Атанас Панайотов: Боби Бец не излизаше от виенската кръчма на бащата на Албена Денкова
Карамански отвлече Стефчо Краев, а той го криеше във Виена.
11 Ян. 2011, 15:40
16513 прочита
102 коментара
От ляво на дясно: Краси Фиата, Иван Колев-Джумбурчо, Наско, Стефан Краев, Петър Денков
Карамански отвлече Стефчо Краев, а той го криеше във Виена.
<em>Известният софийски тарикат Атанас Панайотов специално за “ШОУ” разказва скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност. <br />
</em><br />
<strong>- Наско, разкажи за българските кръчмари едно време в Берлин. <br />
</strong>- Като заминах за Източен Берлин през 1983-та, там имаше само един тарикат българин със заведение – Кубрат. Държеше бар „Зина” в Лихтенберг. Програмата беше следната: в 21,00 ч. се отиваше в „Моккаек” срещу „Райзебюро”, недалеч от Александерплац. Там имаше запазена маса за нас и на нея имаше табелка „За българско посолство”. Много рядко от посолството идваше Божо Стоилов, консул, син на зам.- вътрешния министър, когото после осъдиха на 7 години за крадени коли заедно със Спас, барман в столичния хотел „Орбита”, който изпържи другарите, и ги заключиха. <br />
<br />
Първи бяхме винаги с Хети, балетист от Телевизионния балет на ГДР, и Иван Маминка – Иван Краев, който няколко години се влачеше с една балерина от „Фридрихщатспалас”. По-късно идваха Жоро Калиостро и останалите: Орлин Флагчето, Мони Курилеца, Вальо Русия, които оттам възираха в Австрия и Италия и после в САЩ. Често идваха Косьо Стайков и Иванко. Те живееха в Полша и ми носеха кожи от лисици да ги шиткаме в Берлин. Неразделен в компанията беше и Франк, син на бившия посланик на ГДР в НРБ – фотограф, чиято квартира ползвах, за да чукам манекенки и балерини, нали бях женен. Идваше и Дарина – студентка, чийто баща беше шеф на ДС на “Слънчев бряг”. <br />
<br />
След това се ходеше в Юка”, частна дискотека в квартал “Панкоф”, където се намираше нашето посолство. Собственикът й се обеси - Йорг Мюлер. Там се хващаха най-готините мадами. А Бернд, портиерът, пускаше българите по мое указание срещу 5 западни марки. Повечето ги вкарвах през заден вход и оттам през тоалетната, както и в „Моккаек”, дискотеката в центъра. Към 24,00 ч. се отиваше в „Партитек”, новооткрита дискотека, където собственикът Ахим само чакаше да посоча кой да пусне. Моята дума беше закон. Най-често водех свита от по 15 българи и им плащах сметките. А как иначе – нали изкарвах от 15 000 до 30 000 марки на ден от часовници, сребро, радиатори и смяна на валута. Бях партия с Хети, та и той се набутваше като мен да шари за нашите придружители, ама пък с него чукахме най-красивите германки. Завършвахме в „Пингуинбар”, нощен локал в центъра, недалеч от Паласхотел, който вече не съществува, защото го сбориха след обединението, същото се случи и с хотел „Беролина”. Там се отиваше след 5,00 ч. сутринта.<br />
<br />
Та Кубрат постоянно ни облъчваше да ходим и в неговия бар „Зина”, за да харчим и там пари. Ама беше далеч и рядко го посещавахме. Кубрат го причислявам към тарикатите кръчмари.<br />
Той направи хотел и ресторант в новото българско посолство в Берлин след промените. И покрай това имаше доста скандали. ГДР беше за нас „рая на мързеливеца” – много пари и още повече жени. Като прочетох на Виктор Пасков книгата „Германия, мръсна приказка”, ми идваше да го пребия. Там героят едва изчука една сервитьорка, пък ние ги праскахме германките на конвейeр! <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>Явно горкият Пасков ще си остане в историята като балък, <br />
</strong></span><br />
лека му пръст, но много лъже в тази книга, или просто не е бил тарикат като нас... <br />
<br />
<strong>- А кои бяха българските кръчми в Хамбург?<br />
</strong>- Там кръчми имаха Слави – „Рила”, където чуках на пода една доминиканка. И Тео! Той е легенда на Реепербан. Най-големият фалшификатор. Уникален мошеник! От старата гвардия, избягал през 50-те години. С него ме запозна барон фон Палеске – „кокаиновият барон” на Хамбург. Сега излежава най-дългогодишната присъда за два контейнера с кока. С него бяхме в съседни килии, когато Муки Пинцнер застреля главния прокурор на Хамбург в Дирекцията на полицията през 1986 г.<br />
<br />
Та Тео държеше кръчма с билярд, където ходеха всички по-известни бандити в Хамбург. Той почина. Сега брат му я движи. Боксьор като Филчев. И като Палми Ранчев. Ама те не могат и на малкия пръст да му стъпят. <br />
<br />
Имаше и един българин, който държеше бар „Распутин” – там ходеха само травестити. Намираше се до „Саламбо” – най-известното заведение в Хамбург. Този бар работеше най-добре. Травеститите бяха от цял свят: Тайланд, Венецуела, Бразилия... Там ходехме с Краси Фиата. Той от САЩ отиде в Тайланд. Последва войната за надмощие между най-силните групировки в Хамбург „Нутела” и ГМБХ кой ще държи проституцията... Тогава ми дадоха 4 заведения с проститутки. Рони, баш капото, ми викаше: „Наско, дай травестити!” <br />
<br />
И наистина в „Распутин” се харчеха пари. Беше винаги фрашкано с клиенти - и ги печелеше българин. А Тео си остана с фалшивите пари, шофьорски книжки и паспорти. <br />
<br />
<strong>- А кои тарикати държаха кръчми във Виена?<br />
</strong>- Когато избягах в Австрия, се запознах с Огнян Динов – Оги. Имаше кръчма в 12-и Бецирк, а баща му - още няколко пръснати във 2-ри, 5-и и т. н. Борето Динов беше голямо име сред кръчмарите във Виена. <br />
<br />
В кръчмата на Оги се запознах с една българка, която искаше да изкара дъщеря си от България. Взех й́ само 30 000 шилинга и докарах дъщерята. <br />
<br />
<strong>- Как стана? <br />
</strong>- Много просто – една българка открадна паспорта на гаджето си, което беше шиптър, та от Меджит аз го направих Меджита. Пратих го на въпросната дъщеря по една полякиня, на която платих 150 долара и разноските да й́ го даде в Новотела в София. И тя пристигна във Виена. <br />
<br />
А Оги Динов, като разбра, каза: „Искам и жена ми!” Ама той богат, караше кадилак. И седнахме с Оги и Бай Боре да умуваме как да докараме във Виена жената. Взех паспорта на майката на Оги – от 1935 г. го преправих на 1955-а... И Ефимия пристигна. <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>За тази услуга взех 200 000 шилинга. <br />
<br />
</strong></span>Друг кръчмар във Виена – Бай Иван-Иван Аркутински – присъства и в книгите на Георги Марков, се залепи за мен една вечер, докато бях с три виенски красавици в неговия ресторант „Рила” на „Гюртела” - цитаделата на българското разузнаване. Попита ме: „Наско, как избяга Диновата снаха?” Отговорих му: „Ами консулът поискал един милион и половина, и аз ги взех вместо него!”<br />
И така си беше - наистина българският консул обещал да пуснат Ефимия да избяга срещу 1 500 000 шилинга, пък аз свърших работа само за 200 бона. <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>По едно време във Виена се появи и Пепи Денков, баща на Албена – <br />
</strong></span><br />
шампионката, съпругата на Максим Стависки. И взе от Боре Динов една кръчма в 12-и Бецирк на „Розалиягасе”. После взе друга в 4-ти Бецирк на „Белведерегасе”, където пък постоянен клиент беше покойният Боби Бец. Та при Пепи се събираше доста народ, дори и след 1990 г. После се върна в България и се захвана с едро земеделие. Чат-пат се виждаме по „Витошка”.<br />
<br />
А този Огнян Динов, чиято жена изкарах от България, по едно време го вкараха в затвора за неплатени данъци, защото все взимаше при себе си нелегални българи... Тогава емигрантите нямаха право на работа и той ги назначаваше без договори и все го ловяха. Няколко пъти му съставяха актове и се разминаваше с глоби, но накрая го набутаха вътре. <br />
<br />
Една българка, Златка, също имаше три кръчми. Дъщеря й́ Ася се ожени за Бисо. Това е Бисер Секретаря. Така го наричахме, защото беше секретар на Суинга след Цайско. Цайско е Петър Ненков Ненков, който е в Канада, и единствен дойде в болницата на свиждане, когато простреляха Ваня Червенкова във Варна. Тя се запознава с него в чата. Ваня ме попита: „Как изглежда?” И аз й́ отговорих: “Като библиотекар.” Така си и беше. Той е герой в книгата ми „Крадецът” за Стефан Софиянски. Кръчмите на Златка добре вървяха, но в един момент май фалира.<br />
<br />
Стефан Краев имаше най-реномираната кръчма в 1-ви Бецирк. Там ходеха от Васил Божков надолу всички, когато прескачаха до Виена. После Стефан се върна в България и с първите покер-машини стана милионер. В кръчмата на Стефчо отдолу имаше мазе-склад, където редовно спяха Иво Карамански и Джопето, който се завърна в България през 1990-а с 10 млн. марки, изкарани от наркотици. И за благодарност Иво Карамански отвлече Стефчо в България и го държа в хотел „Хранков” заложник за откуп. <br />
<br />
А Румен Каратиста, когото разстреляха на булевард „Гоце Делчев”, наследи наркоканалите на този Джопето, който се върна наистина като милионер в България, но се продруса и умря като клошар.<br />
Друга известна кръчма във Виена беше на Христо, бивш барман от Новотела в Пловдив – шпионин, т. е. доносник. Тя се казваше „Малката Рила”. Той беше партия с един избягал от България съдия. <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>Племенникът на Тодор Живков Стефан Малеев и той отваря кръчма във Виена. <br />
</strong></span><br />
Стефан после избяга в Америка и сега е още в САЩ, кръчмата я остави на един Наско от Пловдив, но и той се замеси с наркотици и го вкарваха в панделата, сега си е в Пловдив.<br />
<br />
Кути пък имаше гръцка таверна в 8-и Бецирк, където се събирахме на Гергьовден на печено агне. Там сме прекарвали незабравими мигове и се веселяхме, макар да бяхме прокудени от родината и ни наричаха изменници и невъзвращенци. Там често идваше и Ники – Кирил Божинов, тайният съпруг на Кичка Бодурова, когото тя прасна с 25 бона в зелено, когато го екстрадираха в Гърция заради наркотици. <br />
<br />
Той винаги водеше със себе си Михаел Палмерс, собственикът на марката женско бельо „Палмерс”, която има бутици и в София. И понеже за Михаел се говореше, че е обратен, “гърнетата” /българите емигранти – б.р./ шушукаха, че Ники му е тъпкач, но аз не вярвам на тези слухове. <br />
<br />
<strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br />
</strong>
Последвайте ни
102 Коментара: