Лекарствата ни тласкат към... страшни болести

Рано е да мислим, че сме победили почти всички опасни и коварни заболявания

28 Февр. 2011, 18:13 1872 прочита 2 коментара

Лекарствата ни тласкат към... страшни болести

Рано е да мислим, че сме победили почти всички опасни и коварни заболявания

Не е изключено да настъпи момент, когато микроорганизмите ще “празнуват” своята победа: когато човекът вече няма да има възможност да се защити от тях. Това твърди проф. Анджей Гладиш - специалист по инфекциозни болести, заболявания на черния дроб и нарушения на имунитета, в полския град Вроцлав. И нтервюто с проф. Гладиш е публикувано в реномирано медицинско издание. Проф. Гладиш е на мнение, че е рано да се смятаме за победители над многото опасни заболявания и като пример посочва възвръщането на туберкулозата и сифилиса. За тази ситуация са виновни донякъде самите хора, а също и съвременният ритъм на живот. В смисъл, че човек се старае максимално бързо да се избави от всякаква болест, а това означава, че започва активно да приема антибиотици. Безразборният прием на тези препарати обаче води до това, че болестите, предизвикани от отдавна познатите микроорганизми, се оказват неподвластни дори и на най-добрите, най-ефикасните и правилно подбрани антибиотици. Най-яркият пример за това е пеницилинът, открит от Флеминг през 1928 година. Това си беше революционен препарат, но само за тогавашното време. После се оказа, че като реакция към приемане на пеницилина се появиха много нови устойчиви щамове на болестта. “Друг пример - отбелязва Гладиш - е златистият стафилокок. Той до такава степен се е усъвършенствал, че разполага със специални ензими, способни да разложат почти всеки антибиотик”. Болничните инфекции, предизвиквани от една от видовете пневмонии, въобще не се лекуват, защото микроорганизмите са устойчиви към всякакви лекарства. В крайна сметка пациентите често умират “Впрочем - отбелязва професорът - виновни са не само антибиотиците. Все по-често при лечение на новообразуванията се използват химични препарати, по-точно цитостатици. За лечение на много други болести се използват стероиди. Под тяхно влияние обаче, имунната система отслабва и започват да действат патогените, които до този момент не са можели да нанесат вреда на човека”. Тук е мястото да си спомним историята за едно химично съединение, което се използваше за борба с комарите, а след това - и с маларията. В резултат на това комарите намериха нов начин да атакуват човека: те обитават топлата вода, вкл. басейните. Така могат да проникнат в нервната система на човека и да предизвикат тежко възпаление на мозъка. Опитът показва: живеейки в силно химизирана околнА среда, е невъзможно да удържим под контрол биологичната революция “Хората изгубиха своята бдителност - отбелязва проф. Гладиш. - Но заразяването с вируса на СПИН и оттук-нататък ще си остане смъртоносно. Един от най-опасните патогени - това е вирусът на СПИН. Механизмът на неговото действие е свързан с постепенно разрушаване на имунната система. А това води до развитие на различни болести. Независимо от огромния прогрес в изследванията и лечението на тази инфекция, вирусът на СПИН все още “се чувства много добре”. Главно заради това, че болестта постепенно престава да се възприема в обществото като неизлечима. Но СПИН-ът се превърна в по-скрита болест, пациентът може и да не я забележи. Преди няколко години опитното око на специалиста можеше да разпознае и на улицата човек с признаци на СПИН. Става дума за т.нар. дислипидемия. Това представлява изменение на разпределението на мастната тъкан: тя се натрупва около шията и корема, но изчезва от ханша и бузите. Обаче лекарствата се усъвършенстваха и сега вече е сложно да се определи пациент със СПИН. “Хората изгубиха своята бдителност - отбелязва проф. Гладиш. - Но заразяването с вируса на СПИН и оттук нататък ще си остане смъртоносно. Медицина все още не може да го унищожи. А вирусът, както и опасните микроорганизми, все още не е казал последната си дума”. Това може да се потвърди и като се наблюдават последствията от приема на антиретровирусни препарати. От една страна, те предизвикват количествено нарастване на имунните клетки, но от друга, тези клетки вече не могат да осигурят защитната функция. И в резултат на това възниква една от най-коварните болести - ракът Освен това се повишава и вирулентността (това е способността за заразяване на организма) с патогенни микроорганизми, предизвикващи дори туберкулоза. “Но хората не престанаха да умират и от туберкулоза” - казва професорът. Често този проблем се отнася за носителите на вируса на СПИН, но не трябва да забравяме, че около 95 на сто от всички хора са имали контакт с носителите на туберкулозата. “Нашата имунна система, образно казано, е разпознала опасността и я е затворила в “черна кутия”. Докато човек живее нормално и не боледува, кутията си остава затворена. Но вследствие срив в имунната система заради заболявания, новообразувания, рентгенови облъчвания, тази кутия може да се отвори”, твърди проф. Анджей Гладиш. Микобактериите започват да атакуват най-уязвимите системи. В крайна сметка може да се развие туберкулозен менингит, увреждане на бъбреците или на стомашно-чревния тракт. “Животинският и човешкият вирус се обединиха в един, опасен и за двата вида - и за човека, и за животните” Професорът отбелязва и следното: не трябва да забравяме, че светът живее в среда на взаимозависимости, където микроорганизмите, животните, растенията и хората си имат отделни светове. Всички те искат да живеят колкото се може по-комфортно, затова се конкурират едни с други. А на всичкото отгоре, човекът се опитва да ръководи и контролира другите светове. Но забравя, че другите участници в тази игра също се развиват. Примерът с пеницилина го доказва: микроорганизмите могат да надминат, да надхвърлят човешкия гений. Те постоянно се менят, мутират, търсят нови пътища. Някои дори успяха да преодолеят междинната бариера. Пример в това отношение е тежкият остър респираторен синдром - същата тази атипична пневмония, която сега я позабравихме, но тя вероятно ще напомни за себе си в бъдеще. Този вирус, носител на който са домашните животни, “се обедини” с подобен на него човешки вирус, създаде се един, който вече е опасен и за двата вида - за човека и за животните. Възражда се дори и сифилисът! Човек може да се зарази с него, ако например целуне носител на болестта. Така че в сравнение със СПИН, тук вариантите за заразяване се увеличават. Но когато хората са събрани в една компания и се веселят, а някой се оплаче от пъпка на езика, едва ли другите ще си помислят, че това може да е свидетелство за сифилис след орален секс. Лекарите също често забравят за заплахата от сифилис и приемат измененията по кожата за алергична реакция. А по-късно диагностицираният сифилис влияе на сърдечносъдовата и на централната нервна система. Ако не се лекува, леталният изход е неизбежен. Учудващ е фактът, че все повече жени не знаят за своята болест и раждат деца с вроден сифилис. Такова детенце може да бъде разпознато с невъоръжено око - то има множество вътрешни и външни дефекти. Внимание! “В последно време с хората се случва нещо странно - в тях се е загнездило илюзорното усещане за безсмъртие, а от друга страна вярват в прогреса на медицината. Обаче средностатистическият гражданин забравя, че дори най-добрите диагностични и терапевтични методи си имат своите ограничения” - казва още Анджей Гладиш. Невидима заплаха Повечето епидемиолози се опасяват, че на нашия изтормозен свят ще му се наложи да се сблъска и с мутиралите вируси на вариолата или треската Ебола. Преди 40 години мидите, открити в Неаполитанския залив, бяха деликатес. Е, сега можем да си ги позволим, но би било зле, защото във водите на залива е открит холерен ембрион. Друго опасно заболяване е вариолата (едра шарка). Днес се смята, че тази болест не съществува, но това не означава, че вече го няма причинителя. Има го в две лаборатории - тази в Москва и тази в Атланта. Материалът се охранява много внимателно, но той може да бъде използван не само с благородни цели, например за създаване на ваксини. Той може да бъде използван и за престъпни цели. А точно вариолата и сибирската язва са основните видове биологично оръжие. Повечето епидемиолози се опасяват, че на нашия изтормозен свят ще му се наложи да се сблъска и с мутиралите вируси на вариолата или треската Ебола. Струва си да насочим вниманието и върху вирусите на атипичната пневмония; на птичия грип; на всички заболявания, предаващи се чрез мръсни ръце; а също и на хеморагичната треска - тя има своите особености на всеки континент. Особено опасна е треската, предизвикана от вируса денге - предавана комарна инфекция, която предизвиква тежка, сходна с грипа болест. А понякога настъпват усложнения с потенциален летален изход. През последното десетилетие глобалната заболяемост от инфекцията денге значително нарасна. По прогнози на Световната здравна организация, в днешно време на риск от това заболяване са подложени всеки двама от пет човека в света. Сега болестта е типична за Северна и Централна Африка и Карибския басейн, но все повече засяга и Европа. Внимание! Природата ненавижда празнотата. През 1980 година Световната здравна организация обяви света за освободен от едрата шарка. Почти по същото време обаче се появиха съобщения за първите случаи на СПИН в Африка, а след това в САЩ и Европа. Малко по-рано се постави началото на хеморагичната треска. Ние, хората, сме тщеславни и горди. Смятаме, че само ние сме способни на интелектуални решения. Обаче микробите също приемат различни “стратегии”. Но не за да унищожат човечеството, а за да оцелеят самите те. Яна БОЯДЖИЕВА