Премиерът разпродава имотите си, за да гаси дългове
<em>В края на 1895 г. една от най-пикантните теми в столичните вестници е разводът на кмета Димитър Петков със съпругата му Екатерина Ризова, майка на 4-те му деца. Изнервен докрай от скандалите вкъщи, той се изнася на квартира близо до Черната джамия. Но жена му не спира да го тормози. За да е сигурна, че ще получи 5-стайния семеен апартамент на ул. &bdquo;Раковски&rdquo; 66, тя дава безброй интервюта, в които го обвинява в злоупотреби и вземане на подкупи. В крайна сметка на 10 декември 1895 г. двамата се развеждат. Съдът присъжда децата и жилището на Петков, но с условието, докато станат пълнолетни, да живеят с майка си.<br /> </em><br /> <strong>- Обширният апартамент на Петков на &bdquo;Раковски&rdquo; неведнъж е описван от негови съвременници като сборно място на политици и интелектуалци. Именно там &ldquo;тримата голи вестникари&rdquo;, както сами се наричат Димитър Петков, приятелят му Димитър Ризов и Захари Стоянов, започват да издават вестник &ldquo;Независимост&rdquo;. Когато се жени за Екатерина Ризова, той какъв пост заема?<br /> </strong>- По това време, през 1886-а, той е близък сътрудник на Стамболов. Две години след това, едва 31-годишен, става кмет на София. <br /> <br /> Екатерина е с 11 години по-млада от него и е от много богатия род Ризови от Битоля. Завършила е Солунския девически пансион. Брат й Димитър Ризов е виден деец по Съединението, близък приятел на Петков и дипломат в Черна гора при подготовката на Балканския съюз. Още на следващата година Екатерина ражда първото си дете - Радка, но то умира след няколко месеца. После идват София, Петко и Никола.<br /> <br /> <strong>- Твърденията й, че мъжът й краде от държавата, доказват ли се след това от съответните органи?<br /> </strong>- Докато е кмет от 1888-а до 1893 година Петков се сдобива с <br /> <br /> <u>доста имоти в столицата, <br /> <br /> </u>част от които купува с ипотечни кредити. Сред тях са две постройки, купени в съдружие със Стамболов, както и голяма къща на площад &ldquo;Народно събрание&rdquo;. Но година след като вече не е градоначалник, той за малко не изгубва богатството си. Кредиторите започват да го притискат и след 3 години Петков продава част от имотите си, за да гаси дългове. <br /> <br /> Положението му още повече се усложнява след убийството на неговия приятел и съпартиец Стефан Стамболов. Властите започват да го преследват, да го обвиняват в служебни злоупотреби и накрая завеждат срещу него иск за 150 000 лева. На всичко отгоре, откриват пред дома му на ул. &bdquo;Раковска&rdquo; битпазар, за да падне цената на къщата му, ако се опита да я продаде. Нещо повече, под претекст че не си плаща сметките, го принуждават да закрие и телефонния си пост. <br /> <br /> Следващата стъпка в това преследване е една парламентарна анкета, която установява, че Петков внася в лична лихвена сметка в БНБ парите от фонда за подпомагане на бежанците от Македония и Одринска Тракия, който управлява през периода 1903-1906 година в качеството си на вътрешен министър. След смъртта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Но подобни злоупотреби са обичайни за министрите през този период. <br /> <br /> <strong>- Да, но Димитър Петков остава в историята на София като кмет, който създава европейската визия на града&hellip;<br /> </strong>- Когато става градоначалник, столицата е едно &ldquo;голямо мръсно място&rdquo; с полуселски и полуградски вид, <br /> <br /> <u>огласяно от жабешкия концерт до Градската градина <br /> <br /> </u>Той обаче се захваща с амбициозна благоустройствена програма, като събаря цели квартали и на тяхно място строи нови, прорязани от прави улици. Съпротивата от страна на консервативните собственици, естествено, е голяма. Но той не прави никакви отстъпки. След едно негово пътуване до Лондон конският трамвай-омнибус е заменен с електрически. А през април 1892-ра общинският съвет одобрява договор с белгийската фирма &ldquo;Ганц и сие&rdquo; за построяване на електрическа станция и инсталации за осветлението на града. <br /> <br /> <strong>- Това, което разказвате, е наистина учудващо, при положение че той е човек без всякакво образование, дори и начално? <br /> </strong>- Благоверната му съпруга, възпитаничката на прочутия Солунски девически пансион и дъщеря на много богата битолска фамилия Екатерина непрекъснато му натяква този факт. Димитър Петков е седмото дете в бедно добруджанско семейство и няма възможност да учи, но той е безкрайно упорит и през целия си живот се самообразова с удивителна воля. След Захари Стоянов той е вторият българин, образовал се сам в народно читалище. Обикаля Южна Русия, Румъния, Сърбия и най-вече България и дружи с будни и много интересни хора. В разгара на Шипченската епопея той е в центъра на сраженията и на 11 август <br /> <u><br /> губи китката на лявата си ръка <br /> </u><br /> и с повече от 10 огнестрелни рани лежи в лазарета. Именно там го вижда Александър ІІ и силно развълнуван му откача Георгиевския си кръст за храброст - едно от най-високите отличия в руската армия.<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че 3 дни преди да го застрелят, е споделил пред свои близки, че предусеща своя край?<br /> </strong>- През годините, в които е кмет, вътрешен министър и премиер на България, Петков събира с успехите си много завист сред своите опоненти. Той знае това и вътрешното му усещане и интуиция му подсказват фатален край. На 23 февруари 1907 г. &ndash; три дни преди разстрела, оставя в бюрото си бележка: &ldquo;Тия дни ще бъда убит. Желая да бъда погребан между Стамболов и Греков. Никакъв шум около погребението.&rdquo; <br /> <br /> Във фаталния ден 27 февруари 1907-а се разхожда с група министри по &ldquo;Цариградска&rdquo;. По едно време към тях се приближава непознат младеж. Обръща се и стреля в премиера, а след това и в други от компанията. <br /> <u><br /> &bdquo;Пазете другите. Сбогом, убиха ме&hellip;&rdquo; &ndash; <br /> </u><br /> са последните думи на Петков. Физическият му убиец, някой си Александър Петров от Видин, е заловен. Установява се, че е член на Народната партия, смятана за вдъхновител на покушението. Осъден е на смърт и екзекутиран. <br /> <br /> <strong>- Какво става със семейството на Петков след смъртта му?<br /> </strong>- Дъщеря му Софка тогава е на 18 години, Петко - на 16, Никола - на 14. Още в началото на 1908-а Петко заминава да учи право, политически науки и дипломация в Париж. Две години по-късно за Франция заминава и Никола. Там съдбата среща двамата братя със земеделеца Александър Стамболийски, който прави поредната си 100-дневна обиколка из Европа. След време и Петко, и Никола стават лидери на Земеделската партия. <br /> <br /> След като завършва с отличие образованието си, Петко Д. Петков работи като дипломат в Париж и Рим, след което е избран за депутат. От трибуната на Народното събрание громи виновниците за националната катастрофа и &bdquo;белия терор&rdquo;. На 14 април 1924 г. е<br /> <br /> <u>застрелян насред София с 2 куршума в сърцето<br /> </u><br /> На пратеника на цар Борис, дошъл да поднесе съболезнования, майка му Екатерина заявява:&bdquo; От тоя дворец, пред вратата, на който преди 17 години убиха мъжа ми, а вчера - скъпия ми син, аз съболезнования не приемам!&rdquo; На царския адютант, дошъл да поднесе венец, тя повтаря: &bdquo;Кажете на царя, че не приемаме ни съболезнования, ни венци от него!&rdquo; А на процеса срещу убиеца на Петков &ndash; някой си Каркалашев, Ризова заявява: &rdquo;За мен не този нещастник Каркалашев е убиецът на моя син. Моя син го уби правителството, военната лига, военният конвент, в които влизат някои от сегашните министри...&rdquo;<br /> <br /> Петко не оставя наследници. Той и жена му Ирина Миркович, дъщеря на знатна сливенска фамилия, рано загубват единствения си син Димитър. <br /> <u><br /> Малкият пада в леген с вряла вода. <br /> <br /> </u>След смъртта на сина си Екатерина прехвърля къщата на площад &bdquo;Народно събрание&rdquo; на сина си Никола и дъщеря си Софка и по такъв начин лишава от наследство Ирина, която след това се жени наново и умира при раждането. Умира и бебето. <br /> <br /> Никола Петков също не оставя наследници. В Париж той изживява голяма любов с далеч по-младата от него французойка на име Анн-Сабин, дъщеря на писател, но когато й предлага брак, тя му отказва. После има интимната връзка с художничката Руска Маринова, но така и не създава семейство. <br /> <br /> След 9 септември 1944 г. Никола Петков известно време е министър без портфейл, но през август 1945-а напуска кабинета и оглавява обединената опозиция. На 16 август 1947 година е <br /> <br /> <u>осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж. <br /> </u><br /> Гробът му е неизвестен.<br /> <br /> Сестрата Софка завършва колеж в Париж. От първия си съпруг, загинал през 1913 година на фронта, има син &ndash; Димитър, който дълги години работи като дипломат. През 1948-а емигрира в Щатите. Умира през 1994-а. <br /> <br /> Софка Д. Петкова се омъжва повторно за дипломат, от когото няма деца. Умира през 1952-а. <br /> Загубила 3 от децата си, Екатерина Ризова се поболява и многократно се лекува във Франция, но накрая остава в инвалидна количка. Умира през 1937 година.&nbsp;<br /> <br /> <br /> <br /> <strong><em>Венелин МИТЕВ</em></strong>