Акад. Атанас Малеев е виновен за смъртта на един акушер-гинеколог.
<em>Главният редактор на в. &quot;Български лекар&quot; д-р Тотко Найденов е живата енциклопедия на родната медицина. Той познава лично почти всички легендарни личности в тази област у нас. Бил е близък и на ген. Добри Джуров, ексминистъра на отбраната по времето на комунизма. Това стана и повод за нашия разговор. <br /> </em><br /> <strong>- Знам, че с Добри Джуров сте били близки. Какво ти донесе това?<br /> </strong>- Той беше безкрайно земен и добър, народен човек, името напълно му прилягаше. Не проявяваше никакво големство, задето е член на всемогъщото Политбюро. За пръв път го видях при едни учебни стрелби на полигона на Ново село, Сливенско. Аз бях старшина-школник и лекар на Танковия полк - Ямбол. Извикаха ме по спешност в щабната палатка, където един дебел полковник беше вдигнал кръвно. Когато го овладях, бай Добри ме покани на трапезата си. Обядваше диня и сирене. Другите край него нагъваха пържоли и пиеха изстудено бяло вино. По-късно, вече като журналист в София, няколко пъти сме пили кафе в кабинета му и обсъждахме книгата &bdquo;И волята е лекарство&rdquo;.<br /> <br /> От ген. д-р Иван Хариев, лекаря на бригада &quot;Чавдар&quot; (създадена от бай Добри и Тоне Переновски), знам следния куриозен случай с бъдещия военен министър. Роден през 1916 г. в троянското село Врабево, той е бил не само земляк с Марин (бъдещия патриарх Максим), който е от съседното с. Орешак, но и заедно са учили в Духовната семинария, даже са седели на един чин. Да, да,<br /> &nbsp;<br /> <span style="color: #800000"><strong>наглед страховитият социалистически военен министър е щял да става поп!<br /> </strong></span><br /> Само че, буйна глава, веднъж донесъл в клас тесте карти за белот, с изобразени на тях разголени жени... Започнал да ги показва на съучениците си по време на урок. Преподавателят го видял и... последвало изключването на &quot;порочния&quot; семинарист. Та заради това тесте карти бай Добри бил изключен от Семинарията и изхвърлен от бъдещото попско войнство... Тогава отишъл в Троян, където завършил Дърводелския техникум. Там се &quot;заразил&quot; с болшевишките идеи и от прилежен християнин, почти свещеник, става бунтар-комунист, по-късно - концлагерист в Гонда вода, откъдето избягва през лятото на 1942 г. и поставя основите, както вече споменах, на бъдещата бригада &quot;Чавдар&quot;. <br /> <strong><br /> - Раняван ли е бил Добри Джуров по време на партизанстването си?<br /> </strong>- Да, в боя при Елешнишкия манастир на 3 май 1944 г. (подходящо място за раняване на един бивш служител на Господа...). Улучена на две места е дясната му ръка. Едва спират кръвоизлива. По-късно получава възпаление, развива се гангрена. Но Желязко Колев (след 9 септември - прословутият дългогодишен председател на Българския съюз за физкултура и спорт, т.е. спортен министър) му налага раните с листа от живовляк (тетра - това е старо, доказано хайдушко биле, сполучливо извличащо гнойта) и излекува гангрената.<br /> <br /> Куриозен е един случай с Иван Хариев (Доктора). При една обсада, бидейки с Тодор Живков, внезапно той усеща силни болки в кръста и му казва: &quot;Янко, улучиха ме в бъбрека, край, умирам!&quot; Бай Тошо (партизанското му име е Янко) му опипва кръста и го успокоява: &quot;Няма кръв, нито рана. Имаш криза от камъче в бъбреците. Бягай да бягаме, докато е време, че тук ще ни избият.&quot; И наистина, като се измъкват от обсадата, Доктора сам установява, че е получил пристъп на нефролитиаза (бъбречно-каменна болест), за първи път в живота си. Ето как при стрес могат да се отключат всякакви болести и симптоми.<br /> <br /> <span style="color: #000000">Бай Добри живя дълго, над 80. Жена му Елена е още жива и здрава, надхвърлила е 91 години.<br /> </span><br /> <strong>- Доколкото знам, Добри Джуров ви награждава, а акад. Малеев ви е уволнил.<br /> </strong>- Точно така. Акад. Атанас Малеев бе всевластният аятолах на българското социалистическо здравеопазване, наричахме го помежду си <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&quot;Мале-Мале-Малеев&quot;,<br /> </strong></span><br /> защото беше много жесток и проклет. Неговият шанс бе в това, че бе брат на д-р Мара Малеева - Живкова, съпругата на Тодор Живков. Като лекар бе великолепен хепатолог, но като човек - невероятно лош, злобен, дребнав и отмъстителен. Всички в здравеопазването му трепереха, дори и достолепният тогавашен здравен министър акад. Радой Попиванов, защото се държеше нагло, язвително и гаднярски дори и с професорите. На визитациите е правел на две стотинки лекарите, които не са отговаряли на въпросите му точно, както той е искал - и то пред болните и сестрите, което е абсолютно недопустимо, защото така се сваля авторитетът им. И как после, с какви очи ще лекуват или ще дават разпорежданията си? Веднъж захвърлил дисертацията на виден наш акушер-гинеколог с думите: &bdquo;С тези твои тухли да си подпираш вратата вкъщи!&rdquo;. Веднага след това човекът получава масивен инфаркт и за дни почива. <br /> <br /> След 10 ноември Хариев го срещнал на пл. &quot;Македония&quot; и го попитал дали е посетил в Бояна Тодор Живков, който беше там под домашен арест. Малеев си признал: &quot;Не!&quot;. &quot;Винаги си бил подлец и страхливец, такъв си и остана!&quot;, срязал го Хариев и го отминал с подобаващо презрение.<br /> <br /> <strong>- Малеев защо ви е уволнил?<br /> </strong>- През 1982 г. в. &quot;Народна култура&quot; публикува една моя статия - &quot;Унижение през целия ден&quot;, в която заявих, че българският лекар е най-мизерно платеният лекар в целия свят и трябва да му се повиши заплатата, както и отново да му бъде разрешена частната практика (тя бе спряна от здравния министър мракобес Ангел Тодоров, дотогава партиен секретар на София, който неистово мразеше колегите си!). Заради тази публикация главният редактор на в. &quot;Народна култура&quot; Георги Найденов (не ми е роднина, той е баща на известния журналист Валери Найденов) бе уволнен, макар и да е бил белоруски партизанин,<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>притесни се и скоро след това се спомина от инфаркт.<br /> </strong></span><br /> Мен ме уволниха от в. &quot;Здравен фронт&quot;, където бях редактор. И аз, с двете си висши образования (по медицина и журналистика), трябваше да си изкарвам прехраната като кофражист. Тогава ген. Хариев се вдигна, та право при Петър Танчев, секретар на БЗНС (аз бях 15 години член на БЗНС, това бе потомствена традиция в нашия род и единственият начин да докажеш, че не си комунист, без да рискуваш да те арестуват), и го накара да ме назначи на работа във в. &quot;Земеделско знаме&quot;. <br /> <br /> Цели 9 години работих там като литературен сътрудник, т.е. с едно нокътче над портиера; нито веднъж не ме повишиха дори в ранг редактор. През 1991 г. в. &quot;Демокрация&quot; публикува репликата ми &quot;Накратко за Добродушкото&quot;, насочена против Виктор Вълков, приемника на Петър Танчев (който по-късно за малко не бе избран за президент; стана външен министър и сега постоянно дава акъл по медиите и се сърди, задето уволняват дипломатите ченгета). <br /> <br /> Това бе безумна постъпка от моя страна: да плюя по партийния си шеф, който на всичкото отгоре ми е и работодател. Естествено, че ме изхвърлиха мигновено, и то в разгара на Лукановата зима. А вече бях с 4 деца. Един приятел - Петко Огойски, преминал през Белене, също многодетен баща като мен, отиде да ходатайства за мен при Ценко Барев, който току-що се бе върнал от емиграция в Париж. Нали уж сме единомишленици в борбата срещу червено-оранжевата ченгеджийска номенклатура. Ценко Барев (беше стар ерген, както се казва - ни дете, ни коте) рекъл най-бездушно по мой адрес: &quot;Като има четири деца, да е мислил, когато пише такива статии.&rdquo;<br /> <br /> <strong>- А вие срещахте ли Малеев след 10 ноември 1989 г.?<br /> </strong>- Да, съвсем случайно, в трамвая. Едва качи тежкото си туловище с пъшкане, точно срещу мен, на платформата отзад. Изгледах го остро и, признавам, със злоба право в очите. Той се смути, запремигва като мишка в трици. &quot;Позна ли ме?&quot; - попитах го в упор. &quot;Да, ти си Тотко.&quot; &quot;Тотко съм, дето ме уволни от работа, та трябваше да си вадя хляба като кофражист, с двете си висши образования.&quot; &quot;О, не знаех.&quot; &quot;Ти ли не знаеш? Абе, Малеев, ти си добър лекар, защо ти трябваше да се занимаваш с политика и администрация? Не ти ли стигаше медицината?!&quot; &quot;Да, да, прав си, не трябваше...&quot; <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Здравка ИВАНОВА<br /> </strong>