ТОПСЕКРЕТ
На заседание на политбюро Чудомир Александров се кахъри за деликатното положение на Андрей Райчев, комуто се налагало да жертва любовта си към прогресивната Виза Недялкова в името на правата линия на партията.

След като Георги Коритаров се изповяда публично за сътрудничеството си с ДС, маститият социолог Андрей Райчев не прие покаянието и обясненията му. А може би трябваше. защото се оказва, че двамата с Коритаров комай са били от едната страна на ДС-барикадата.
Редакцията на ^ШОУ^ обаче се добра до материали от Президентския държавен архив, които хвърлят светлина върху взаимоотношенията на самия Андрей Райчев със службите и висшите партийни органи. При това по времето, когато българските интелектуалци взеха да надигат по дисидентски глави.
В стенограмата от заседанието на политбюро на ЦК на БКП от 24 март 1988 г., посветено на т. нар. Русенски комитет срещу замърсяването на града, могат да се открият доста интересни моменти за хулителя на доносниците днес - самия Андрей Райчев.
На въпросното заседание се провеждат обсъжданията по тревожните брожения в средите на родната интелигенция. Думата взема членът на политбюро Чудомир Александров и проявява бащинска загриженост:
^А и обкръжението на някои наши другари се оказва също в тази работа объркано. Например този младеж (младежът в деликатно положение е Андрей Райчев - б.р.), който сигнализира за събранието в Института по философия и който участва във всички наши мерки за противодействие, обективно е поставен в много сложна ситуация. От една страна, неговата съпруга (Виза Недялкова - б. р.) е била поканена да участва в учредителното събрание. Аз питах на каква основа. Отговориха ми: по-прогресивни хора. Значи тя е по-прогресивна, а той по-изостанал (явно прогресивната е съпругата Виза, а изостаналият е съпругът Андрей - б. р.). А неговият баща като главен редактор на списание ^Софийски новости^ (по това време главен редактор на въпросното списание е бил бащата на Андрей Райчев - Венцел Райчев - б. р.) публикува съобщение за учредяването на този комитет. А той трябваше да парира тези дейности. Но тук има ведомствени причини вътре в ЦК, защото се оказва, че този вестник не се наблюдава от отдел ^Идеологическа политика^, а се наблюдава от Външния отдел. А Външният отдел не знае за този проблем (вяроятно деликатният конфликт на интереси между прогресивната Виза и по-изостаналия Андрей - б. р.). И аз се чудя защо Външният отдел ще наблюдава вестник.^
Според посветени въпросното деликатно положение на директен информатор на ЦК на БКП през 1988 г., в което е бил поставен Андрей Райчев, става още по-деликатно. Според тях по същото време бъдещият мастит социолог, получил признанието на Чудомир Александров за противодействието си на Русенския комитет, е носил две дини под една мишница - доносничил е и на ЦК на БКП, и на Шесто управление на ДС. Така например от съответните архивни записки на съответните служби около създаването на Русенския комитет за екологичното спасяване на града от 20 март 1988 г. се разбира, че Андрей Райчев осветлявал не само отговорните другари от централния партиен орган, но не е хабил сили, за да участва и в съвместните им мероприятия с омразното му днес Шесто управление на ДС. Поне така твърди в пресата офицерът от ДС Красимир Райдовски.
От друг документ - протокол от заседание на политбюро, пък просветва, че далеч преди това - още на 2 март с. г., зам.-началникът на политическата тайна полиция - генерал Георги Силянов, докладва на най-важния отдел на ЦК - ^Идеологическа политика^, че в Института по социология се провеждат събрания на така наречения Русенски комитет и не само докладва, ами и цитира едно към едно изказвания на отделните дисиденти. Историята мълчи по въпроса, монтирали ли са службите СРС-та в института, но е документирано, че вместо бръмбари там е изпратен сътрудникът Андрей Райчев със задачата да се ориентира в обстановката.
За един бъдещ мастит социолог поставената задача е фасулска работа и тя е изпълнена с чест. Заслугите на Андрей Райчев стигат до самия първи идеолог на народната република, преди Тато да го низвергне.
Членът на Русенския комитет - Петко Симеонов, обаче е в неведение относно мисията на Андрей Райчев и скоро му доверява, че Инициативният комитет възнамерява да инициира създаването на Обществен комитет за спасяването на обгазения Русе. Разбира се, съпругът на прогресивната Виза Недялкова демонстрира светкавична реакция и се изстрелва като ^Пършинг^ за донос при втория човек в идеологическия отдел на ЦК - Васил Момов.
От своя страна централният орган подскача като ужилен и на 8 март прави нарочно съвещание, в което наред с партийните другари мъдрува идеологически и големият шеф от Шесто - генерал Силянов, барабар с малкия си човек Андрей Райчев. Протоколите все пак не са кинолента и историята едва ли някога ще научи доколко непроницаема маска си е наложил за пред колегите внедреният инструктор Андрей, но така или иначе, върху хората от Института по социология е упражнена преса да не си и помислят да допускат създаването на Обществен комитет за защита на обгазения град Русе.

Славей КОСТАДИНОВ