31 януари, 16:02

Стоянка Мутафова: От дете псувам като каруцар!

Третият й мъж Нейчо Попов имал интимна връзка с Невена Коканова, в която по това време бил лудо влюбен и Радой Ралин.
прочитания: 635 | коментари: 2
С Георги Калоянчев

Стоянка Мутафова е последната оцеляла легенда на българската комедия. От нейните наборки почти няма живи – с изключение на Таня Масалитинова, да не говорим за толкова упорито жизнени като нея. Заради щурите й изпълнения не само на сцената, но и "на живо", в гилдията бая време я наричаха зад гърба й "госпожа Стихийно бедствие". Днес обаче това е официалният й прякор. Често го използват даже големите медии, когато изчерпят синономите си за ветеранката на Сатирата.

Колеги и близки на великата комичка признават без бой, че характерът на Стояна не бил от лесните. "Аз не съм добра, от дете съм си цапната в устата и говоря мръсни думи", споделя без грам притеснение Мутафова. На 10-годишна възраст нарекла "лайно" племенницата на дядо Славейков. По-късно даже, когато я произвели "народна актриса", не се отказвала да псува като хамалин и да ругае като каруцар. А пък когато я хващали лудите, почвала да троши посудата вкъщи. Един път при семейна свада направила на сол фантастично скъп сервиз от майсенски порцелан. Друг път съвсем ошашавила комшиите, като

в пристъп на бяс изхвърлила през балкона цялата столова.

Неприятна случка, разиграла се преди време със Стоянка Мутафова, е на път да разкрие веднъж завинаги къде си крие спестените средства. Ветеранката на Сатирата винаги е подчертавала, че пари в банка не държи, тъй като няма доверие на банковите институции. „Буркан банк му е майката, от баба ми още съм го запомнила!“, хили се чаровно “баба Гицка”.
Преди години, докато пътува в спален вагон, Стояна става жертва на опасен битов инцидент.

Леглото над нея пада и я затиска силно,

като комедиантката веднага си внушава, че това са последните й минути живот. Изплашена, че може да се случи най-лошото, Мутафова се докопва до бял лист и химикалка и написва послание до дъщеря си Муки. От посланието ясно и точно се разбира къде топкомичката е скрила в дома си всичките си ценности. За щастие, само час след като актрисата е затисната от койката, пътници й се притекли на помощ и я спасили, а тя скъсала и изгорила бележката, на която било написано къде се къта имането й.

Стоянка Мутафова е българската актриса с най-много "трудови злополуки" в близо 60-годишната си кариера. Още при дебюта си в Народния театър пада на сцената и се натъртва здравата. Чупи ръка по време на спектакъл. На една репетиция барабар с Парцалев се срива в оркестрината, но за щастие се отървава само с охлузвания. След "нежната революция" завесата й пада на главата в Пернишкия театър, нанасяйки й сериозна травма на очите, от която си пати и до днес.

Едва не загива при автомобилна катастрофа през зимата на 1963г.,

докато с Невена Коканова, Георги Парцалев и Енчо Багаров се връщат от турне в Самоков. Колата, шофирана от Багаров, се подхлъзва на заледен участък и се врязва в крайпътно дърво. Единствената жертва е Багаров, който почива след няколко часа в болницата от разкъсване на черния дроб. Останалите минават метър, но след това дълго церят дълбоки порезни рани и болезнени синини.

Преди няколко години престарялата звезда на комедията погнала с... гол в ръката нож най-успешния български имитатор /а в момента наш консул в САЩ/ Димитър Туджаров - Шкумбата. Екшънът се разиграл по вина на бившата говорителка от БНТ Стефка Иванова, зълва на загиналата при неизяснени и досега обстоятелства дикторка Татяна Титянова.

"На поредния 8 декември участвахме със Стефка в програмата на студентски бал в зала "Христо Ботев". Тя ми каза, че тази вечер актьорът Тодор Колев прави купон и предложи по този повод да се измайтапя със Стоянка Мутафова. Вдигнах телефона и звъннах на Стоянка. Беше посред нощ, но тя вдигна слушалката: "Кой е?" С гласа на Тодор Колев казах: "Тодор Колев съм, Адама. Стояно, зная, че кракът ти не е добре, но, моля те, помогни, може би съм пред инфаркт, а няма на кого другиго да звънна по това време."

След около две седмици аз и жена ми минавахме покрай унгарския ресторант. И някой стовари една чанта в главата ми. Обръщам се - Стоянка. "Простак, ще си правиш майтапи с мен, а?!"
И л-ю-ю-п - още един път чантата върху главата ми. Изтича до ресторанта, грабна нож и ме подгони: "Ще те заколя!"

Години наред, където ме видеше, вадеше нож да ме реже",

разказва с потрес Шкумбата.

По думите на хора от гилдията доайенката на “трупата на смешниците” панически се бояла от мемоарите на нейни колеги и други културтрегери, които неминуемо щели да осветлят "тъмните места" от третия й брак с Нейчо Попов и от лицемерното й приятелство с киноиконата Невена Коканова /зад чийто гръб навремето раздувала, че изживяла бурен любовен роман със Стефан Данаилов и дори забременяла от него/.

След смъртта на Радой Ралин например Стояна въздъхнала с неописуемо облекчение, защото в една от своите пиеси големият сатирик описвал с недотам Езопов език вълнуващата “лав стори” между Нейчо и... Невена Коканова. Не успя да предотврати обаче откровенията на един от шефовете на Шесто управление на ДС – ген. Петър Стоянов, който съвсем откровено призна, че е бил пръв приятел с Нейчо Попов и посветен в личната му драма – да се разкъсва между първата красавица на българското кино и съпругата си. “Като съм при Венчето, не ми се тръгва, като се прибера при Стояна, не ми се излиза!”, оплаквал се Попов и с треперещи ръце палел цигара от цигара.

Предисторията на "дългата, тъжна и красива любовна история" е следната. Радой Ралин трябвало да съчини конферанс за някаква сатирична програма. Нейчо и Невена били определени за водещи. Всеки ден те идвали в апартамента на автора на “Люти чушки” до вече несъществуващото столично кино "Изток", за да репетират. Постепенно сатирикът станал свидетел как между съпруга на Мутафова и грандамата на родното седмо изкуство се зародили отношения, по-различни от професионалните. Единствен свидетел, изповедник и закрилник на чувствата им през тези щастливи седмици на репетиции бил Радой Ралин. Не щеш ли, при близкия си контакт с чаровната актриса самият автор на конферанса се влюбил безумно в нея.

Образувал се странен любовен триъгълник, който бай Радой почти буквално пренесъл в пиесата си.

В главните герои - актрисата Ирина Тонева, естрадния артист Борис Чапаров и писателя Марин Лозев, цялата гилдия разпознала Невена Коканова, Нейчо Попов и Радой Ралин. Първоначално "Конферанс" е публикувана в сп."Съвременник" през 1973 г., а след това трябвало да се играе в Бургаския театър. Междувременно обаче съпругът на Стояна си отива внезапно от инфаркт.

Интригите около бъдещата постановка нарастват лавинообразно. Тръгват слухове, че и той, и Коканова били страшно ядосани от текста на българския Езоп. Мутафова, от своя страна, не давала вид на засегната, но де факто впрегнала цялото си влияние този позорящ я текст да не стигне до сцената. В резултат на масираните атаки, от отдел "Репертоарен" в Комитета за изкуство и култура задържат пиесата, уж докато авторът не внесе нужните поправки. Обиден до дън душа, Ралин изтегля "Конферанс" от Бургаския театър и чак до 10 ноември не отваря дума за описаната там любовна драма.

Аверка №2 на "госпожа Стихийно бедствие" след уж непрежалимита й дружка и дългогодишна колежка в Сатирата Невена Коканова е актрисата Златина Дончева. Стояна отскачала при нея, без да я предупреди, даже посред нощ. Но трагикомичната случка с канален привкус се разиграла посред бял ден през далечната 1972-ра.

"Беше по малиново време, връща лентата назад Златина Дончева. Имах малини и направих торта, въпреки че бях на диета. Тя стана прекрасна - с глазура и отгоре украсена с огромни, сочни малини. Изядох едно парче и с върховно усилие на волята реших повече да не вкуся нито малинка. Прибрах я в хладилника, ама все се въртях покрай него. И за да не се изкушавам повече, увих тортата в хартия и... я хвърлих в кофата за смет. Но неочаквано пристигна Стоянка Мутафова. И вместо поздрав, от вратата започна: "Злате, умирам. Имаш ли нещо сладичко?" - "Имам". - "К'во?" - "Любимата ти малинова торта." - "Давай!", и буквално се срина на стола до масата.

"Ей там е - в кофата за смет",

казвам аз, колкото се може по-безразлично. Всеки на нейно място знаете как би реагирал. Но не и Стоянка. Никаква промяна в израза, никаква изненада. "Няма значение. Знаем те к'ва си маниачка, миеш всичко с веро. Давай кофата!"

Така двете приятелки излапали сладкиша, който се бил разтекъл по хартията, но пък имал невероятен вкус, и даже си облизали пръстите. Смели се до припадък и после често се хвалели с имунитета си, придобит още по времето на соца с нагъване на кулинарни изкушения от боклука.

Неда ДАНЕВА
Добави в Facebook



2 коментара

Напиши коментар