общо с вътрешната политика на отечеството си; малко се интересуваше от борбите, които тя налага, ненавистта, която тя натрупва, и завистта, която поражда&rdquo;. <br /> <br /> През 1906-1908 г. Станчов става министър на външните работи и министър-председател. <br /> След обявяването на Балканската война в 1912-та се включва в 7-а Рилска дивизия, с която стига до Солун, а Анна ръководи болница на Френския Червен кръст в София и <br /> <br /> <u>лично наблюдава инфекциозното отделение.<br /> <br /> </u>През 1915-а идва разривът с Фердинанд. Далновиден и предпазлив, Станчов е убеден, че България трябва да е на страната на Русия, Франция, Англия и Италия във войната, докато Фердинанд избира Германия. И губи! <br /> <br /> След като се връща от чужбина, до края на Първата световна война Станчов и семейството му живеят в Пловдив. Към дипломатическата кариера се връща след абдикацията на Фердинанд. <br /> <br /> През ноември 1919-а Станчов е в състава на българската делегация, която подписва печалния Ньойски договор, по силата на който губим Македония, Южна Добруджа и западните покрайнини и се задължаваме да изплатим репарации в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка.<br /> Любопитното в случая е, че в делегацията е включена като секретар-преводач дъщерята на Станчов &ndash; Надежда Станчова, <br /> <br /> <u>първата жена дипломат в европейската история. <br /> </u><br /> В книгата, която посвещава след години на баща си, тя описва как след подписването на договора Стамболийски хвърля доста демонстративно перодръжката, а когато му предлагат, ако желае, да си я вземе за спомен, той отсича: &bdquo;Не ми трябва, хубав спомен!&rdquo; <br /> <br /> Семейство Станчови имат 5 деца. Първородният им син Александър умира на 11 месеца. Дъщерите Феодора (тя е родена в Петербург, затова е кръстена така) и Надежда са придворни дами на царица Йоанна. По-късно Надежда, която владее 8 езика, става дипломат, но след убийството на Стамболийски се отказва да служи във Външно министерство. През 1924-та се омъжва за шотландския лорд Александър Мюър. По време на Втората световна война лейди Мюър превръща родовото имение &quot;Блеър Дръмънд&quot; в болница за възстановяващи се британски войници. Умира през 1957 година. <br /> <br /> Най-малката дъщеря Елена е омъжена за холандец, но дълго време живее в Лондон.<br /> Синът Иван също работи в наши дипломатически мисии в чужбина. Женен е за американка. След 1944-а емигрира в Лондон. Неговият син, който също носи името Иван Станчов, дълго време е директор на Ай Би Ем в Бразилия и Париж. През 1991-1994 г. той беше наш посланик в Лондон, а през 1994-а - външен министър в служебното правителство на Ренета Инджова. <br /> <br /> <em><strong>Венелин МИТЕВ</strong></em>