Маститият режисьор изпада в паника, когато в края на 60-те тръгва процесът срещу хомосексуалистите
<em>В средата на 60-те Невена тъкмо изгрява като една от големите звезди на българското кино. Павлов пък е назначен за драматург в телевизията. По лична препоръка на тогавашния тв шеф Ангел Вълчанов Пальо, както е известен в артсредите, стартира поредицата &quot;Сцена на вековете&rdquo;. Едни от първите роли на Коканова са в негови продукции - &quot;Вечери в Антимовския хан&quot;, &quot;Язовецът&quot;, &quot;Есенно слънце&quot;. Не това обаче е причината да станат толкова близки. <br /> </em><br /> Прословутото гонение на хомосексуалистите в България започва в края на 60-те години, когато стартира легендарният процес срещу десетки интелектуалци, заподозрени в сексуални контакти с лица от същия пол. Сред жертвите са известни личности като Георги Парцалев и Емил Димитров, но има и по-незабележими фигури. Един от тях е Павел Павлов. Режисьорът изпада в паника. По всичко личи, че ще бъде заточен в Белене. Той няма към кого да се обърне за помощ и моли Невена да му подаде ръка. Коканова пуска всичките си връзки, според мълвата дори стига до Тодор Живков. Така успява да спаси Пальо от публичен позор и лагер и го измъква невредим.<br /> <br /> Дружбата им издържала проверката на времето. Когато Невена се разболява от рак, Павел е един от хората, който е постоянно до леглото й. Той е нейната опора в най-мъчителните дни. Неслучайно, ако се вярва на мълвата, режисьорът получава някои безценни предмети от нея, като например уникален жезъл и златен пръстен от по-миналия век с инкрустации.<br /> <br /> Дали наистина е човек с нестандартна ориентация или не, малцина могат да кажат. Истина е, че видът му загатва нещо... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Но така или иначе първите постановки на телевизионния театър се превръщат в събитие за много българи, защото могат хем да си гледат театъра, хем да си пийват ракийката <br /> </strong></u></span><br /> Началото на екранната Мелпомена е трудно. Първо - откъм техника. Всичко се снима на живо в &quot;култовото&quot; студио на БНТ на улица &quot;Поп Андрей&quot; № 2. От гледна точка на световните стандарти, разбира се, то си е направо допотопно. Ето защо иначе опитният режисьор, дошъл чак от Русенския театър, често си изпуска нервите и във всеки момент на творческо зацикляне пали цигара. Тогава сякаш от нищото пристига пожарникарят и му тръсва солена глоба. Докато униформеният пише квитанцията, камерите, естествено, са на функция &quot;стопкадър&quot;. Актьорите пък се разконцентрират и им трябва време, за да влязат отново в кожата на персонажите си. <br /> <br /> Ето как описва &quot;творческата атмосфера&quot; в студиото &quot;бащата&quot; на българския тв театър: Режисьорът седи пред своя монитор и ту се радва като дете на всеки успешен кадър, ту си скубе косите, когато желаното не се получава. <br /> <br /> Операторите са защипали с щипки за пране.<br /> <br /> Към стативите на камерите дълги поменици със запис на кадрите по реда им. Гардеробиерите зашиват я някое откъснало се копче, я някой отпуснал се подгъв. Сценографът и художниците боядисват някоя кулиса. <br /> <br /> Някой прожектор изгърмява и върху главите ни се посипват стъкла. <br /> <br /> Осветителите ругаят. Всичко наоколо ври и кипи. <br /> <br /> Отчаян от трудностите, Павлов даже обмисля дали да не остане в Западна Германия. Имал е уникалния шанс да докаже таланта си в свободния свят, защото го пращат на специализация в Берлин, който по онова време още не е разделен от зловещата стена. Но той пропуска тази възможност, макар и с големи терзания, тъй като се безпокои сериозно за съдбата на близките си. Ясно му е, че ако властта в България го заклейми като &quot;невъзвращенец&quot;, те повече няма да видят бял ден. И със свито сърце младият режисьор се връща в родината. <br /> <br /> Първата постановка на телевизионния театър е на 15 октомври 1960 г. Сценарият е написан от Лео Конфорти и Димитър Бочев. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Първите артисти, появили се на малкия екран, са Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Виолета Донева и Наум Шопов<br /> </strong></u></span><br /> Те образуват &quot;твърдото ядро&quot;, което за дълго ще окупира тв театъра. Малко по-късно към тази група се включват близкият авер на Павел Павлов от Русенския театър Николай Бинев и неговата съпруга Домна Ганева, Катя Чукова, Константин Коцев, Юри Яковлев, Леда Тасева, Лора Кремен и, разбира се - иконата на родното кино Невена Коканова. <br /> <br /> При поставянето на пиесата &quot;Краят на Нибелунгите&quot; екипът на тв театъра се сблъсква с неприятна &quot;пречка&quot; - пълна липса на сценичен гардероб. А героите - все богати реваншисти, които вярват, че Хитлер се е измъкнал от бункера и националсоциализмът отново шества по света, трябва да са облечени подходящо. Павел Павлов и хората му почват да тарашат складовете на Киноцентъра и Народния театър, но удрят на камък. Никъде нищо! Принудени са да се разровят в личните си гардероби, където, то се знае, не бъкало от маркови чужбински тоалети. Положението спасил съпругът на актрисата Искра Хаджиева - публицистът Алберт Коен, който освен че бил член на влиятелната ложа &quot;Бен Брит&quot;, редовно пътувал до Западна Европа. Той заел парижките си костюми на Наум Шопов и Петър Пейков. <br /> <br /> С повече фантазия останалите също закърпили работата - кой в халат, кой във военна, кой в ловна униформа. Но атмосферата определено си останала на ниво &quot;читалищна самодейност&quot;. Особено атрактивна и пълна с гафове се оказва работата върху &quot;Напразни усилия на любовта&quot; на Шекспир. <br /> <br /> Павел Павлов държал да заснеме спектакъла в парка на Семинарията: Тъкмо сме склонили Гинка Станчева да възседне своята кобила, хрътките подгонват с яростен лай някакъв квартален помияр. Уплашена, Гинка скача от седлото. Невена Коканова ме избавя от неловката ситуация. Понеже е на &quot;ти&quot; с всички животни, с няколко бучки захар успокоява кобилата на Гинка Станчева. Скланя я отново да я яхне и освен юздата на своя буен жребец поема и нейните поводи. Гинка Станчева се е прeстрашила, дори се усмихва. Помиярът обаче отново се появява и хрътките го подгонват с неистов лай. Настава истинска бъркотия. Тонколоните изведнъж занемяват, а репортажната кола е твърде далеч, за да се чува музиката. Фигурите и стъпките на менуета отиват по дяволите. При ловната сцена кучкарите насъскват хрътките по невидимия дивеч така, че те се разлайват и заглушават актьорските реплики.<br /> <br /> Жокеите се чудят с конете ли да се оправят, или да вдигат над главите си картоните с едро написания текст..., спомня си режисьорът. Не минава без гафове и на генералната репетиция.<br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> В самото начало оса ужилва Леда Тасева по ръката. Крайникът се зачервява и отича като самун. Воалът, който се развява от шапката на Искра Хаджиева, се закача на някакъв храст и се къса <br /> </strong></u></span><br /> Ще не ще, гардеробиерката поставя световен рекорд по бързо кърпене. А Анани Явашев през няколко секунди вади &quot;пищови&quot; от джоба си и пробягва с поглед коварните места от репликите си. <br /> <br /> Най-инфарктна за Павлов обаче си остава срещата между колоса Константин Кисимов и другия стожер на Народния - Никола Попов, в &quot;Българи от старо време&quot;, където изпълняват ролите съответно на хаджи Генчо и дядо Либен. <br /> <br /> За беда малко преди първия снимачен ден Кисимов е повален от тежък грип. Настоява репетициите да продължат в дома му. Попов пък обявява, че &quot;кръвното му се е разиграло&quot;, и държи колегите му да репетират в неговия апартамент. Режисьорът се видял в чудо, защото и двамата се били заинатили като магарета на мост и не отстъпвали от своето. Най-сетне Кисимов стигнал до соломоновското решение да репетират... по телефона. Когато Павлов ги подпитал дали може да се включи в мрежата, те го отрязали уж дискретно с аргумента, че той толкова много ги четкал, че можели спокойно да минат и без него. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Константин Кисимов и Никола Попов били не само велики актьори, но и големи чешити<br /> </strong></u></span><br /> По време на снимките Попов се държал като паша и реквизиторите си чупели краката да му угаждат. Непрекъснато му поднасяли пресни плодове в огромни количества - уж заради сцената с годежа на Лила и Павлин, които &ldquo;дядо Либен&rdquo; поглъщал за &ldquo;нула време&rdquo;. <br /> <br /> А пък Кисимов извършвал ритуални магии, свързани с всичко, направено от желязо. &quot;Преди излизане на сцената например той докосваше определени пирони, разказва Павел Павлов. На прибиране в дома си обикаляше по три пъти железните решетки на каналите и пускаше в тях клинци. По време на заснемането на сцената на сватовството в студиото имаше кран. Бай Косьо се беше заловил за железните тежести, поставени като противовес на кулата на крана. И когато дядо Либен заслиза по стълбата, за да посрещне сватовниците, кулокранът започна да се снишава, следвайки движението му.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>И съответно да издига във въздуха заловения за железата в обратния му край хаджи Генчо. Така Кисимов се оказа висящ във въздуха и размахваше безпомощно нозе <br /> <br /> </strong></u></span>На няколко пъти провалял записа на &quot;Фауст&quot; и покойният Иван Кондов. Блестящият актьор се вживял максимално убедително в трудната роля, но не могъл да надвие една строфа. Когато стигнел до фаталното място, зациклял и трябвало да записват отново цялата сцена, която не била никак кратка - цели 30 минути. Големият драматичен артист обаче съумял да обърне минуса в плюс и при всеки дубъл на монолога го изпълнявал по нов, още по-драматичен и въздействащ начин. <br /> <br /> <br /> <strong>.........................<br /> <span style="color: #800000"><u>BG актьорите, появили се най-напред в телевизионния театър, имат доста екзотичен прощъпалник <br /> </u></span><br /> </strong>Звездата на Сатирата Константин Коцев е завършил право и няколко години се изявява като баскетболист. Родената в Батак Катя Чукова пък до X клас не само че не е мислила за сценична кариера, но даже не била стъпвала в театър. Била е убедена, че ще следва стоматология. Но като изгледала само едно представление в родния си град, тя се запалила по това изкуство. На приемния изпит във ВИТИЗ момата от дълбоката провинция се явила, накипрена в лелината си демодирана рокля, с чужди чепици с високи токчета и прическа с огромни букли. При събеседването председателят на комисията - именитият артист от старата генерация Георги Стаматов, изведнъж се взрял във фризурата на Чукова и в очите му блеснали иронични пламъчета. В следващия миг баритонът му прогърмял: &quot;Ако имах пистолет, през буклите й можех птица да застрелям!&quot; И наистина през буклите на кандидатката за слава от историческото родопско селище се виждала отсрещната стена. Катя едва не припаднала от притеснение и срам. По едно време като в просъница чула гласа на Стаматов, който я питал откъде е. Машинално му отговорила със стиховете на Вазов: &quot;От Батак съм, чичо, знаеш ли Батак?&quot; Страхотният баритон отново гръмнал, този път разтърсен от смях. &quot;Момиче, от теб ще стане актриса!&quot;, казал й Стаматов. <br /> <br /> Друго светило на тв театъра от това поколение - Юри Яковлев, пък от дете намразва сцената заради семейна трагедия. Той е син на известната оперна певица Иванка Сладкарова. Баща му пък е режисьорът от Народния театър Юрий Яковлев. Едва 7-годишен, бъдещият доайен на Сълзата участва в постановката на татко си &quot;Черното петно&quot;. След ранната и трагична смърт на бащата, около която и досега витаят куп невероятни слухове, майката изживява стрес, губи гласа си и от Операта отива в театъра. Младият Юри намразва изкуството на родителите си и майка му с тревога наблюдава колко е отчужден, равнодушен и безразличен към театъра. <br /> <br /> Опитните кинаджии обаче държат под око красивото русо, синеоко и едро момче и още като гимназист го канят да участва в бригадирската сага &quot;Утро над родината&quot;. Едва след това Юри се явява на приемен изпит във ВИТИЗ. А пианистката Лора Кремен насила е извикана на сцената, за да се включи в масовката. С върховно усилие на волята успява да преодолее разстоянието, широко разтворила огромните си &quot;грузински&quot; очи, които режисьорът Павел Павлов умело експлоатираше в поредицата на БНТ &quot;Сцена на вековете&quot;.