ЕКСТРЕМ
Противозмийският серум може да бъде по-опасен от самите отровни влечуги, твърди преподавателят в Софийския университет

Николай Цанков е работил в Националния природонаучен музей. Сега е преподавател в Софийския университет, води упражнения по автозоология и чете лекции по геопатология на магистратите. Той е може би единственият в България, който съчетава научното познание за влечугите и опита на практика змияр, който вече 15 години общува повече с влечуги, отколкото с хора.

- С чепарка ли ловиш змиите?
- Не, това са варварски чалъми. С една пръчка я развивам, ако трябва, насочвам главата й в обратна посока, така че да не се обърне към теб, и с бързо движение я хващам за опашката. Пепелянките са доста тромави. Засега съм хапан само веднъж от пепелянка, трябва много да се внимава, когато си на терен, това е наш термин между нас, професионалистите.
- Нали има серуми, не си ли ги носите, когато ловите змии?
- Има, но трябва да са в хладилник, иначе няма полза, а няма как да си сложа хладилник в раницата. Пък и убеждението, че серумът е пълна застраховка, е мит. По-добре да се избягва употребата му, особено за по-дълго време.
- Как се умира от ухапване на отровна змия?
- Усойниците са с по-силна отрова. Те съдържат повече невротоксини, много повече като процент от пепелянките, може би над петдесет и отгоре даже. При тях локално кръвоизливът не е толкова голям, ефектът от въздействието е по-силен. Получава се задъхване, веднага се блокира дихателният център, не напълно, но дишането става доста по-разредено, от това му става лошо на човек, вие му се свят, повръща му се. При пепелянката невротоксините са до 20% от отровата, а пораженията идват от хемотоксините, които разрушават кръвоносната система и тъканите. Но най-интересното е, че опасността при ухапване зависи не толкова от силата на отровата, вида на змията или от това, дали имате подръка серум или медицинско лице, а от друго. От хладнокръвието, самообладанието. Тези, които имат фобия от змии, може самият стрес от ухапването да ги доведе до фатални последици, тоест, човек може да си умре от самия страх. Примерно ухапал го смок и отива стресиран да му бият серум. Възрастните със сърдечни проблеми и малките деца са най-застрашени, защото организмът им е по-слаб и съответно интоксикацията при тях е по-страшна. Много зависи и от змията - малка ли е, голяма ли е, дали се е хранила скоро. Отровата е в жлезите зад очите, в каналче към предните два зъба. Ако змията е яла съвсем скоро, там ще има по-малко отрова. Пък и влечугото не вкарва цялото количество при ухапване, само определена малка порция. След няколко секунди, до десетина, презарежда, жлезата се изпълва отново и е готова пак да хапе. Когато е гладна, змията е по-опасна, жлезата е пълна и пуска по-голямо количество отрова.
- Какви грешки прави най-често човек преди и след като го ухапе отровна змия?
- Прави много глупости. Опасно е да ходиш в планината с ниски обувки, някои дори правят туризъм по джапанки. По принцип отровните ни змии са малки, до 80 см и двата вида - пепелянки и усойници. Така че дори да бъде настъпена, ако сте с високи обувки, шансът да се обърне и да ви ухапе е нищожен. А бърникането под камъни, в храсти за боровинки, малини, там, където не си виждаш ръцете, крие много опасности. Ще ви дам един уникален пример като илюстрация. Един мой приятел беше ухапан от пепелянка в Кресненското дефиле. Проломът е 25 километра. Значи изходил е цялото дефиле до Кресна - пеша. Без да смуче, без да прави нищо. Разнесъл е добре отровата по цялото си цяло, почувствал се зле, разбира се, защото е ухапан от възрастна пепелянка, която вкарала цялата си отрова в него. Оттам хваща влака за Благоевград, тъй като там е най-близкият голям медицински център. Отишъл, помолил да му бият серум. Обаче в болницата му казали - ама вие сте със софийска регистрация, тук не можем да ви обслужим, защото серумът им бил под бройка. Погледнали го, преценили, че не бил много зле, и му казали - абе, я си хванете влака за София, там да ви оправят. Моят човек си хваща влака и идва в София, вече разнесъл отровата неимоверно из организма си. И тук, в София, се чуди дали да си бие серум и все пак решава, че е много зле и дава да го инжектират. Бият му серум и се оправи. Цяла седмица беше много зле, отпаднал, повръщаше, на легло. Но оживя, защото беше запазил самообладание.
- Колко часа бяха минали от ухапването до вкарването на серума при вашия приятел?
- Седем-осем часа. Иначе след няколко часа серум не се бие, а след 24 часа е напълно безсмислено и опасно.
- И какво да правим, ако ни ухапе пепелянка или усойница?
- Първо, да не си навредите сами. Много хора прилагат рецепти на пишман-змияри и предприемат някакво локално лечение. Правят разрези, смучат отровата, обгарят ухапаното с цигара или нажежен нож. Пълни глупости, най-много да си докарате някоя допълнителна беля или инфекции, които в комбинация с ухапването съвсем да ви отровят. Полза има единствено, ако ухапването е на пръст, примерно да се пробва изтискване, да се изстиска колкото се може повече кръв, не да се смуче. Но това трябва да стане веднага след ухапването, до няколко секунди. А колкото и парадоксално да звучи, най-глупавото е да се прави турникет, което го има даже в наръчниците и съветите на планинските спасители - да се стяга крайникът над ухапаното място. Турникетът е много опасен по принцип. Кръвообращението не може да се спре сто процента и отровата си прониква. Да не говорми, че ако сте в планината, ще трябва да се движите. Вместо това се получава друго. Турникетът намалява достъпа на кислород до тъканта около ухапаното и се предизвиква некроза. Крайният ефект е, че некрозиралата тъкан умира от действието на отровата и се стига до ампутация.
- Защо сте толкова против употребата на серум?
- Защото може да предизвика алергична реакция, което е много по-опасно. Серумът е силно активно вещество. Този, който се произвежда и се бие у нас, е конски серум. Получава се така. Конете се оставят да бъдат ухапани от усойници или пепелянки, конят е голямо животно и не може да умре от ухапване на змия. След това се източва кръв от коня, оставя се да коагулира и от течността, която остава, се произвежда серум. Но той е пълен с активни вещества, които са вкарани вътре в коня. Това са токсините от отровата, антителата, изградени от коня. Те са активни вещества и е опасно човек да си ги вкарва в организма. Може да си алергичен към тези антитела и да се стигне до фатален изход.
- Добре, какво би трябвало да знаят медицинските сестри, пък и ние, преди да тичаме към спасителната инжекция със серум?
- Първо, да знаете дали сте ухапан от отровна или друга змия.
По самия белег веднага може да се познае. Ухапването от отровна змия оставя само две точки, там, където са вкарани отровните зъби. Ако е смок или друга неотровна змия, белегът е от множество зъби и има обикновено V-образна форма.
- Коя е най-отровната змия в България?
- Вдлъбнаточелият смок, той е най-отровната змия в Европа. Неговата отрова е много по-силна от тази на усойниците и пепелянките. Хубавото е, че отровните му зъби не са отпред, а най-отзад на челюстта. Отровата си използва при улавяне на по-буйна плячка, като гущери, големи мишки, храни се и със змии. Тогава отваря широко челюстта си и ги захапва с отровните си зъби и плячката моментално замира.
- Кои други гадини в България са опасни за човека?
- Черният паяк, той е най-отровен от нашите паяци. Изходът от ухапването на черен паяк също може да е смъртоносен. Той обаче е рядко животно, живее по сухи, каменисти терени, сипеи, където човек няма работа. Най-често жертвите му са овчари. Имаме и отровен скорпион, но той е слабо отровен, колкото оса. Още по-слаба е отровата на стоножките. Истинската опасност са други отровни гадинки. Да речем, стършели, пчели, оси. Стършелът си е една голяма оса, ухапването му само по себе си е опасно, но по-опасното е, че в повечето случаи стършелите действат на групи близо до гнездото си. Единичният стършел рядко е агресивен. Но когато са на група и гнездото е близо, стават агресивни към хората. Две-три ужилвания се вече доста опасни, могат да предизвикат алергична реакция, шок и смърт. А ако те нападнат няколко десетки, и най-здравият човек е обречен. При паяците има нещо друго - парадоксално, но много хора получават обриви, зачервявания, възпаления, дори ако паякът, който ги лази, е от най-невинния вид.

Едно интервю на
Славей КОСТАДИНОВ