Васил Михайлов скъсил живота на Катя Паскалева

<em>Досега &bdquo;ШОУ&rdquo; изнесе немалко от кирливите ризи на българските театрали и кинаджии, което не означава, че с това Авгиевите обори са разчистени. По-възрастните представители на съсловието още си припомнят с потръпване за провалените кариери и разсипания живот на десетки и даже стотици свои талантливи колеги, които са нямали гръб и затова изявите им са били стопирани. <br /> <br /> Тези хора се пропиват и си отиват рано, самоубиват се, мизерстват, напускат омерзени професията, въпреки че изцяло са й били отдадени за разлика от пробивните бездария и доносници, водещи се само по диплома актьори, но не и по призвание. Някои от тези лишени от Божията искра дребни души още продължават да &bdquo;командват парада&rdquo; в българския театър и родното седмо изкуство, без ни най-малко да се притесняват, че техните жертви са или под земята, или имената им са тотално непознати на широката публика. <br /> <br /> </em>Една от най-големите звезди на нашето кино &ndash; Катя Паскалева, също е имала своя &bdquo;демон&rdquo; и той се е наричал&hellip; Васил Михайлов. Да, не се чудете, именно &bdquo;широкомащабният&rdquo; капитан Петко Войвода е преследвал като палестински терорист своята талантлива колежка, чийто най-голям &bdquo;грях&rdquo; в очите на тогавашните блюдолизци от съсловието бил, че не цепела басма на никого. Особено на началството. <br /> <br /> &bdquo;Катя не умееше и не искаше да си държи езика зад зъбите и винаги казваше това, което мисли. А то изобщо не беше ласкателно за силните на деня и театралните босове. Може би щеше да й се размине, ако я покровителстваха отвисоко, но тя нямаше подкрепа по върховете. И затова<br /> <br /> я нарочиха за каква ли не &ndash; за алкохоличка, за истеричка, за морално деградирала жена&hellip; <br /> А тя, когато се напиеше, наистина ставаше неудържима и нищожествата не можеха да я понасят. Разбира се, повечето пъти избягваха директния сблъсък и действаха подмолно &ndash; с грозни клюки, с доноси, с отровни подмятания зад гърба&hellip; И най-стръвно я хулеше Васил Михайлов. Наричаше я &bdquo;к&hellip;ва&rdquo; , съветваше маститите режисьори да не я ангажират в постановките си, изказваше се крайно пренебрежително за професионалните й качества&hellip;Така и не се разбра защо толкова я мрази. Според мълвата<br /> <br /> <strong>Катя го отрязала най-безцеремонно при една от неговите поредни свалки<br /> <br /> </strong>и пословично чувствителният на тема &bdquo;мъжка чест&rdquo; актьор се разярил страшно. &bdquo;Оттогава Васил не спря да злослови срещу Катя дори и пред случайни събеседници. Не спря дори когато тя се поболя от рак на гърлото с разсейки в белия дроб и стана ясно, че дните й са преброени&rdquo;, разкриват артветерани. <br /> <br /> В агония приживе се превърнал и животът на колоса Андрей Чапразов, след като го пенсионирали от Народния. <br /> <strong><br /> Със съпругата му едва свързвали двата края с мизерните си пенсии,<br /> </strong><br /> но легендарният театрал вече нямал сили да търси друго препитание, за да си докара някой лев отгоре. <br /> <br /> &bdquo;Последните месеци, преди да си отиде, бяха ужасни. Чапраза изобщо не беше алкохолик като Тони Горчев, но и него са го виждали да проси стотинки за една гроздова по люлинските кръчми. Страшна картина! И никой от пияниците не е подозирал, че това е един от хората, допринесли за разцвета на българския театър&rdquo;, разказват с тъга сценични труженици. <br /> <br /> Без време се преселил в отвъдното и друг именит жрец на Мелпомена &ndash; Асен Миланов, десетилетия наред един от стожерите на Народния театър. Когато Стефан Данаилов станал партиен секретар, за Миланов останали роли само в масовките. <br /> &bdquo;Асен беше не актьор, а направо актьорище. Страхотен талант, човек, целунат от Бога. Но много раним. <br /> <br /> <strong>И когато Ламбо започна да коли и беси в Народния, го натикаха в девета глуха.<br /> </strong><br /> Представете си &ndash; Стефан ще играе Хамлет, нали това е заветната цел на всеки артист, особено на този, докопал се до важен пост, а пък Асен има само епизодична поява като Гробаря в първо действие. На всичкото отгоре Ламбо шест месеца мота колегите си, не идваше на репетиции поради &bdquo;голямата си ангажираност&rdquo;. През това време Асен започна да се черпи с повод и без повод. Стана странен, затвори се в себе си, започна да страни от колеги, от приятели&hellip; Носим му веднъж в гримьорната бутилка домашно бяло вино, а той се заключил отвътре. Чукаме, не отваря. И не казва нито дума, ама ние знаем, че е там. Явно сме му омръзнали в един момент, защото подвикна: <br /> <br /> <strong>&bdquo;Виното вътре, хората &ndash; отвън!&rdquo;,<br /> <br /> </strong>и не ни пусна при себе си. След няколко месеца издъхна от инсулт. Но не пиенето го погуби, а вътрешните терзания. Отиде си сломен и огорчен от колегите си в Народния, които не посмяха да се опълчат на Ламбо и да го защитят&rdquo;, спомнят си актьори, &bdquo;попивали занаята&rdquo; от големия Асен Миланов. <br /> <br /> &bdquo;Набори&rdquo; на друг представител на гилдията, също напуснал рано този свят &ndash; Милен Пенев, огласиха пред човек на &bdquo;ШОУ&rdquo; и своята версия за неговата кончина. Според тях чаровният актьор от Варна, превъплътил се с най-голям успех в образа на Ботев, бил убит, но това се пазело в строга тайна от властта и милицията, защото &bdquo;при социализма такива престъпления няма и не може да има&rdquo;. Изненадващо те твърдят, че Пенев е бил бисексуален, и допускат, че жестоката разправа е дело на негов интимен партньор. <br /> <br /> &bdquo;Милен наистина минаваше за еталон за мъжка красота, но въпреки че не можеше да се отърве от почитателки, вървеше и по &bdquo;левия тротоар&rdquo;. Тези негови забежки бяха добре известни на колегите му от Пазарджишкия театър, където го лашнаха след смъртта на Людмила Живкова. <br /> <br /> <strong>Години наред той беше слабост на &bdquo;дамата с тюрбана&rdquo;, дори се говореше, че са любовници.<br /> <br /> </strong>Неоспорим факт е, че дъщерята на Тодор Живков всячески го покровителстваше и толерираше и той беше най-приближеният й човек в цялото съсловие. Но когато Людмила си отиде, за Милен настъпиха черни дни. Тогава върху му се изсипа цялата спотаявана с години злоба и завист на колегите му. Просто се надпреварваха да го заливат с помия. <br /> <br /> Враговете на Людмила в ЦК и службите също го ненавиждаха и направиха всичко възможно да го изолират и да го съсипят като актьор. В Пазарджик изобщо не му даваха роли, а и той беше много горд и честолюбив, направо се изяждаше, че вече не е на гребена на вълната. Беше си повярвал, че е нещо много по-голямо и коренно различно от колегите си, затова падането му отвисоко се оказа толкова болезнено. Започна да надига бутилката, събираше се с неподходящи компании &ndash; алкохолици, клошари, несретници&hellip; Явно при тях се е чувствал велик като преди. <br /> <br /> <strong>Беше просто неизбежно да не му се случи най-лошото. <br /> </strong><br /> Една сутрин го намериха мъртъв и обран на пейка в Парка на свободата, сега Борисовата градина. С кого се е черпел преди това и точно там ли е намерил смъртта си, и досега остава загадка. Но всички в артсредите шушукаха, че ДС има пръст в разправата, защото Милен много плямпаше, разказваше бивалици и небивалици за Людмила Живкова, за баща й, за цялото им семейство и вероятно е станал неудобен. Говореше се, че внедрили човек от ДС в тайфата му, който се представял за &bdquo;мека китка&rdquo;, за да му влезе под кожата и да бъде неотлъчно до него. И убийството му било инсценирано. Задигнали му паспорта, за да не се разбере кой е и да се създаде впечатлението, че един деградирал актьор е претрепан от пияни скитници. Даже в началото постановката е била &bdquo;естествена смърт&rdquo; &ndash; тоест напил се зверски и сърцето му не издържало, но аутопсията е показала съвсем друго нещо. <br /> <br /> Малко след това негов роднина, патоанатом в столичната Съдебна медицина, се почерпи солидно в ресторанта на Дома на кинодейците и задръжките му паднаха. Каза, че самият той е извършил аутопсията и че <br /> <br /> <strong>Милен имал огромен хематом на мозъка, който може да се получи само при удар с тежък предмет</strong>. <br /> <br /> Принудили го обаче да напише, че в пияно състояние се подхлъзнал, паднал и си счупил черепа. &bdquo;Такива бяха времената, МВР и ДС ни диктуваха и ако не се подчиниш, лошо ти се пише!&rdquo;, призна съдебният лекар. &bdquo;Службите дълго криеха инцидента и чак миналата година подхвърлиха паспорта на Милен. Интересно как клошари ще пазят толкова дълго документ? Няма логика. Тоест има, но в цялата драма ясно личи почеркът на ДС, който е трябвало да бъде прикрит на всяка цена&rdquo;, доверяват бивши кадри на Пазарджишкия театър. <br /> <br /> Съсловната мълва не подминава и актьора Стойко Пеев, нашумял още като студент във ВИТИЗ с ролята си на &bdquo;Хан Аспарух&rdquo; в едноименната киносага от началото на 80-те. С изсечено, мъжествено лице на прабългарски владетел и с физика на културист, роденият във варненско село Пеев подлудяваше ученичките и дори дамите в по-зряла възраст. При появата му на публични места представителките на нежния пол изпадаха в истерия и &bdquo;ханът&rdquo; много пъти трябваше да се спасява с бягство, за да не бъде разкъсан от неконтролируемите соцвакханки. Затова като реплика от театър на абсурда звучи твърдението, че <br /> <br /> <strong>един от най-желаните мъже в българското кино е бил&hellip; съпруг рогоносец!<br /> </strong><br /> Всъщност, ако се замислим, в цялата история има някаква фройдистка закономерност. Известно е, че &bdquo;красивите мъжкари&rdquo; обикновено не са чак такива донжуановци, за каквито ги спрягат градските легенди, и дори са верни съпрузи, често под чехъл, на една-единствена жена. Която обаче ги прави за две стотинки и ги върти на пръста си, а те, вместо да се опълчат и да й бият шута, стават още по-хрисими и покорни. Такъв е и случаят със секссимвола на родното кино, който вече прехвърли 55, продаде рибния си ресторант в &bdquo;Студентски град&rdquo; и даже бе осъден на 4 години затвор за неплатено ДДС в размер на няколко милиона стари лева. <br /> <br /> Ето защо не е за чудене, че екскадърът на &bdquo;Армията&rdquo; още дава интервюта, в които описва &bdquo;хармоничното си семейство&rdquo; и трогателната си любов и привързаност към своята брачна половинка. Явно е забравил, че още в зенита на славата му прелюбодейката се загаджила с млад комсомолски деятел от ГК на ДКМС във Варна и целият град дъвчел с кеф блажната новина, докато авантюрата не била брутално пресечена от началството на съперника на Пеев в лицето на самия Красимир Премянов. <br /> <br /> &bdquo;На младини актьорът Стойко Пеев бе несъмнено изключително привлекателен за жените мъж. Същото казваха и за съпругата му и един епизод, на който съм бил свидетел, го потвърждава. <br /> Случката датира от времето непосредствено след като трилогията бе преминала триумфално по екраните, а изпълнителят на главната роля стана един от най-известните хора. Особено във Варна, тъй като там го смятаха за &bdquo;земляк&rdquo;, за &bdquo;свое момче&rdquo;. <br /> <br /> <strong>Героичният, величав образ обаче, който направи, някак не се връзваше с личното му поведение.<br /> <br /> </strong>Един ден скучаещите, шматкащи се по комитетските коридори апаратчици с изненада установиха появата на самия Пеев, който набързо се качи на втория етаж в кабинета на Красимир Премянов, тогава първи секретар на ОК на ДКМС. Срещата на четири очи продължи часове. Сетне Премянов набързо натири от комитета един от подчинените си, началство от среден ранг, който ми беше симпатичен заради открития си характер. <br /> <br /> <strong>Момъкът, веселяк по характер, хубавеляк, бе едно приятно изключение &ndash;<br /> <br /> </strong>не притежаваше типичните маниери и поведение на соцапаратчик. Но го изритаха от комитета за &bdquo;битово разложение&rdquo;. Неофициално, разбира се. По онова време вече бе демоде да те санкционират за такова нещо. <br /> <br /> Не знам доколко е бил близък с въпросната дама, та да предизвика гнева на актьорската знаменитост, но е факт &ndash; изгонването стана веднага след разговора в кабинета на Премянов. Той не си поплюваше, беше рязък, безцеремонен, обичаше да се занимава с кадрови въпроси. Сиреч да решава съдбите на подчинените си&rdquo;, сподели бивш комсомолски деец от морската столица, пожелал анонимност. <br /> <br /> <strong>Жана АРСОВА<br /> </strong>