ЗАБРАВЕНИ ЛЮБИМЦИ
• Аз, Невена и Стояна се наричахме “трите грации”
• За “Дами канят” двете с Невена се накъдрихме като пудели и Иван Андонов щеше да припадне

Именитата актриса Мария Статулова завършва ВИТИЗ в класа на ученика на Брехт – проф. Боян Дановски. Родена е в Бургас, дъщеря е на големия художник Иван Статулов и снаха на покойния класик Йордан Радичков. Звездата й изгрява с роля в култовия филм “Авантаж” на нейния съгражданин Георги Дюлгеров.
28 години играе в трупата на Сатирата с такива колоси като Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Парцалев, Григор Вачков… До последно остана една от най-близките приятелки на киноиконата Невена Коканова.
Въпреки че буквално се разкъсва между снимки в новия филм на братя Тавиани, роли в Народния и в Пътуващия театър, обаятелната бургазлийка се съгласи да приеме в гримьорната си репортера на ШОУ и да раздипли спомени за началото на своята кариера, за снимките си в шеметната комедия “Дами канят” и за легендарното си приятелство с трагично загиналата в САЩ актриса Мариана Димитрова.

- Ти си родена в Бургас – “артистичната столица” на България преди 10 ноември. Какви спомени си запазила за неговата неповторима атмосфера?
- За съжаление рядко ходя в Бургас, защото почти всичките ми близки хора излетяха от този свят. Няма го моя баща – художника Иван Статулов, няма го Нейчо Попов, у когото живях в София известно време… Спомням си за златния период на Бургаския театър, когато там играеха Слабака, Досьо… Спомням си за невероятните поети Иван Пейчев и Христо Фотев… Много съм щастлива, че най-после направиха паметник на Апостол Карамитев в Морската градина, до паметната плоча на Мицкевич. Аз обаче напуснах града в XI клас, обещавайки на родителите си, че ще стана актриса. Отрано започнах да се снимам. Бях по разпределение в Кърджали, в Ямбол… Но шило в торба не стои и ме взеха в “Авантаж”.
- Точно за този култов филм искам да те питам. Разкажи нещо за снимките, за партньорството ти с Руси Чанев, който впрочем също е бургазлия…
- Режисьорът Георги Дюлгеров, и той бургазлия, ме покани на пробните снимки, които бяха в двора на Киноцентъра. Спомнях си и защо ме избраха. Казах на операторите, че живея ей там, отсреща. Те оставиха камерите и се загледаха. После започнаха да се смеят и смятам, че това определи, как да кажа, съдбата ми – да се снимам в този филм с прекрасния Руси Чанев, който е един от най-големите български актьори. Между другото, ние сме от една махала в Бургас. В този филм участвахме 13 души от Бургас! Явно в този град има нещо, което дава много на човеците – не знам дали е морето, дали е волната бохемска душа, която витае непрекъснато там… Всичко това ни помогна да направим един неповторим филм. Даже после на шега казваха, че в България се делим на “авантаж” и на други. (Смях.)
- Разбрах, че в момента се снимаш в италианска продукция, режисирана от колосите братя Тавиани. Сигурно конкуренцията е била свирепа. И все пак ти се пребори за ролята…
- Снимала съм се в “Дело по съвест” на Пирели, който мина по RAI, както и по нашата телевизия. За “Чифликът на чучулигите” на братя Тавиани отидох на кастинг и после разбрах, че са ме избрали самите те. Бяхме една германка, една американка и моя милост. Избраха мен, сигурно защото невероятно приличам на едра, хубава арменка. (Смях.) Ролята е хубава и трагична, защото във филма става въпрос за геноцида на турците над арменците, за голямото клане от 1914 г. Снима се тук – в Пловдив, в Белоградчик, в Дупница и малко в София.
- Ти беше дълги години актриса в Сатирата. Той е една голяма школа. Как те приеха твоите именити колеги?
- Задържах се в Сатирата цели 28 години. Това беше моя мечта – да играя там. Прозорците на ВИТИЗ гледаха към Сатирата и аз тайничко си мечтаех да играя с тези невероятни артисти – Калата, Стояна, Невена, Парцалев, Гришата Вачков… Със Стояна и Невена бяхме в една гримьорна. Стояна ми подсказваше как да изиграя един етюд – някаква баба иманярка, пияница и т.н. – щур откъс. Гледах я с ей такива грамадни очи като воденични камъни, защото Калата, Стояна са учебници по български театър. Впрочем в Сатирата ме покани Младен Киселов. В спектакъла “И най-мъдрият си е малко прост”. Там се казвам Маря Ивановна, а и в живота нося почти същото име – Мария Иванова Статулова. (Смях.)
- В момента играеш баба Гицка в “Големанов”, постановка на Пътуващия театър. Не се ли притесняваш, че доста големи актриси са изиграли тази роля преди теб?
- Ами, разбира се – даже косата ми побеля! (Смях.) След премиерата, когато ме интервюираха от телевизии, от пресата, говорих само за Стояна – колко е велика, как целият свят я помни в тази роля. И ме попитаха: “Ама вие за себе си няма ли да кажете една дума?” Получих комплименти, че съм продължителка на творчеството на Стояна.
- Ти до последно беше една от най-близките приятелки на Невена Коканова. Направихте невероятен тандем в “Дами канят”…
- Ние се наричахме “трите грации” – Невена, Стояна и аз. С Невена играхме в едно представление, с което три години пътувахме. За мен това беше един от най-щастливите периоди в живота ми. Невена ме наричаше Малкия Мук, защото носех обувки 34 номер, с които непрекъснато обикалях из града. Много я обичах. Дай, Боже, някой ден да имам сили да седна и да разкажа подробно за всичките щуротии, за веселите и хубави неща, които ни се случваха. За “Дами канят” с Невена се накъдрихме – еднакви, като пудели, и Иван Андонов щеше да припадне, като ни видя. Иначе остана много щастлив и доволен. Това беше наша импровизация.
- Дългогодишно приятелство те свързваше и с покойната ти колежка Мариана Димитрова, която загина трагично в САЩ. Какъв спомен остави у теб тази рано отишла си актриса?
- Тя беше изключителен човек. С бясна енергия, със слънчева душа… Много ми е мъчно, че не е при нас. Но знам, че ни докосва от небето и някой ден ще се срещнем горе. С Мариана имахме един безумен случай. Живеехме през една пресечка и всяка сутрин в осем тази слънчева терористка идва, звъни ми на звънеца и казва: “Айде, ало, ставай да направиш кафе!” И така години наред. Веднъж тя отиде на озвучаване и закъснява за представление – забравила, изключила просто… Аз отивам във Военния театър, защото ме търсят мен. Непрекъснато ни бъркаха и това беше адски смешно. В театъра ми викат: “Мария, къде е Мариана? Представлението започва!” И аз казвам: “Не знам къде е, но излизам да играя…” Със съжаление изливам чаша вино за тези големи човеци, които обичам. И много ми е мъчно, че един ведър, слънчев, безумно талантлив човек като Мариана отлетя някак ненавреме от нас…
- Ти си снаха на класика Йордан Радичков. Синът ти е кръстен на него. Явно ти е писано да си сред известни хора…
- Първо родих Сузи, която е вече на 25 години. Тя пък е кръстена на свекърва ми. Когато трябваше да раждам сина ми, казах на Димитър, моя съпруг: “Митко, или трябва да го кръстим Йордан Радичков, или Иван Статулов. Средно положение няма.” (Смях.) Когато децата поотраснаха и виждат, че ме търсят като Статулова, питат: “Майко, ти нашата майка ли си?” Дядо Данчо, както му казваха децата, бе един изключителен и много добър човек. Нежен и фин. Не беше необходимо даже да му говориш, а да се потапяш в това, което разказва. Иносказателен и самотен човек беше. Това личи и в творчеството му.

Едно интервю на Ина ВАСИЛЕВА