Дан Колов е първият български секссимвол

Приятелка на Димчо Дебелянов е била предвестничка на Аня Пенчева

14 Ян. 2011, 11:29 3657 прочита 2 коментара

Дан Колов е първият български секссимвол

Приятелка на Димчо Дебелянов е била предвестничка на Аня Пенчева

За българите от близкото минало странно е звучал изразът секссимвол. Може би защото соцът не позволяваше да мислим в тази посока. Най-големите презентации на човешката хубост и от двата пола по онова време правеше киното. Та тъкмо от киното помним първите образци на секссимволите от отминалите десетилетия. Още през 1920 година писателят Стефан Гидиков пише студията "Половата свитост на българина като основа на неговия характер". Според Гидиков свитият сексуално човек реагирал много остро и брутално или капитулирал бързо и се примирявал с чутото и видяното по този въпрос. Че нямал още голям размах нито в копнежите, нито в замислите си. Свени се да даде блясък и простор на своето битие, да се изявява самоуверено, гордо и пищно. Да се пише за сексуалния живот на българина по онова време е доста рисковано. Съществуват обаче някои черти на народопсихологията, касаещи отношението към секса, които са характерни за огромна част от българите. Дан Колов е възприет с цялата слава на спортните си победи като секссимвол. Но може би е бил и такъв в очите на тогавашните дами. От 20-те години на миналия век се заговаря за две красиви българки със свои участия в зората на европейското кино. Много красиви и талантливи, тези българки са сестрите Маня и Цвета Цачеви, Ива Ваня, Мара Чуклева, Катя Лова, Надя Ножарова-графиня де Наваро, Жана Гендова и други, които имали свое участие в много европейски и американски продукции. Цвета и Маня често са бъркани и представяни като една актриса от историографите на немското нямо кино. Цвета Цачева е родена на 27.12.1900 г. в България и е по-малката сестра на Маня Цачева. Цвета е женена за големия немски актьор и режисьор Георг Александър (Georg Alexander 1888-1945). Неговото фамилно име е Luddeckens, син на големия немски театрален режисьор Georg Luddeckens. Маня Цачева е родена на 27.01.1893 г. в България. Тя е женена за режисьора Манфред Ноа (Manfred Noa 1893-1930). Има сведения, че е била приятелка на Димчо Дебелянов. Двете сестри имат брат, оперен певец, известен под името Марио Парио (Mario Pario). Истинското му име е Иван Цачев - тенор в Дрезденската опера. Той е първият съпруг на легендарната оперна певица Мими Балканска. Иван Цачев и Мими Балканска са звездната двойка на София през 1919 г. Сестрите Цачеви умират във Франция, съответно Маня през 1966 г., а Цвета през 1975 г. Тези красиви българки направили завидна кариера в немското нямо кино чрез своята красота и талант, както и чрез браковете си попадат сред немския театрален и филмов елит. За съжаление у нас и до днес те са почти неизвестни. Интересни лица от българското кино започват да се появяват в средата на отминалия век. Апостол Карамитев бе не само великолепен актьор, той бе идол на цяло едно поколение. И днес се смята за уникален. По него се съизмерват днешните актьори. Той става Хамлет на своето време. За всичките си съвременници той е бил ненадминатият актьор и техен секссимвол. Днес по-младите могат да познават Апостол Карамитев единствено от ролите му в киното. От смешните комедии като "Специалист по всичко" и "Любимец 13", през характерните за времето "Утро над родината", "Наша земя", "Песен за човека", "Героите на Шипка", "Нощта срещу 13-и", "Това се случи на улицата", "Двама под небето" - до върховите му постижения в "Един снимачен ден", "Рицар без броня", "Бялата стая" и "Сватбите на Йоан Асен" (цар Йоан Асен II) - все роли и филми, от които киното ни днес е много далеч. Помните ли времето, когато всички хлапета в махалата се втурваха към киносалоните, само защото за един миг в кадър влиза голата гръд на актрисата? Формите вече се набиваха повече на очи. От екрана се забелязва млад актьор - Георги Наумов, който към наше време заслужава да бъде отбелязан не само като секссимвол на онова време, но преди всичко и с присъствието си в реалния живот. Той се радва на широка популярност и зрителска любов. На екрана няма как да се забележи скромен, замечтан и романтичен образ на младеж, добре сложен, с правилни и красиви физически пропорции. Той сякаш се откроява от забързаните резки движения, характерни за тогавашната младеж, вечно забързана и вдъхновявана за труд и творчество в изпълнение на петилетния план. Съвършената външност на Георги Наумов сякаш дава нови представи за красота и естетически категории. Не по-малко от самото му присъствие на екрана вълнуват участията му в детски и приключенски филми, запълващи съзнанието и въображението на тогавашната младеж. Той заедно с появилия се за първи път тогава Стефан Данаилов стигат до изключителна популярност. Играят заедно в "Князът" (1970) и "Маневри на петия етаж " (1985). С първия е свързан един типично български куриоз. Георги Наумов или Чарли, както често го наричат в гилдията по името на първия му герой, става един от най сниманите актьори през 60-те години. Създава запомнящи се образи на млади хора във филмите "Звезди" (В Кан, 1959 г., получава специална награда на журито), "Първи урок" (1960), "А бяхме млади" (награден в Москва, 1961 - Златна награда, Варна, 1961 - Специална награда на журито, Димитровска награда, 1962 - за режисура), "Кит" (1969 - спрян от кината заради острата си сатира, получил нов живот двайсет години по-късно благодарение на публиката) и, разбира се, "Слънцето и сянката” (1962) - най-награждаваният български филм на международни форуми и досега (11 награди) в цялата история на игралното ни кино. Ролята на “Момчето” по сценарий на Валери Петров и под режисурата на Рангел Вълчанов изстрелва двадесетгодишния хлапак във висините и го превръща в истинска звезда и секссимвол много преди с този статут да се сдобие Стефан Данаилов след ролята на майор Деянов от "На всеки километър" (1969). Георги Наумов бе тогава нашият Ален Делон, сравняват го още с Владимир Ивашов, Хорст Бухолц - всички те негови съвременници и колеги, навлезли стремително в професията по същото онова време. Но киното постепенно го забравя. Между всички обаче като трайни вектори минаваха през времето Емил Димитров, Лили Иванова, Васил Найденов. Те си останаха ГОЛЕМИТЕ за няколко поколения. Разбира се, и секссимволи. От средата на миналия век до днес. А когато те се появиха, то беше по същото време, когато на стрелбищата бяха хиткалендарчетата с първия секссимвол у нас - Лепа Брена, а татковците с ищах целеха капачките от бира. Малко преди пукването на демокрацията се появиха и първите порнофилми - внесени нелегално и с ужасно качество, обаче - преведени на български. След 89-а първоначално плахо, а после все по-напористо секскултурата започна да се загнездва у нас. Появиха се първите стриптийззаведения. И еротични видеотеки. Излязоха първите порносписания. По-късно ни пуснаха и кабелна. Отворихме се и на интернет и влязохме в порносайтовете. Цялата тази свобода, по-точно “слободия”, разми границите, коригира завинаги критериите ни, промени тотално представите ни. Секссимволите на новото време се сведоха до житейски атрибути, от които се нуждаем като кафето и цигарата сутрин, но не присъства в духовните ни пространства. Там и без това всичко стана оскъдно. Затова формите започнаха да надуват подобно балони своето значение. Колкото по-големи форми, толкова по-забележими. Силиконовата сюрреалност брутално измести естетиката на природната надареност. Няма съмнение, че нещата се променят. Последва процес на глобализация на секскултурата и ние, щем - не щем сме част от него. Новата секскултура нахлу тотално навсякъде. Долната граница на започването на полов живот се снижи с много бърз темп. Новите хора искат да гледат, слушат и четат за секс като част от битовата си култура. Новото време създаде своите герои и своите секссимволи - от Азис, Глория, Соня Васи и цялата поредица от секссимволи в шоубизнеса. Нашенски сапунки показаха днешните представи за секссимвола – Христо Шопов, Ники Илиев, Елена Петрова, Калин Врачански, Асен Блатечки карат хората да се тълпят пред телевизора. Те показаха дискретна физическа обикновеност и повече реалистични образи на новите диви бунтари. На всеки по-популярен в България започнаха да му лепват етикета “секссимвол”, обаче към никого не хвърлят бикини или сутиени, както правеха някога някъде на Запад. Просто някой се появява, блясва за кратко и угасва набързо. Други пък се кълнят в сексидола си Бербатов. Страсти разни. Нашето време на 10-те от ХХІ век роди новите всепризнати секссимволи. Политиката започна да се възприема като еротична зона. А интимният живот на избраните повечето хора приемат за причина на собствен ерогенен гъдел. Ако някога братята Кенеди бяха възприемани освен като символи на демокрацията и като секссимволи, в наше време те си имат свои приемници. И тъй като в политиката обикновено се включват хора с по-голям обем енергии, тази именно физическа конкретност и емоционална възбудимост превърна част от политиката в еротична зона. За известно време някои мъже от новия политически елит стават и секссимволи - като Бойко Борисов, Георги Първанов, Емил Кошлуков, Стоян Ганев, в неговата партия се видя френетична женска фенгрупа. С времето и те станаха по-малко интересни на масовата публика. Тяхното място замени пикантните истории за политическите мъже с такива на банкери, спортисти, въобще на богати и мускулести хора. Медиите представят предимно критериите за женски сексапил – секси глас, поглед, крак, тяло, за да се формират новите секскритерии. Актриси зареждат екрана с невероятни дози еротика и сексапил, създават мода само с начина, по който показват силиконовите си устни или пищния си бюст. Представят се образи на развратници и девственици едновременно, на ангели и чудовища, неземно красиви и съвсем обикновени, майки и любовници, победителки и жертви в любовта. Новите богини, от които обществото има нужда. Театърът създаде техните образи с грим, светлина, имидж на филмови звезди, продукт на една нови илюзии. Те напомнят поединично за фаталната жена на ХХ век Марлене Дитрих, на русия ангел Мерилин Монро, която с едно движение на миглите променяше атмосферното налягане около себе си, на Бриджит Бардо, която от екрана спонтанно напомняше за първичния грях, на Мадона – субпродукт на високите технологии и на супердинамичните духовни магистрали. Нашите актриси от сцената и екрана падат, стават, страдат и се радват и си остават с несломима женственост. Божидар Димитров много добре го обяснява: "По българските земи са живели много народности и още повече са преминавали оттук. Генетичният фонд е изключително разнообразен и затова българските жени са най-хубави, а българските мъже са най-умни." Някъде някога по света забелязват уникалния облик на българската хубост, а тя като че повече се вписва в нашата народопсихология, отколкото неясния като вплътен критерий, или като нашенска природа представа за някакъв си сексапилен идол. Дора НИКОЛОВА