Казваха ми, че от Камелия нищо няма да стане - да я оставя в сиропиталище. Държавата ни отказа пари за лечение, в Израел вдигнаха отписаното ми дете на крака
<em>Да бъдеш родител е може би най-трудното нещо. Да бъдеш родител на дете с увреждане е стотици пъти по-трудно, а в България - равносилно на героизъм. Десетки семейства се гърчат всеки ден в безпаричието, липсата на каквито и да било грижи от страна на държавата ни за тези малки страдалци, жалки социални помощи и неадекватно лечение. Децата с увреждания са обречени, тъй като се приема, че не могат да бъдат излекувани. <br /> <br /> Още по-жалко за родителите е, когато знаят, че са могли да спестят тези мъки както на себе си, така и на детето си. Точно такъв е случаят на малката Камелия от София, разказан от майка й Александра Шкодрова. 27-годишната жена знае, че дъщеричката й е с тежката диагноза детска церебрална парализа заради лекарска грешка и небрежност, но въпреки това няма намерение да съди виновните. Единственото й желание е да намери нужните пари за лечението на детето в Израел, тъй като държавата и в това не иска да помогне. <br /> <br /> </em><strong>- Г-жо Шкодрова, бихте ли разказали как започна вашата тъжна история?<br /> </strong>- Бременността ми премина много леко, без усложнения, даже и лека хрема не съм имала... Това беше първа бременност и желана от мен. Терминът ми беше на 21 юни, но Ками се роди на 18 юни 2005 г. Приеха ме през нощта в Първа АГ-болница &ldquo;Св. София&rdquo; без разкритие, но с контракции на 1 минута. Лекарят реши, че няма да родя до сутринта и си отиде. Когато ми изтекоха водите и викнах да дойде да ме прегледа, той ми заяви, че имал и други пациенти и не могъл да се занимава с мен... Така след известно време аз усетих, че бебето излиза. Казах на акушерката и тя като дойде да ме види се развика, че бебето излизало, а аз трябвало да стана и да отида вече в родилна зала да раждам. Съответно <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>бебето засяда в малкия таз и се задушава... когато се роди, я изпуснаха, <br /> </strong></u></span><br /> нямаше педиатър в залата и затова тя изплака на 6-та минута. Имаше много странна форма на главата, което после разбрах, че се получава от удар. <br /> <br /> <strong>- Как оцеля дъщеря ви?<br /> </strong>- Те я бяха отписали. Опитаха се да изкарат, че имам някаква инфекция, поради която детето е получило увреждания. Пуснаха ми стерилни изследвания, които обаче бяха в нормите. След това тези изследвания изчезнаха. После <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> не пожелаха да преведат веднага бебето в педиатрията, а забавиха, за да си оправят бакиите... <br /> <br /> </strong></u></span>С триста зора и връзки на 5-я ден преведоха бебето в педиатрията за наблюдение. <br /> <strong><br /> - Не сте ли мислили да съдите тези лекари от Първа АГ?<br /> </strong>- Можеше да докажем, че заради лекарска грешка Ками е в това състояние. Когато родих второто си дете - преди 3 години в същата болница, ми обясниха, че преди това не съм раждала там, нямало ме в регистъра и когато им показах епикриза, те останаха още по-учудени. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Със сина ми, слава Богу, нямаше такъв проблем, защото си платих </strong></u></span><span style="color: #800000"><u><strong>и ми направиха секцио. <br /> <br /> </strong></u></span>Отказах се да съдя докторите, защото първо осъден лекар в България няма, а и това няма да върне здравето на детето ми. Вместо да си губя времето в съда, реших да лекувам дъщеря си и засега успявам.<br /> <br /> <strong>- Как е сега Камелия?<br /> </strong>- След изписването от педиатрията започна ходенето по мъките. При ужасно много доктори ходихме, обиколихме не помня колко рехабилитационни центрове. Всички казваха, че от това дете нищо няма да стане - да го оставя в някой дом за сираци. Но благодарение на една рехабилитаторка, която направи чудо за Ками, тя започна да се развива, да говори, да пее песнички, да се опитва да ходи и да седи сама. Започна да посещава санаториума в Момин проход и оттам имаше добри резултати... Докторите взеха да казват, че при Ками наистина е станало чудо, защото по документи детето било с много тежко увреждане. И най-вече, че не си отговаряло на диагнозата детска церебрална парализа. Това обаче е благодарение на нашата упоритост, а не на докторите. <br /> <br /> <strong>- Сега я лекувате в Израел - има ли ефект от терапията?<br /> </strong>- Научихме за лечение в Израел, което дава много добри резултати, и след като се убедихме, че в България няма лечение, решихме да подадем документи и да пробваме... Нашата държава отказа да помогне финансово за лечението. На 18 ноември миналата година получихме писмо с официален отказ от Комисията за лечение в чужбина, в което ни обясниха, че отказват финансиране на лечението на Ками в клиниката в Тел Авив, тъй като (цитирам): &ldquo;методът биокорекция не е утвърден в клиничната практика, не се използва в никоя друга държава, а в световната литература липсват данни за неговата ефективност. Предписаното от д-р Василиев лечение с препарат, който се използва при болни от Паркинсон възрастни пациенти, при деца може да доведе до дискинезии при дълготрайна употреба&rdquo;. <br /> <br /> Затова започнахме да събираме средства чрез фирми, концерти и приятели. Успяхме да съберем сумата, необходима за първия терапевтичен курс в Израел. Нужни са между 3 и 5 курса на лечение, като всеки от тях е на стойност 13 000 евро, без да са включени разходите по престоя в Израел, както и самолетните билети. С тези разходи сумата става 15 000 евро за един курс. Приема се медикамент по схема и по патентован метод за Биокорекция на проф. Василиев. Също така се прави и адренограма, за да се установи какво е увреждането. <br /> <br /> <strong>- Кога бяхте на лечение в Израел?<br /> </strong>- Заминахме за Израел на 5 декември 2010 г. и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>още с първия прием се видя подобрението<br /> </strong></span><br /> Детето започна да се храни по-добре, да седи сама, по-ясни станаха думите й, започна да съставя смислови изречения, отпусна тонуса на крайниците, изправи почти ръчичките - и това благодарение на лекарството, което приема и до днес... Както пише и в епикризата &ldquo;при приемането момиченцето седи само с поддържане. Поставена на крака с поддържане, се опира предимно на предната част на обувчиците, но може да се отпуска и на пети. При опит да ходи с поддържане се опира на носовете на обувчиците и прави крачещи движения с леко кръстосани крака. От лежащо положение не може да седне самостоятелно. В легнало положение леко повдига глава&rdquo;. Сега положението е много по-добро, и то само след 1 лечебен курс!<br /> <br /> Предстои ни втори курс на лечение - на 20.03.2011 г. трябва да заминем за Израел. Сега всичките ни усилия са насочени към осигуряването на нужната сума, защото това е пътят на нашето дете - с това лечение й се дава шанс за пълноценен живот. Трябват ни още около 25 000 лв., за да платим всички разходи по втория курс на терапия. Има български деца, като Михаела от Варна, които са почти излекувани с 4 курса. Вярвам, че и Камелия ще се оправи!<br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Маргарита Благоева<br /> </strong></em><br /> <br /> <span style="color: #800000"><em><u><strong>Сметки за дарения:<br /> </strong></u></em></span><br /> <em><strong>На името на Камелия Валентинова Шкодрова<br /> Дарителски сметки в клон Разсадника при РЦ София-Запад на Банка ДСК с IBAN:<br /> BGN BG65STSA93000018870658<br /> USD BG25STSA93000018870699<br /> EUR BG57STSA93000018870705</strong></em>