ОТ УПОР
Ще го направя наесен в Брюксел, защото тук никой не ми обръща внимание

Тодор Деянов, бащата на най-известното изчезнало дете у нас – Съвестин, живее с двете си сестри и се издържа с рисуване на икони, лепене на плочки и фаянс. Той има още един, 25-годишен син. От девет лета Тодор Деянов безрезултатно издирва малкия Съвестин, който мистериозно изчезва по Гергьовден през 1997 година. На 22 септември, рождения ден на детенцето, той планира да се самозапали на площад “Шуман” в Брюксел, където са съсредоточeни главните европейски институции.

- Стилът на писмото ти, изпратено до президента Първанов, е малко обиден…
- Аз не мога да се моля и да хленча. Загубил съм вяра в държавата и институциите и демонстрирам това. За да стигна до отчаянието да заложа живота си, след като след две гладни стачки не се съобразиха, не мога да имам никаква учтивост към тях.
- Не е ли много крайно решението да се самозапалиш насред Брюксел?
- Това е най-крайното. Има ли нещо досега, което да не съм направил? След като направих две гладни стачки и никой тук не реагира, там веднага реагираха. Ферхойген дойде спешно в България. Девет години правителството, МВР и президентството отказват да тиражират портрета на сина ми. На деветата година е обявен от Интерпол със смачкана черно-бяла снимка от вестник. Факт е, че той не е имал шанс за разпознаване, няма значение дали е известен похитителят или не. А без разпознаване няма издирване и никога няма да бъде открит. Правителството за 10 минути може да реши проблема. Царят отказа - и Станишев отказа. Затова осъдих правителството.
- Как точно смяташ да го направиш?
- Ще си купя един литър бензин и ще драсна клечката. Аз си залагам живота и знам, че ще изгоря като жертвена факла в Брюксел. Докато се реша на това, имах много вътрешни борби и терзания, защото един акт на самозапалване при всички случаи гарантира обезобразяване. Аз съм наясно с това.
- А в кой момент взе това решение?
- След като Станишев обжалва решението на съда за куриозната сума от 5 лева, аз реших, че тези хора няма да помогнат. В България, ако се самозапаля пред партийния дом, където правих първата гладна стачка, просто ще ме обявят за луд, ще изметат праха след мен и най-много да ме погребат безплатно. Затова трябва да предизвикам световните медии, и то по драстичен начин.
- Подкрепиха ли те родители на други изчезнали деца?
- Предимно бащи се ангажират да търсят децата си. Майките много бързо забравят и децата, и проблема, защото женската психика е друга, обратно на представите. Всички останали родители се примириха още в началото и чакат да видят дали ще оцелее моята глава. И да не помогна на моето дете, това ще помогне на всички останали жертви. Никой друг родител не се осмели да даде под съд държавата. Аз останах единак.

Едно интервю на Ивайла ИВАНОВА

ДОСИЕ
На 6 май 1997 г. – Гергьовден, 8-годишният Съвестин излиза да играе пред дома си и изчезва безследно. Версията, че той вероятно е отвлечен, се потвърждава от Софийската следствена служба с писмо до бащата едва на 11 февруари 2004 г. В продължение на 9 години Тодор Деянов не се примирява и сам започва да издирва детето си. Той полага огромни усилия да обедини всички български родители, чиито деца са изчезнали безследно или са станали жертви на педофили и садисти – създава Гражданско движение “Съвест”, което по-късно прераства във Фондация “Съвестин”.
През 1998 г. в душата на нещастния баща припламва искрица надежда: в материал, препечатан от английското списание “Хикс фактор“ в наш ежедневник, той вижда снимка на 8-9-годишно дервишко момченце с прободени от метален шиш бузи, което поразително прилича на неговия син. “Това е Съвестин!” – твърди и майката. И Деянов потегля сам по дългия маршрут София–Атина–Бейрут–Аман–Багдад. След 60 дни изнурително издирване се връща от свещената долина на Тигър и Ефрат, без да е открил сина си.