Ако счупите живачен термометър, измийте веднага пода с белина

<em>С изключение на прахосмукачката, останалото е било правилно, въпреки че сярата не е добро решение. Дори сте изхвърлили килима и покривката, въпреки че много хора не го правят. Сега си изхвърлете и торбичката на прахосмукачката. Това е била най-неправилната постъпка, защото сте разнесли изпаренията във въздуха, но станалото - станало. Ако прахосмукачката е с воден филтър - няма проблем.<br /> </em><br /> Със силна крушка или фенер разгледайте внимателно пода. Ако имате възможност, измийте пода с белина, калиев перманганат, железен трихлорид или калциев полисулфит. Някои от тези вещества (перманганатът и хлоридът) зацапват много повърхността на третираните предмети.<br /> <br /> Имайки предвид, че живакът в термометъра не е много - след тези процедури може да сте почти сигурна, че е чисто.<br /> <br /> Няма нужда от паника. В битовите термометри се използва т. нар. метален живак. При него има опасност само ако се вдишват парите му години наред или ако има продължителен пряк контакт с кожата. По-опасните органични живачни съединения са изключително рядко срещани и е почти невъзможно да се сблъскате с тях във всекидневието. Все пак трябва да се внимава и да се действа целенасочено.<br /> <br /> Ако има малки деца наоколо, изведете ги от помещението. Ако не сте били там в момента, разпитайте ги спокойно, сериозно, старателно, без да им се карате - целта е да разберете възможно най-точно кога е станала случката, дали са имали пряк допир с подвижните блестящи топчета, как се чувстват.<br /> <br /> Ако са си играли с тях - незабавно се изхвърлят дрехите, а малчуганите се измиват обилно с вода и сапун.<br /> <br /> Ако има допир с лигавицата на устата (поглъщане) или с очите, трябва да се изплакват обилно с вода, поне десет минути. При последните два случая трябва да се потърси лекарска помощ.<br /> <br /> <em><strong>Внимание!<br /> Едва след като сте се погрижили за хората, обърнете внимание на помещението. Отварят се всички прозорци с цел да стане течение и да се проветри. Внимателно се оглежда мястото, където се е разпилял живакът.<br /> <br /> Подготвяте си &ldquo;инструментите&rdquo; за механично събиране на живака. Вероятно преди това ще ви се наложи посещение в аптеката за манганов разтвор, както и пипета с гумен накрайник. И съд, който се затваря добре (желателно е херметически).<br /> </strong></em><span style="color: #800000"><u><strong><br /> Парчетата от термометъра се поставят в съда.<br /> </strong></u></span><br /> Достатъчно големите, видими капчици се събират с пипетата. Малките - с лейкопласт. Ако живакът е попаднал върху килими, мокети или подобни порести материали - лошо, най-добре е да се изхвърлят. Ако живакът е попаднал в цепнатини, например на дюшеме или паркет - не е лесно да се почисти. С ножче разширете цепнатината достатъчно (без да избутвате живака по-навътре), за да може с върха на пипетата и лейкопласта да достигнете и оберете всички капчици.<br /> <br /> След като старателно сте огледали и почистили, щедро посипете мястото с мангановия разтвор. След известно време, например половин-един час, отново почистете внимателно и събраното (заедно с парцала за почистване) поставете в съда. Мястото се измива с белина, сапун и гореща вода, като към нея може да добавите и сода.<br /> <br /> Разсипаният живак сам по себе си не е опасен, опасни са изпаренията му. И на колкото по-малки топченца е, толкова по-бързо се изпарява. Като най-добър метод за събиране се препоръчва използването на метличка от медни жици, почистени с азотна киселина, но този комплект инструменти не се осигурява лесно. Оставете помещението да съхне и да се проветрява с отворени прозорци два дни, без да спите вътре.