Иван Къжелов, писател ономаст: Само аз знам истината за Левски!

<em>Внезапно си отиде от този свят един от най-странните дълголетници на Севлиево - бай Иван Къжелов. 86-годишният писател ономаст работи 40 години като автомонтьор, но това не му пречи да издаде повече от 10 книги с огромен тираж. <br /> <br /> </em>Първата от тях е &ldquo;Златни ти ръце, майсторе&rdquo;, тиражът й е 20 000 броя и вече не може да се намери в нито една книжарница. В една от следващите си книги авторът опровергава писанията на Иван Бобчев в &ldquo;Историята на България&rdquo;, че българите са дошли с бръснати глави и чалми и имали най-малко по две жени. За това си изследване Къжелов е удостоен със специална награда на Академията на науките на СССР. Три от книгите му са на почит и в Нюйоркската национална библиотека. Най-търсена е книгата му за Левски, в която е включил достоверен разказ за последните дни от живота на Дякона. Иванчо Къжелов обича да се рови в странните истории на родния си край, претендира, че има ясновидски и лечителски дарби. <br /> <br /> <strong>Твърдиш, че само ти знаеш истината за смъртта на Васил Левски? Откъде такава увереност? Ясновидец ли си?<br /> </strong>-&nbsp;Да, такъв съм. Много неща се изписаха по този повод, но моята информация не се базира на ясновидските ми способности. Черпил съм я от извора. Благодарен съм на дядо си, защото чрез него имам, така да се каже, живата връзка със събитията по залавянето и обесването на Левски. Дядо ми е бил свидетел на всичко това и ми го разказа няколко пъти, преди да си отиде. Искаше да запомня разказа му точно, защото знаеше, че след време хората ще искат да узнаят истината за смъртта на Дякона. Преди време изследователи писаха, че Левски е имал двойници, че не той, а някой друг е бил обесен вместо него. Как точно е станало, както вече казах, знам само аз. Господ ми даде и дарбата да обличам информацията си в образи и затова твърдя, че и до днес виждам Левски като жив, разговарям с него. Всяка нощ&hellip;<br /> <strong><br /> И какво точно се е случило в оня злополучен ден?<br /> </strong>-&nbsp;По онова време дядо ми е ходел по селата да продава сапун. Вечерта сънувал сън, че нему се пада честта да спасява Левски. Сънят си е сън, но дядо му повярвал и тръгнал по дългия път, който видял в съня си. Най-напред се отбил в едно крайпътно ханче &quot;Казанджи дере&quot; да се постопли. В това се оказал шансът му да види истинския Левски, само че окован във вериги. Карали го заптиета във файтон, идващ откъм Велико Търново. Сред тях дядо ми видял ханджията на Къкринското ханче, Латинеца, с когото се познавали. Издебнал удобно време и го попитал какво прави тук, а оня със сълзи на очи му казал, че човекът във файтона е Левски и че са го заловили в неговото ханче. Когато го залавяха, казал ханджията на дядо ми, му разпориха едното ухо, виждаш ли как е подуто, та не знам как ще издържи до София.<br /> <br /> <strong>Няма информация в нито едно от писанията за Левски, че ухото му е било разпрано.<br /> </strong>-&nbsp;Да, но дядо ми лично го видял, защото се наложило да водят вързания в нужника и турците накарали точно дядо да свърши тази работа. Като влезли двамата на онова място, дядо видял окървавеното и подуто ухо на Дякона и нахлупил калпака му така, че да се закрие раната. Поне да не мръзне. Така Левски успял да подшушне на дядо да се обади на неговите съратници в Севлиево Стефан Пешев и Никола Дабев и да им предаде да направят всичко, ако ще и затвора да запалят, но да го освободят. Дядо веднага потърсил посочените от Левски хора, но те се изпокрили в миша дупка и пръста си дори не помръднали, за да освободят задържания. Дотук сънят на дядо ми се сбъднал като по ноти, но той не искал да вярва на това, което му се присънило, преди да се събуди &ndash; Левски висял мъртъв на бесилото.<br /> <br /> <strong>А откъде дядо ти е знаел, че обесеният е бил точно Левски?<br /> </strong>-&nbsp;В края на февруари дядо и още един работник отишли с каруца в София да купуват сода за сапун. Минали покрай бесилото и видели, че там виси обесен човек, а един мъж се опитва да пререже въжето. Като видял каруцата, човекът викнал да я прекарат под обесения, та той да падне вътре в нея, защото иначе кучетата щели да му ръфат главата. Така натоварили обесения в каруцата и дядо още като го видял, изтръпнал &ndash; трупът бил на Левски. Познал го по разпраното ухо и по калпака, макар че трупът бил мораво-син и с изплезен език. Двамата сапунджии откарали трупа до Долни Богров, защото там почвата е песъчлива и не замръзва. Така двамата, без други свидетели, погребали Левски. Но преди това дълго търсили мястото за гроб, което дядо ми видял насън.<br /> <br /> <strong>Споделял ли си тези факти с някого?<br /> </strong>-&nbsp;През 1988 г. ходих при Хайтов, защото той беше публикувал статия, че е открит гробът на Левски в църквата &ldquo;Света Петка&rdquo;. Разказах му всичко това и го помолих за съдействие да разкопаем гроба на Левски там, където го е погребал дядо. Казах му още, че ще разглася тази истина, която няма да му хареса. Той обаче ми се изсмя: &ldquo;Пиши каквото си искаш, момче! Но след като аз вече съм го написал, помни, че моята истина ще си остане. Левски е свят човек и в църквата му е мястото&hellip;&rdquo; Когато малко по-късно излезе книгата ми с другата истина за Левски, аз лично му я занесох. Не вярвам да я е чел&hellip;, но вярвам, че сънищата се сбъдват и показват онова, което в повечето случаи не знаем. Както се случи с мен например&hellip;<br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА</strong></em>