ТАЙНИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ
• На 5 юли Николай Бинев щеше да стане на 72 години
• Актьорът правел хороскопи и редял пасианси

Маестрото на Младежкия театър - Николай Бинев, угасна няколко месеца след рождения си ден на 69 години. До последно са му казвали, че страда от диабет плюс остеопороза, а всъщност го е разяждал рак. През декември 2003 г. актьорът издъхна в болница. Без да дойде в съзнание. За тежката му диагноза са били посветени само съпругата Домна Ганева и синът им Велизар Бинев. Бракът между Домна и Николай е сред рекордните за гилдията - 50 години са заедно. Познават се от деца, загаджват се като студенти. В дома им още витае духът на известния актьор, твърди вдовицата днес. Тя има домашни цветя, които дежурно цъфтят на техни годишнини. А една китайска роза пък спряла да цъфти в деня на кончината на стопанина й.

- На видно място в хола ви е снимка от последния филм на Бинев…
- От последния кадър, в който се е снимал. Две седмици, преди да почине, много боледуваше. Оставаше му един снимачен ден на филма ^Децата на Нонантола^ на италианския режисьор Моне Попучи. Беше в Медицинска ададемия и по джи-ес-ем-а се свързал с продукцията, защото оставаше само един снимачен ден, но страшно важен за филма. Една сутрин пристигат италианците и просто го измъкват от болницата. Лекарят застанал с разперени ръце на вратата и се опитал да го спре. Казал му: ”Николай, това е самоубийство!” Той обаче минал покрай него с усмивка. От 8 сутринта до 20 вечерта е снимал някъде на гара Подуяне. Не е можел да ходи и две момчета са направили столче с ръцете си, за да го пренесат през коловозите до телената мрежа, за да се хване за оградата и да завършат снимките. Това е последният му кадър - Николай, хванат за решетките. Във филма Николай играеше равин, а когато Кен Дюкен, немският актьор, който играе негов син във филма, го вижда колко е променен физически, заплаква. Болестта вече беше изписана на лицето му. Вечерта се върна полужив, но сияещ, че не е провалил снимките на продукцията. Две седмици, след като завършиха, почина.
- От какво почина?
- От рак. До последно го заблуждавахме, че има остеопороза. Само двамата със сина ни знаехме, че е болен от рак. Криехме от него. Искахме да му спестим тревогите.
- Били сте една от най-здравите двойки в артистичната гилдия. Семейството ви преживява голяма трагедия когато по-малкият ви син Боян умира преди 20-ина години от мускулна дистрофия. Успяхте ли да преодолеете стреса от смъртта му?
- Не. Двамата с Боян, той е по-големият ни син, преведоха “Амадеус” на Питър Шафър. А малкият ни син Велизар участва в предаването “Суматоха”. Снима доста в американски филми, за английска телевизия и при италианските режисьори братя Тавиани е играл. Има същия глас като баща си.
- Защо Николай Бинев е играл само на сцената на Младежкия театър?
- Николай беше канен в трупите на всички театри, но той така казваше: ”Аз имам един театър и една жена!” След разпределението в Русенския театър е играл само на сцената на Младежкия театър. Радвам се, че нямам нищо общо с инициативата този театър да носи неговото име. Инициативата беше на Георги Кадурин, Румен Цонев и младите актьори в театъра. Режисьорът Андрей Аврамов направи и невъзможното за издаването на компактдиска “Николай Бинев пее” с негови изпълнения. Иван Андонов и Рашко Младенов също помагаха.
- Самият той е имал блестящо чувство за хумор и е бил голям сладкодумник. Вярно ли е, че сте имали много приятели, на които обичал да прави номера по телефона?
- Може би по 40 - 50 човека се събирахме у нас. 12 души имаха ключове за нашия дом. Спомням си сега за един случай. Васил Димитров щеше да снима цар Борис Трети и Николай му се обажда по телефона: ”Васе, одобрили са те да снимаш Тодор Живков и затова няма да снимаш цар Борис.” Чак на другия ден му каза, но той не му се сърдеше за шегите. Николай беше известен и с колекционерската си страст. Събираше детски снимки на приятели актьори. Имаме три албума със снимки от три поколения. Актьорът Малин Кръстев взе част от детските снимки, направиха ни нови снимки, а филмчето показаха на откриването на новия стар Младежки театър. Друга страст му беше писането на писма. По Коледа винаги изпращаше по стотина картички и още повече получаваше.
- Сега сещат ли се за вас приятелите?
- И старите идват, и по-младите също. И все още не казват: ”Отивам при Домна”, а “Отивам при Домна и Николай.” Ние бяхме като скачени съдове и досега няма ден, в който в тази къща да не минават наши приятели или артисти.
- Вярно ли е, че след като се разболявате, той хваща тенджерите и започва да готви?
- Никога не беше готвил преди това. Даже не знаеше къде е хлебарницата и колко струва хлябът. А започна да готви и се справяше блестящо.
- Вие заради болестите ли се отказахте от театъра?
- Разболях се през 1992 г. Аз сама поисках да се пенсионирам. Последната ми роля беше на кралица Елинор в “Крал Джон” и никой не разбра каква мъка беше това за мен. Тогава видях, че вече не мога да се справям. Слязох навреме сама, преди да ме свалят.
- Вярно ли е, че Николай Бинев е играл ролята на Ленин?
- Два пъти. Първо в Русенския театър, където стана голям скандал дали накрая Ленин трябва да се покланя или не. После още веднъж беше Ленин в ”Името на революцията” в Младежкия театър. Представлението траеше три часа. Кошмар! Николай имаше участие само в началото и края на спектакъла, а гримирането му за ролята също траеше три часа. Докато чакаше да си каже финалните реплики, той обличаше едни дълги цигански поли, с които репетирахме, и играеше цигански танци, както беше гримиран като Ленин. Когато си почиваше от танците, скръстваше ръце в някой ъгъл и казваше: ”Аз съм кът на Ленин. Покланяйте се!”
- Малко хора знаят, че Николай Бинев се е увличал от окултизъм, занимавал се е и с астрология.
- Правеше хороскопи, които бяха много точни. Когато Николай си отиде, китайската роза вкъщи спря да цъфти. А преди това цъфтеше страшно много. На миналия му рожден ден през юли тя цъфна в два огромни цвята. На моя рожден ден също цъфнаха два огромни цвята. Приех го като подарък - единият цвят от Боян, другият - от Николай. Когато беше промоцията на компактдиска с песните му, стана същото. Тогава цъфна една кала, която дотогава никога не беше цъфтяла. В деня на промоцията на албума на Николай за първи път едно цвете, което наричат дървото на живота, цъфна с малки бели цветчета.
- Беше ли вярващ?
- Да. Ето сега три празника се събират и три различни цветя цъфтят. Каквото посадеше Николай, винаги се хващаше.
- Всъщност как се запознахте с него?
- Познавахме се още преди да влезем във ВИТИЗ. Аз бях в един драмсъстав, той - в друг. Конкурирахме се на фестивалите на художествената самодейност и хич не се обичахме, защото ту те печелиха конкурсите, ту ние. Имах му зъб.
- Значи не е било любов от пръв поглед?
- Никак. Той беше много слабичък, но властен и много се караше на своите участници от състава. Дори едно лято никой от тях не отишъл на почивка, защото Николай поставил пиесата “Дачници” от Горки. Приеха ни заедно във ВИТИЗ в класа на професор Кръстьо Мирски. Моята най-добра приятелка - Роксена Кирчева, беше в гипс, защото на изпитите си счупи ръката. Николай казал на един негов приятел: “Виждаш ли ги тези, най-грозните? Те са най-добрите!” Него го приеха на втория път, защото бил с несценичен глас и физика. На втората година обаче влезе, все едно, че е придобил всичко това изведнъж за една година. И още от първите дни се хванахме за ръка като приятели.
- Вярно ли е, че вие сте му поискала ръката по телефона?
- Точно така. Бяхме се скарали, защото ми беше казал: “Виж сега, ако някога се оженя, ще е за тебе, но сега ме остави на мира.” Той замина за Русе, аз за Варна. Една вечер аз първа не издържах и му се обадих по телефона от градската поща. Не повярва, че съм аз. Изсвирих му нашия сигнал и му казах, че искам да ми отговаря на въпросите само с “да” и “не”. Накрая му заявих, че във вторник ще говорим като съпрузи, и затворих. Във вторник наистина се оженихме тайно в Русе и бяхме неразделни 50 години. Разликата ни с Николай е една година без една седмица. Аз съм родена на 27 юни, Николай - на 5 юли.

Интервю на Ивайла ИВАНОВА

ДОСИЕ
• По-малкият син на Бинев - Велизар, е одрал кожата и гласа на прочутия си баща. В телевизията синът водеше предаване за паранормалното ^Може би са те^.
• През последните години актьорът страда от диабет, усложнен от куп други болежки, а бъбреците му почти излизат от строя.
• Благодарение на Николай Бинев сериалът ^Нощем с белите коне^ се превръща в класика. Оценен е високо и от световните кинорежисьори, които през последните години работят у нас. Омайва ги не само с перфектното владеене на английски и френски език, но и с феноменалния си талант. През първите снимачни дни на ^Изток-Запад^ с участието на Катрин Деньов актьорът пада и си чупи ръката. Режисьорът Варние обаче не иска и да чуе за смяната му с друг. Заради Николай Бинев отлагат снимките с три месеца и плащат още веднъж масрафа по новите декори.
• ^Мислех, че животът ми с него ще бъде една Голгота, защото той хем не беше левент, хем командваше страхотно и имаше жестоко чувство за хумор. Но излезе, че с него се живее като в рая^, често споделя вдовицата му Домна Ганева. Тя си припомня, че на старини, когато житието-битието им се свежда до посещения при доктори и целодневно търчане за снабдяване с илачи, лентички и глюкомери, те се помолили никой от тях да не надживее половинката си.
• Тленните останки на Бинев са кремирани по негово желание, а урната с праха му е погребана в малък гроб в семейната гробница. Приживе актьорът е истински клаустрофобик и дума не давал да се издума да остане под земята.