Първата жена на Венелин Коцев го зарязала – ръцете му били изцапани с кръв

Варненската актриса и поетеса Лена Левчева трябвало да бъде Ирина в "Тютюн".

13 Ян. 2011, 14:50 21430 прочита 7 коментара

Първата жена на Венелин Коцев го зарязала – ръцете му били изцапани с кръв

Партийното величие на БКП Венелин Коцев по време на конгрес на партията.

Варненската актриса и поетеса Лена Левчева трябвало да бъде Ирина в "Тютюн".

Първата съпруга на главния секретар по идеологията и културата в ЦК на БКП – Венелин Коцев, напуснал този свят през 2002 г., най-после проговори! Родената през 1927-ма във Варна актриса Лена Левчева, играла на сцените на Народния и на театрите във Варна и Кюстендил, е ученическата любов на бъдещия комунистически функционер. Запознават се на танцова забава в салона на бившата Втора мъжка гимназия в София през 1945-а. Роденият в учителско семейство от ботевградското село Литаково Венелин Коцев е симпатично момче, макар и с ранна плешивина, и яростен пропагандатор на комунистическите “идеали” сред младежта. Избраницата му също е красавица. Първото изпитание пред връзката им е, когато кокетната Лена излъгва възлюбения си, че не го обича повече. Той обаче не й остава длъжен и настоява за “последна среща”. Моли я да кумуват на техни близки приятели, но когато отиват в гражданското, ги избутали напред и станало ясно, че това е денят на тяхната сватба. Трогната, “булката беглец” си сложила парафа и след това се качили на хижа “Тинтява” на Витоша – вече като мъж и жена, или по-скоро като “две влюбени деца”. Уви – романтичната идилия трае много кратко. Коцев е пратен от партията да “разкулачва” селяните в Добруджа и да национализира стопанствата им. “Посрещам го с прегръдка, а той: “Не, недей! Не знаеш кого прегръщаш! С насочен пистолет принуждавах селяните да си дадат земицата. И плаче”, спомня си Лена Левчева. Това е първият сериозен потрес, който отчуждава чаровната актриса от съпруга й. След смъртта на сина им Чавдар, който си отива само на 3 годинки, животът й се срива тотално. А и в редиците на БКП започва чистка на “враговете с партиен билет”. В този момент Лена Левчева окончателно се убедила, че двамата принадлежат към различни светове. В София подала молба за развод, но преди това имала едно почти мистично преживяване в унгарската столица. Иван Башев, тогавашният външен министър, й дал да прочете току-що излезлия роман “Тютюн” на Димитър Димов, а когато я попитал за мнението й, тя, без да се замисля, отсякла, ни в клин, ни в ръкав: “С този мъж по едни стълби да се разминем, той ще се обърне след мен!” И веднага прехапала език, но вече било късно. Но чудото се случва. При това – много скоро. Димитър Димов кани на среща прясно разведената хубавица, за да “опипа почвата” около нея, тъй като държи сам да избере актрисата, която да изиграе Ирина. Всъщност Лена Левчева му е препоръчана от видния театрал проф. Любомир Тенев. Гонещият 50-те писател, който от 5 години не живеел под един покрив с първата си съпруга Нели Доспевска, е сразен от чара и таланта на варненката. Четвърта среща няма, или по-точно – тя вече е в ритуалната зала. На третата класикът връчва на младата си избраница елегантни пантофки, които е купил специално за нея, и излива чувствата си. Сключват брак в същия ден, в който Димов получава съдебното решение за развода с жена си – 6 януари 1955 г. Следва една петилетка съвместен живот, през който Лена отново се сблъсква с машината на властта – и с компромиса на съпруга си, който е принуден да капитулира и да пренапише “Тютюн” в духа на партийните директиви и соцреализма. В крайна сметка така и не участва в екранизацията на “Тютюн”, защото проектът се разтяга във времето и Никола Корабов го реализира чак когато Лена и Димитър Димов вече са се разделили официално. В образа на Ирина изгрява една нова звезда – младата и харизматична Невена Коканова, на която й е съдено да се превърне в “иконата” на българското кино. Изненадващо, двете претендентки за ролята се сближават и остават приятелки до последния дъх на легендарната актриса. Венелин Коцев се издига все повече и повече в партийната йерархия. Жени се повторно за журналистката-изкуствоведка Йонка Коцева, но много скоро започва да й кръшка. Според стари градски легенди е бил любовник на Леа Иванова, на съпругата на Емил Димитров – красивата Мариета Гьошева, усуквал се дори около Лили Иванова, да не говорим за пълчищата актриси, балерини и естрадни изпълнителки, с които е имал мимолетна връзка. “Венелин Коцев имаше практика да си води приятелките и любовниците по резиденции даже в работно време. Същата практика той продължи и в Италия, въпреки че беше женен и имаше чудесен брак. Бързо взе преднина пред останалите любимци на Тодор Живков, но показа признаци, че има апетити за първото място. Успоредно с това прояви и някои слабости /самомнение, несъобразяване със самия Живков, неконтролирано сладострастие/. Затова Живков го обвини преди ноемврийския пленум на ЦК през 1974-а в “битово разложение и саморазпасване”. По изпитан сценарий Венелин Коцев беше изпратен посланик първо в Алжир, а после в Италия. Живков е казвал пред своите сътрудници в кабинета: “Като ще се разлага, да върви да се разлага на Запад, там и без това ония се разлагат!”, разказват приближени до висшия ешелон на властта преди “нежната революция”. В един момент и вторият брак на Коцев се разпада. Търпеливата, но знаеща цената си Йонка се залюбва с известен актьор и му става жена, докато бившият й предпочита повече да не разлайва кучетата и си остава “ерген”, радващ се на ласките на безчет представителки на нежния пол с артистични професии. Дъщеря им вдига сватба с невзрачен младеж от Бургас на име Димитър Тадаръков. Известни български разследваши журналисти твърдят, че Коцев е един от “кръстниците” на червената мафия и в началото на 90-те “командва” задкулисно цял отрасъл в енергетиката. Разкритията за “октопода” в НЕК, казано по съвременному, коства живота на синия депутат Красимир Чернев, който загива в инсценирана автомобилна катастрофа през 1992 г. Даниела КРЪСТЕВА