Ченгето на радиото се казваше Цветан, затова ме кръстил “Цветанова”
<em>За разлика от много новоизлюпени политици радиоводещата Божана Димитрова не се нуждае от специално представяне. Тя е не просто популярна журналистка, а и любимка на поколения радиослушатели, които още помнят знаменитото й предаване &bdquo;Разговор с вас&rdquo;, излъчвано на живо в ефир повече от четвърт век. Помнят не само топлия й глас и умението да общува с хората, но и смелостта й да повдига остри социални проблеми и да не щади управляващите. <br /> <br /> </em>Носител на наградата за журналистика &ldquo;Сирак Скитник&rdquo; за цялостен творчески принос и новаторство в БНР, Божана Димитрова стана първият носител на наскоро учредения приз &bdquo;Следа в ефира&quot;. Отличието се присъжда всяка година на личности, които са оставили трайна следа в радио- и телевизионния ефир. Преди няколко години обаче Комисията &ldquo;Андреев&rdquo; първо обяви за двамата най-големи &bdquo;агенти&rdquo; в републиката нея и аниматора Доньо Донев, а после притури името й в списък с още 65 &ldquo;радиошпиони&rdquo;. Тогава журналистката обясни нашироко в медиите истината за агентурното си минало. <br /> <br /> <strong>Независимо от твоето ясно обяснение, всяко едно следващо интервю с теб започваше именно с въпрос за връзките ти с тайните служби, затова ли престана да даваш интервюта? <br /> </strong>- Признавам, че доста време не можех нито да ям, нито да спя, мислех, че животът ми е свършил. Буквално се разболях от мъка. Поисках вот на доверие от Обществения съвет на БНР &ndash; 6 години бях негов председател. Единодушно ме подкрепиха изтъкнати интелектуалци - художници, журналисти, музиканти, юристи... Един от тях излезе в ефир с думите: &bdquo;Божана поиска от нас вот на доверие, получи вот на обич!&rdquo; Стегнах се, написах и книгата &bdquo;Разговор с вас &ndash; фрагменти&rdquo;, без претенции за литература или спомени &ndash; само част от стотиците преживени, изстрадани епизоди от една професия, на която отдадох живота си. Не се забравят, надявам се, репортажите ни. По дешифровката на предаването ни за Чернобил беше изготвен обвинителният акт на прокуратурата. После спряхме страшно бедствие - едни разградски първенци бяха изтъргували за жълти стотинки внос на радиоактивни тютюни от Италия и се бяха опитали да ги заравят във вододайната зона на града, до Ясеновец. Линчуваха ме в тогавашния Комитет за държавен и народен контрол. Получих и яростно предупреждение от един висш партиен юнак &ndash; била съм в радиото, за да защитавам комунистите, а не да ги маскаря. Да припомням ли, че &ldquo;комунистът е прав, дори когато греши&rdquo;?! Не ми простиха и специалния радиопост на брега на езерото Вая, в което необезпокояван &ldquo;Нефтохим&rdquo; изливаше отровните си води, а оттам - в морето на юг. Наложи се &bdquo;първенецът на отечествената химия&rdquo; да си изгради пречиствателна станция...<br /> <strong><br /> Нека припомним все пак кой те кръсти &ldquo;агент Цветанова&rdquo;?<br /> </strong>- Предполагам, че кръстникът ми е Цветан Б. (Бузовски &ndash; бел. ред.) - щатното ченге на радиото, както си го знаехме. Сигурно е бил служебно закачен за мен тогава, защото буквално ми дишаше във врата. Особено по време на дългите преки репортажи от манифестациите. Монтираха тогава специална ламаринена кабина на площада - &bdquo;на една ръка разстояние&rdquo; от първите партийни и държавни ръководители. Та затова Цветан буквално ме дебнеше и ми &ldquo;дишаше във врата&rdquo;. В един горещ ден не го изтърпяхме с Веселин Димитров и направо му казахме да се разкара. Още тогава, през 1976 г., Цветан ме причакваше на излизане от радиото с общи въпроси от сорта: &ldquo;Какво ново, какво е настроението в редакцията?&rdquo; Прочетох в досието си как е преразказвал тези разговори после с подпис &bdquo;Цветанова&rdquo;, не Цветан. А на едно място, със забележка встрани от текста, го мъмри началникът му. Че &ldquo;обектът&rdquo;, т. е. аз, &ldquo;нищо не работи&rdquo;. Ясно е написано: &ldquo;Принудете го да пише пред вас и ако е нужно, лишете го от микрофона, и без това взима доста пари!..&rdquo; Така ми беше писнало от него, че един ден му казах, че ревнивият ми съпруг - с Коко току-що се бяхме оженили - може и да го пребие, ако продължава да се навърта. Пак излезе разбран - съгласи се, но постави условие...<br /> <br /> <strong>Какво условие?<br /> </strong>- Да съм подпишела декларация, че няма да разгласявам &ldquo;за водените с мен разговори&rdquo;. Съгласих се тутакси. &ldquo;Ще ти подпиша, викам, и пет бележки, само ме остави на мира!&rdquo; - и на коляно подписах някакъв циркулярен лист. Как съм могла да знам, че 30 години по-късно това ще се окаже най-уличаващият ме факт! Когато отидох при Методи Андреев и го попитах: на какво основание цитирате името ми, той ми каза: &rdquo;Ето, има ваш подпис, и за нас това е достатъчно!&rdquo; А в досието ми надлежно бяха събрани отчетите от две командировки, подробните доклади на Цветан Б. как уж подсигурил отиването на сестра ми до Париж, два-три листа с неособено ласкави отзиви за моя милост - от някой си Иван, от някой си Боян &ndash; неизвестно кои, и т. н. Но най-компрометиращото - на лист от календара от годината 76-а съм нахвърлила доклад пред партийната организация как се готвим да посрещнем достойно 11-ия конгрес на БКП. Загрижена &ndash; сигурно основателно, че няма много мъже репортери и че дамският състав е от млади и недотам опитни репортерки. Ето това е всичкият ми &ldquo;донос&rdquo; според &ldquo;андреевците&rdquo; и сие! И на края на разпокъсаната жълта папка щатният служител тегли резолюция &ndash; цитирам: &bdquo;Обектът не става за работа, липсва му чувство за конспиративност и революционна бдителност, а и ще се жени. Да се извади от отчет! Май, 78 година. Досието да се унищожи.&rdquo; Малко обидно даже - само две години съм била уж &ldquo;агент&rdquo; и ме освобождават безславно, понеже не ставам за работа! А, имаше и една фактура &ndash; осребрена. За закупена ваза за сватбата на &ldquo;обекта&rdquo;, т. е. за мен - 15 лв. Нямам спомен за такъв дар.<br /> <strong><br /> Какво се случи с твоя &ldquo;вербовчик&rdquo;?<br /> </strong>- Открих го в тежък, луксозен кабинет, седнал в скъпо кожено кресло. Въведоха ме двама бодигардове при него. Някога беше едно слабичко момче, сега - дебел, побелял... Наоколо богато, снобско, всякакво. &ldquo;Кажи бе, Божанке &ndash; какво има?&rdquo; Едва го разпознах. Оказа се, че вече е голям бизнесмен. Търгувал с бивши съветски републики. Помолих го да каже на висок глас, че това, което е написал, не е вярно. Отговори ми, че подобно изявление щяло да навреди на бизнеса му. &ldquo;Първо, вика, няма да плюя в герана, от който съм пил вода. И второ &ndash; виждаш, че имам бизнес вече!...&rdquo; С две думи, не се съгласи да говори. Но най-страшното е, че именно такива хора днес отново са на ход...<br /> <em><strong><br /> Едно интервю на Стойка ЦАРИГРАДСКА<br /> </strong></em><br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>ДОСИЕ:<br /> </strong></u></span><br /> Божана Димитрова е родена на 22 февруари в София, завършва българска филология и две години учителства в гимназията в Карлово. През 1965 г. печели конкурс за репортер в Националното радио и оттогава студиото за нея и с нея става едно от най-силните енергийни места. След над 4 десетилетия в журналистиката, от които 35 активни радиогодини, тя бе дамгосана с клеймото на агент на ДС.<br /> <br /> Дъщеря й Милена Димитрова, израснала в студиото на майка си, където пишела и домашните си като ученичка, днес е журналистка с докторска титла, авторка на няколко книги, на работа в Европейския парламент.